Решение № 381 от 29.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000434 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №67/27.06.2024г., постановено по т.д. №210/2023г. по описа на окръжен съд Пазарджик, е отхвърлен предявеният от „Ф.“ ООД с ЕИК********* против ТП-Д.л.с. "Б.", булстат ************* иск за заплащане на сумата от 28 773,79лв., представляваща гаранция по договор №**/04.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

„Ф.“ ООД е осъдено да заплати на ТП-Д.л.с. "Б." направените разноски по делото - 2 951,90лв.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Ф.“ ООД. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Въведено е оплакване, че окръжният съд е допуснал нарушение на задължението си да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че мотивите на решението преповтарят отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба, като е допуснал нарушение на нормата на 1 чл.154 от ГПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемата страна – ТП-Д.л.с. "Б.", се оспорва въззивната жалба.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.318 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство - „Ф.“ ООД, основава предявения си осъдителен иск срещу ТП-Д.л.с. "Б." на следните обстоятелства: Между страните /ищецът – купувач, а ответникът – продавач/ е сключен договор №**/04.04.2022г. за обект 2227 за покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен. Като гаранция за изпълнение на договора дружеството - ищец е внесло сумата 28 773.79лв. Още в началото на действие на договора възникнали пречки за неговото точно и пълно изпълнение, които са извън дейността и възможностите на „Ф.“ ООД.

До обекта, предмет на договора (обект 2227, отдел 1126), не бил осигурен своевременно достъп. За тази пречка ищцовото дружество уведомило ответника с писмо изх. №39/29.08.2022г. Последвалите лоши метеорологични условия направили отново отделът недостъпен с необходимата за дейността техника. Вследствие на войната в У. се изменили драстично и икономическите условия - обща рецесия, инфлация и внос на евтин дървен материал от У. и Р..

Със заповед ответникът е забранил достъпа до този отдел за периода 01.09.2022г. - 15.11.2022г. През следващата 2023г. отново със заповед №3-30570/12.09.2023г. ответникът забранил достъпа до този отдел за периода 2

01.09.2023г. - 15.11.2023г. По тези причини „Ф.” ООД с покана вх. №В-301650/21.09.2023г. предложило прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Ответното стопанство не приело този начин на уреждане на отношенията между страните. Това наложило ищцовото дружество да прекрати договора с писмо вх. №В-30-1688/28.09.2023г. В това писмо са посочени две основания за прекратяване на договора: обективни причини (форсмажорни метеорологични обстоятелства, довели до недостъпност на обекта и невъзможност за реално изпълнение на договора) и виновно неизпълнение на задължения на ответника (неосигуряване на проходимост на горските пътища, което е негово задължение по чл.14 ал.1 т.3 от договора). По силата на чл.33 ал.7, т.7.2. от договора в този случай внесената гаранция подлежи на възстановяване в 5дневен срок. Вместо ответникът да изпълни задълженията си по договора във връзка с прекратяването му от страна на ищеца, той е изпратил писмо изх.

№В-30-1711/29.09.2023г., с което уведомява „Ф.” ООД, че не са налице основания за прекратяване на договора и задържа гаранцията в полза на стопанството. До този момент ответникът не е правил изявление за прекратяване на договора. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се осъди ТП „Д.л.с.-Б.” - с. Ф. да заплати на „Ф.” ООД - Б. сумата от 28 773.79лв., представляваща внесената от ищеца гаранция по договор №**/04.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, се поддържат и доразвиват в допълнителна искова молба, поддържа се заявеното искане.

С депозирания отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът е оспорил исковата претенция. Възраженията по основателността на иска се свеждат като цяло до липса на поведение от страна на ответника, възпрепятстващо изпълнението на договора, насрещни твърдения, свеждащи се до бездействие на купувача за изпълнение договорното задължение/да осъществи договорното си право за извозване на дървесината, липса на предпоставки за прекратяване на договора, поради неизпълнение задълженията на продавача, съответно – основание за задържане на внесената гаранция. Позовава се на двустранно подписан Приемо-предавателен протокол от 11.04.2022г., с който страните писмено изразяват съгласието си по приемане и предаване на обекта и направен оглед за достъп до обекта. Позовава се и на изпратено в по-късен етап до ищцовото 3 дружество уведомително писмо с изх. № -30-79/04.07.2022г., в което писмо същото е уведомено, че изостава с изпълнение на графика по тримесечия, заложен в Глава IV - чл.16. т.14 от Договор №**/04.04.2022г., с указания за предприемане на действия за започване на дърводобива в отделите, за да може в следващите месеци от тримесечието да се навакса с изоставането, като от страна на „Ф.“ ООД не са предприети действия по изпълнение на поетите с договора задължения, с което нарушава клаузите на чл.2., чл.4., чл.16 от договора. Посочени са други писмени изявления, изходящи от страните.

Отричат се наличието на предпоставки са прекратяване на договора от страна на купувача, като с отговора на исковата молба е представено писмо/уведомление изх.№13-30-1711 от 29.09.2023г., получено на 29.09.2023г., което съдържа изявление за задържане на внесената гаранция на основание чл.21, т.4, във вр.с чл.16, т.14 от договора.

