Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2573 от 06.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11865/2022
Вид
Решение № 2573
Подписан
06.06.2023
В сила
18.09.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2573 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева в присъствието на прокурора Марина В. Илиева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330111865 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на иск с правна квалификация чл.

2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от П. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ************ против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на поддържане на незаконно обвинение по досъд. пр. № ***/2021г. по описа на ** РУ при ОД на МВР-П. и пр. пр. № ****/2021г. по описа на РП –П. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляваща заплатено по досъдебното производство адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 11.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на **** г., около 15,30 ч. бил с мотоциклета си „Я.“ с рег. № **** на бензиностанция „Д.“ в ж.к. Т. в гр. П.. Когато заредил с гориво до него спрели двама **** ****, които му поискали документите за проверка. Бил изпробван за употреба на наркотични вещества с тест „****“ с фабр. № ****. Тестът отчел наличие на м., а., м. и к.. Тъй като не бил употребил наркотични вещества, изявил желание да даде кръвна проба за изследване. Около 17,15 ч. го откарали в УМБАЛ „С. Г.“ – П., където бил прегледан от медицинско лице, което описало, че е в адекватно състояние. Отрекъл да е вземал **** вещества. Били му взети кръвна проба и урина за изследване. След това бил задържан за 24 1 часа в ареста на **** РУ – П.. При проверка на място му били съставени АУАН и му били иззети СУМПС и регистрационната табела на мотоциклета. На ***** г. му било предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С постановление на РП – П., на същата дата бил задържан за срок до 72 часа. На **** г. РП – П. внесла искане на основание чл. 64, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение „*** ****“ по ДП № ***/2021 г. по описа на *** РУ на МВР при ОД на МВР – П.. С определение № ****/06.09.2021 г. по описа на ПдРС по ЧНД № ****/2021 г., спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „**********“. С определение № ***/14.09.2021 г. по описа на ПОС по ВЧНД № ****/2021 г., мярката за неотклонение била потвърдена. След получаване на химико-токсикологична експертиза, от която се установило, че в кръвта му няма наличие на наркотични вещества, с постановление от 29.09.2021 г. на РП – П. било разпоредено да бъде освободен незабавно от ареста като мярката му за неотклонение „********“ била отменена и му била взета мярка за неотклонение „****“. Твърди, че въпреки заключението на експертизата свидетелството му за управление на МПС не му било върнато. Разследването продължило с назначаване на тройна химико-токсикологична експертиза на остатъчния **** материал от орална течност /слюнка, като и тази експертиза не установила наличие на наркотични вещества.

Досъдебното производство било приключено и представено в прокуратурата в края на 2021 г. На **** г., подал молба до РП – П., с която искал да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС, тъй като работил като шофьор и пет месеца вече бил без работа. С постановление от **** г. РП – П. без основание отказала да уважи молбата му и с друго постановление от същата дата прекратила досъдебното производство, като постановила делото да се изпрати на Районното управление за унищожаване на веществено доказателство. На **** г. от прокуратурата му било издадено удостоверение, с което получил свидетелството си за управление на МПС. Твърди, че в резултат от незаконно образуваното и водено срещу него досъдебно производство претърпял много различни негативни последици – **** и ****. Престоят му в арестните помещения възпрепятствал двигателната му активност и хранителна диета. Довел до влошаване на здравословното му състояние като **** и на **** му състояние. Имал често главоболие, не могъл да спи, започнал да вдига кръвно налягане, изпаднал в тежко депресивно състояние. Сринал се *** , затворил се в себе си, загубил апетит и престанал да се храни. Не можел да спи, поради несправедливото му обвинение и ******* ****. Провалил се и личният му живот, тъй като **** му, с която живеел на семейни начала от около близо година, загубила безпричинно доверие в него, били на път да се разделят, същата непрестанно плачела, докато бил задържан в ареста, спряла да ходи на работа, сринала се психически. Сълзите в очите на *** му и изтормозения й вид още повече го сринали и *** , и ****. Всичките му близки изживели много тежко случилото се с него. Докато бил задържан под стража, чакал заключението на химико-токсикологичната експертиза и неизвестността от крайния резултат на делото, имал кризисно високи стойности на кръвната захар. Здравословното му състояние се влошило и се появило ново придружаващо заболяване „*** ****“ към хроничното му заболяване „**********************“. След направените множество медицински изследвания се явил на ТЕЛК и на 10.01.2022г. с Експертно решение № *** от *** трайно намалена работоспособност бил преосвидетелстван с оценка *** *** нетрудоспособност. Неоснователното изземване и задържане на свидетелството му за управление на МПС повече от пет месеца го лишило от трудови доходи, тъй като работил като ****. Същото, макар и съхранявано в ОД на МВР – П., било приобщено към досъдебното производство, като му било върнато едва след прекратяване на наказателното производство и то с изрично писмено разрешение на прокурора на 21.02.2022 г.

Твърди, че задържането му за срок от 24 часа отново било извършено по време на образуваното – „Бързо производство“ № ***/2021 г. по описа на *** РУ на ОД на МВР – П., от който момент Прокуратурата осъществява контрол за законосъобразността на действията на органите на МВР.

