Решение № 5464 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5464 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330120361 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба oт Р. Д. А. против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с която се предявяват обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, както следва:

1)от Р. Д. А. от гр. П., против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит №**** г.;

2)от Р. Д. А. от гр. П. против „Кредит Гаранция“ ЕООД за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за поръчителство от *** г.

По делото е приет за разглеждане и предявеният от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД против Р. Д. А. насрещен иск, заявен при условията на евентуалност, с правна квалификация чл.23 ЗПК, за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 500 лв., представляваща чистата стойност, предоставена по договор за потребителски кредит № **** г.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит тип „КЕШ НА ДЕН“ № ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на потребителя сумата в размер на 500 лв. Ищцата се е задължила да върне предоставената в заем сума в срок на тридесетия календарен ден, считано от датата на усвояване на кредита, при лихвен процент от 39,60 % и ГПР 48,40 %. В чл.1, ал.2 от договора било предвидено, че кредитополучателят се съгласява в срок от 24 часа от подписването да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на едно ФЛ или отменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитополучателя банка. Поради това ищцата сключила на **** г. с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с ищеца при условията и срока на договора за кредит, за което се дължало възнаграждение от 133,50 лв. Ищецът навежда твърдения за нищожност на договора за 1 кредит по силата на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, а на договора за поръчителство съгласно чл.26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД. Поддържа, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК в договора за кредит липсвали условията за прилагане на посочения ГЛП. Сочи, че погасителният план не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва и каква – такса гарант. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 133,50 лв. било включено в ГПР. Счита, че с договора за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на кредита. Твърди, че договорът за поръчителство бил лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит. Поради изложените твърдения намира, че потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита съгласно чл.23 ЗПК. Поради изложените съображения предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Кредит Гаранция“ ЕООД, е депозирало писмен отговор, с който признава предявения против него иск. Поради това и на основание чл.78, ал.2 ГПК моли да не му бъдат възлагани в тежест разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Депозиран е и отговор от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, със становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на договорна връзка между страните с твърдяното от ищеца съдържание на правата и задълженията на страните. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. Намира, че не е налице заобикаляне на материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК. Оспорва твърдените пороци и нарушение на нормите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

Ищецът по насрещния иск „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД излага твърдения, че между страните по спора бил сключен договор за потребителски кредит № **** от ****г., по силата на който на потребителя била предоставена в заем сумата от 500 лв.

За получаването на сумата, ищцата положила своя подпис на стр.5 от договора.

Кредитът следвало да се върне изцяло на тридесетия календарен ден, считано от датата на усвояването му, т.е. на 23.11.2024 г., когато настъпил неговият падеж.

Поддържа, че съгласно нормата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита. Поради това претендира осъждане на ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 500 лв. С уточнителна молба ищецът по насрещния иск изрично заявява, че не претендира процесната сума по силата на договорното правоотношение между страните като главница по договора за кредит, а счита, че сумата се дължи по силата на чл.23 ЗПК, в случай че договорът бъде признат за нищожен. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р. А., чрез адв. М., със становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Излага съображения, аналогични на твърденията в първоначалната искова молба във връзка с действителността на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска поради недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По установителния иск срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

По обхвата на контрола за законосъобразност на договора, осъществяван от настоящата инстанция:

Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен 2 установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.

Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така, защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от 7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр. дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г., ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.

Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания, а именно нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, водещо до недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 ЗПК.

По безспорните между страните обстоятелства:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №****г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 500 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя ищец. Заетата сумата следвало да се върне в срок на тридесет календарни дни считано от датата на усвояване на кредита, при лихвен процент 39,60% и годишен процент на разходите 48,40%. Общият размер на дължимите плащания по договора възлизал на 516,50 лв. съгласно т.5 от раздел I.

Предмет на договора. Не е спорно също, че между ищцата и ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от ****г., на основание чл.1 ал.2 от договора за кредит. По силата на договора за предоставяне на поръчителство се дължало на поръчителя възнаграждение в размер на 133,50 лв., видно от самия договор –л. 17 от делото.

По същество на правния спор:

При така установените безспорни фактически обстоятелства, спорът между страните е правен и се концентрира около това дали уговореното възнаграждение по договора за възлагане на поръчителство е част от ГПР.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.

3

Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно найпълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не.

Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл.

22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят е реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.