Решение № 671 от 05.05.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

671 05.05.2021г. град Бургас

Административен съд – гр. Бургас, трети състав, на седми април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Чавдар Димитров при секретар И.Л., като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 98 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. Брацигово №16а, с ЕИК ********* против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-10962/17.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП. Със заповедта е била разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – щанд парфюмерия, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Краков №2, стопанисван от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.

186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че така издадената заповед е незаконосъобразна и немотивирана, издадена без подробно и пълно установяване на фактическата обстановка и предхождаща издаването на НП. Излага се становище за липса на коя да е от хипотезите на материалния закон - чл.186 ЗДДС, предпоставяща издаването на подобна заповед, както и препоставките на чл.22 ЗАНН. Оспорва се срокът на наложената мярка, както и функциите й. Жалбоподателят я счита за несъразмерна и непропорционална на твърдяното от органа като извършено нарушение. Излагат се аргументи и за невъзможността да изпълни функциите възложени и от разпоредбата на чл.22 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява, изразява становище по същество в което поддържа депозираната жалба и желае отмяната на оспорената заповед.

Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно призован се представлява от ю.к. Егов, който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с удостоверяване компетентността на административния орган в административното производство е представена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект.

По съществото на спора от ответния орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0068475/11.12.2020г., декларации на установените лица, работещи по трудово правоотношение, КЛЕН за 11.12.2020г., и дневен отчет за същата дата. Акт за установяване на административно нарушение № F584492/30.12.2020г., и АУАН № F584481/30.12.2020г.,

От съставения по повод на проверката и неоспорен от жалбоподателя протокол за проверка се установява това, че на 06.12.2019г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект щанд парфюмерия, находящ се в гр. Велико Търново, ул. Краков №2, стопанисван от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД.

В хода на проверката било констатирано, че в търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че при извършена контролна покупка на 2 бр. мъжки парфюми , заплатени в брой от инспектор Иванка Стоева, на обща стойност от 30,00 лева с банкнота от 50,00 лева и при върнато ресто от 20,00 лева от продавач - консултанта не бил издаден фискален бон На 17.12.2020год., административният орган –Началник отдел „оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, при така събраните доказателства и след съобразяване със служебно събрани такива, приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на това и на основание чл. 186, ал.

1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед № 10962/17.12.2020г., с която е разпоредил срещу от „Старт - 3 - 2017“ ЕООД „да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – щанд за парфюмерия, находящ се в гр. Велико Търново, в сградата на Кауфланд и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Въз основа на такаустановената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

От разписката, представляваща част от оспорената жалба е видно, че тя е връчена на търговеца на 30.12.2020г., а жалбата е подадена на 13.01.2021г., следователно е подадена в срок. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № 10962/17.12.2020г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – щанд за парфюмерия, находящ се в гр. Велико Търново в сградата на магазин Кауфланд, стопанисван от Старт - 13 - 2017 ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение по неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 2 бр. парфюми по 50,00мл. на обща стойност от 30,00 лева, заплатени в брой, е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните разпоредби за провеждане на административното производство.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта служителят на търговеца е бездействал правнорелевантно, като не е издал касов бон непосредствено след приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт не се отрича от нея.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че настоящото производство е административно и като такова не е свързано с прилагане на форма на наказателна репресия. Преследваните с мярката цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят предотвратяване и на други адм. нарушения, както и на техните вредни последици. Цитираната разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт и не създава предпоставки за неяснота, доколкото самият управител на дружеството е този, допуснал административното нарушение.

Видно от предствения по делото доказателствен материал необорен от страна на жалбоподателя заплащането в брой е извършено около 11,30 часа. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие в конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката, моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ този на плащането на цената или др.

В настоящия случай, в оспорената Заповед

№ 10962/17.12.2020г. на началник отдел

„Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА №0068475/11.12.2020г., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба

Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.