2

Твърди, че за защита по досъдебното производство заплатил минималния адвокатски хонорар в размер на 600 лева, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1.

Въз снова на гореизложеното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществените вреди, в резултат от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК по досъд. пр. №***/2021г. по описа на ** РУ при ОД на МВР-П., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 600 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение по водене на наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 11.02.2022 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца- адв. Д. в писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди не е доказана. Не се установявали действително търпени вреди, като пряк резултат от воденото наказателно производство – основни елементи от фактическия състав на отговорност по чл.

2 ЗОДОВ, които подлежат на доказване от ищеца. Сочи, че наказателното производство срещу ищеца продължило около шест месеца, който срок е в рамките на разумния. Ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици върху трудовата му дейност, отрицателно отражение върху взаимоотношенията му с ****, **** и ****, търпене на ограничения, свързани с воденото досъдебно производство, засегнат авторитет, вложено здравословно състояние, както и те да са пряк резултат от повдигнатото му обвинение. Излага, че постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***/2021 г. по описа на *** РУ – ОД на МВР – П. от **** г., е подлежало на обжалване, като липсват твърдения и ангажирани доказателства за датата, на която постановлението е придобило стабилност. Това обстоятелство, твърди, да е пряко свързано с искането на ищеца за присъждане на законна лихва. Излага, че воденото наказателно производство срещу ищеца не е намерило отзвук в медиите и прокуратурата не е предприела действия за разпространяването на информация. Счита, че не са налице незаконни действия от страна на Прокуратурата, която действала законосъобразно, а претърпените от ищеца неудобства от воденото наказателно производство, счита че са обичайни такива, които не са му причинили неимуществени вреди. Счита, че предвид тежестта на обвинението и тежкото съдебно минало на ищеца, взетата мярка за неотклонение по отношение на него е съобразена с изискванията на закона, като към онзи момент били налице всички изискуеми предпоставки за нея, а за задържането му по реда на ЗМВР, Прокуратурата на РБ не следва да носи отговорност.

Във връзка с твърденията на ищеца, че повече от пет месеца бил лишен от СУМПС, сочи, че този документ не бил иззет по реда на НПК и не представлявал веществено доказателство по делото, като прокуратурата не е имала задължението да се разпорежда дали и кога същото да му бъде върнато. Ето защо и твърденията на ищеца, че СУМПС било приобщено към материалите по досъдебното производство били лишени от основание.

Прокуратурата не носи отговорност за действията на полицейските органи, свързани с тяхната дейност по отношение издаването на АУАН и документите изземвани с него, която отговорност е изцяло на органите на МВР.

Възразява срещу размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди от воденото спрямо ищеца наказателно производство, което счита за завишено и несъобразено с конкретния казус, с твърдените вреди и социално-икономическата обстановка в страната.

Излага се в отговора, че наказателното производство в досъдебната фаза протекло в разумни срокове, имайки предвид тежестта на обвинението, както и обстоятелството, че се е 3 изчаквало заключението на назначените експертизи, което също било от значение за неговата продължителност.

Твърди, че от извършените първоначални процесуално-следствени действия са били налице доказателства за извършено от ищеца престъпно деяние по чл. 343б, ал. 3 НК.

Поради това, счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ.

Ищецът с поведението си станал причина срещу него да бъде образувано и водено наказателно производство, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и каквото и увреждане, вследствие на последното, да му е било причинено, то се дължи на изключително негова вина и не следва да бъде обезщетявано.

С допълнение към писмен отговор – становище с вх. № **** от 29.09.2022 г., се сочи, че от изготвена справка за съдимост на ищеца, се установява, че към момента на извършване на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по ДП № ***/2021 г. по описа на *** РУ на ОД на МВР – П., пр. пр. № ****/2021 г. по описа на РП – П., същият е бил осъждан по НОХД № ****/2017 г. по описа на ПдРС, с влязла в сила на 08.06.2017 г., ****, както и по НОХД № ****/2018 г. по описа на ПдРС, с влязла в сила, на 03.08.2018 г. ****, като изтърпял и двете наказания реално, на 16.04.2021 г. В тази връзка, счита, че обстоятелството, че ищецът е бил **** и е *** ***** си в пенитенциарно заведение, като второто от двете осъждания било за престъпления по чл. 343б, ал. 3 и чл. 354а, ал. 3 НК сочи, че същият не може да претендира причиняването на неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № ***/2021 г. по описа на **** РУ на ОД на МВР – гр. П., пр. пр. № ****/2021 г. по описа на РП – П., тъй като очевидно, ако такива са налице, то те се дължат изцяло на предишните му *** и **** *****, което обстоятелство сочи на липсата на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и повдигнатото му обвинение по ДП № ***/2021 г. по описа на ***РУ на ОД на МВР – П., пр. пр. № ****/2021 г. по описа на РП – П.. Подробни съображения се излагат от представителя на ответната страна- **** М. И. в писмена защита.