При така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба, съдът прие за установено следното:

Доколкото нормата на чл.269 от ГПК вменява в задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, в тази връзка – допустимостта на исковата молба, на първо място следва да се посочи, че, според нормите на специалните закони – чл.163, чл.164 от Закона за горите, както и чл.9 от Закона за лова и опазване на дивеча, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство“ не е юридическо лице /а такова е Държавното предприятие, чието поделение е Държавното ловно стопанство/, но по смисъла на чл.165 ал.4 от ЗГ ТП разполага с възможност да извършват самостоятелно дейности от предмета на дейност на съответното държавно предприятие. Съгласно чл.174 ал.1, т.5 от ЗГ, Териториалните поделения на Държавните предприятия водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела.

Няма спор, че правоотношенията между страните произтичат от договор №**/04.04.2022г., по който договор ищецът е купувач, а ответникът – продавач. Предмет на договора е покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен за обект 2227 съставляващ отдели/подотдели 112 „б“ – за общ добив 1054,18 куб.м. В чл.1 от този договор е посочено количеството дървесина – предмет на продажбата. Съгласно чл.2 от договора, 4 продавачът предава дървесината в стоящо съС.ие, а купувачът приема да извърши за своя сметка и на свой риск дейността – добив на дървесината….., като отсече, извози до временен склад, рамкира маркираната на корен стояща дървесина, както и да заплати и транспортира приетата с приемопредавателен протокол дървесина. В чл.5 от договора е регламентирано, че крайният срок за продажба и транспортиране на дървесината е 30.11.2022г., а срокът на договора е 30.12.2022г., като ал.2 от чл.5 предвижда възможност срокът на договора да бъде удължен по взаимно писмено съгласие на страните. В чл.16, т.14 от договора като задължение на купувача е вменено изпълнение на договора по тримесечия и минимални количества, като първото тримесечие е второто от календарната година – или м. април – м. юни 2022г., а последното тримесечие е четвъртото от 2022г. /или м.октомври – м. декември 2022г./.

В чл.17 от договора е предвидена гаранция за изпълнение от страна на купувача – купувачът гарантира качествено изпълнение на договора към момента на подписването му в размер на 10% от стойността или 28 773,79лв. във вид на парична сума или банкова гаранция. По смисъла на чл.18 от договора е предвидено връщане на гаранцията след изпълнение на всички задължения по договора.

Не се спори /според изразените от страните защитни тези/, че гаранцията, предвидена в чл.17 от договора е предоставена от купувача. Не се спори и че договорът не е реализиран - дейността по добив на дървесината отсичане, извозване на маркираната на корен стояща дървесина на обекта не е осъществена от купувача. Не се спори и че предоставената от купувача гаранция не е върната.

От значение за спорното право и подлежи на връщане дадената гаранция, е причината за нереализиране на договорната обвързаност и поконкретно – причината за неизпълнение от страна на купувача на дейността по добив на дървесина.

Ищецът се позовава на неизпълнение от страна на продавача на задълженията му по чл.14 ал.1, т.3 от договора – продавачът се задължава да осигури на купувача проходимост на горските пътища в държавните горски територии, осигуряваща достъп до насажденията и временните складове, включени в обекта. В тази връзка твърди упражнено право от негова страна за 5 прекратяване на договора, като в исковата молба се позовава само на основанието за прекратяване на договора, предвидено в чл.33 ал.7, т.7.2 – по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма. Но като писмено волеизявление, обективиращо волята му да прекрати договорната връзка, се позовава на писмо вх.№В-30-1688 при ответника от 28.09.2023г./л.23/. В това писмо-уведомление ищецът се е позовал на основанието за прекратяване на договора по чл.33, т.5 от договора, предвиждащо възможност за едностранно прекратяване на договора от всяка една от страните с писмено уведомление, поради обективни причини – форсмажорни обстоятелства по смисъла на пар.1, т.23 от на Наредбата /има се предвид о т Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти/. Като обективни причини - форсмажорни обстоятелства, в писмото се сочат лоши метеорологични условия /продължителни влажни и дъждовни периоди/, довели до недостъпност до обекта. В уведомлението се съдържа и позоваване на чл.33, ал.7 от договора, която клауза предвижда възможност за прекратяване на договора от страна на купувача при два вида неизпълнение на задълженията от страна на продавача, като с оглед диспозитивното начало и посоченото в исковата молба „чл.14 ал.1, т.3 от договора“, касае се за изявление за прекратяване на договора по реда на чл.33, ал.7, т.7.2 - ако продавачът виновно не изпълни задълженията си по чл. чл.14 ал.1, т.3 от договора в срок от 30 дни от датата на издаване на първото позволително за сеч на насажденията в обекта. И в двете хипотези – на чл.33, т.5 и чл.33, ал.7, т.7.2, е предвидено връщане на внесената от купувача гаранция.