Определение № 36 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501929 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №3916/20.03.2025г. по гр.д.

№16542/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХХII гр.с-в,за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да се уважи молбата и да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до размер на 60лв.

В срока е постъпил отговор на молбата от ответника „Сити Кеш“ ООД,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по дело №129/2023г. по описа на РС-Пловдив е било с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр. с чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр. с чл.55 от ЗЗД против горепосочения ответник.Делото е приключило с влязло в сила решение.Производството по настоящото дело е било прекратено на основание чл.299,ал.1 от ГПК,тъй като заведената искова молба е със същото основание и между същите страни,а пререшаването на спор не е допустимо по смисъла на закона.Ето защо разноските по делото следва да са в тежест на страната,която го е завела-в случая на жалбоподателя.С обжалваното определение на ответника „Сити Кеш“ ООД са присъдени разноски в размер на 240лв. с ДДС.Жалбоподателя счита,че така присъдените разноски са прекомерни и моли същите да се намалят до размер на 60лв.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

1

Действително делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност,но посочените основания за отмяна на определението не се споделят от настоящата инстанция,тъй като жалбоподателя,без значение е дали е знаел,че има произнасяне по същество по казуса,който същия е завел или не и дали завеждането на иска е било с помощта на адвокат или без адвокат,то самата претенция е станала причина за извършване на юридическа услуга от страна на процесуален представител на страната.Първоинстанционният съд е счел,че с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената работа от адвокат се оценява на 240лв. с ДДС,тъй като съдът не е длъжен да се съобразява с минималния размер на адвокатското възнаграждение,залегнал в НМРАВ.

По отношение на твърдението за прекомерност настоящата инстанция намира същото за неоснователно,тъй като е съобразено с НМРАВ и по специално разпоредбата на чл.7,ал.2 от същата предвижда заплащането на адвокатското възнаграждение да става при определени суми и определен минимум,какъвто в случая не е игнориран.Това е така,защото чл.7,ал.2,т.1 предвижда заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. да става при интерес до 1000лв.В настоящия случай интереса е до 1000лв.,при което съдът е определил минималния размер от 200лв. и включено ДДС и е слязъл под посочения минимум,тъй като е преценил,че извършената работа не представлява фактическа и правна сложност.Следователно жалбата се явява неоснователна.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. М. А. с ЕГН-********** ОТ гр.П.,ж.к.“Т.“,бл....,със съдебен адрес:гр.П.,ул.“Х..К.“ №...против определение №3916/20.03.2025г. по гр.д.№16542/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХХII за намаляване размера на адвокатското възнаграждение като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2