Решение № 876 от 09.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Русе, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520105184 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК от Л. Д. М. против М. М. М..

Ищецът твърди, че с ответника сключили граждански брак на 16.01.1998 година в град Русе, с Акт за граждански брак № 16/16.01.1998 година в гр. Русе. От брака си имат родени две деца, навършили пълнолетие. Заявява, че през първите години от брачната им връзка отношенията между тях били добри, имали нормална комуникация, прекарвали много време заедно и се разбирали добре. Всеки един от тях проявявал разбиране и уважение към другия. Докато децата им били все още малки, ответникът пътувал и доста често бил по работа в чужбина, тъй като бил международен шофьор, поради което съпрузите не прекарвали много време заедно и с времето се отдалечили един от друг, като постепенно спрели да общуват помежду си. С годините отчуждението между тях се задълбочило. Ответникът често натяквал на съпругата си, че я издържа финансово. През годините имала огромно желание да работи по трудово правоотношение и дори си намирала хубава работа, но когато минело известно време в рамките на един- два месеца, ответникът започвал да недоволства. Той не спирал да й повтаря, че не й остава време за домакинските задължения и че няма нищо наготвено. Въпреки желанието й за работа освен домакинството, ответникът не я оставял да работи спокойно, постоянно я притеснявал и потискал психически и емоционално. Тя нямала социален живот и не се виждала с приятели.

Страните опитали общ бизнес, но нещата не потръгнали и прекратили тази си съвместна дейност.

През 2018 г. ищецът заминала да живее и работи в А* и в редките случаи, когато се 1 прибирала в Б*, поддържала контакт с ответника, но предимно се чували по телефона във връзка с децата им. През 2020 год. ответникът си намерил работа в А* и предложил да се съберат отново заедно, като се опитат да заздравят отношенията помежду си. Живели заедно около 9 месеца, но не успели. Тя не усещала подкрепа, той продължавал да се държи по същия начин, както преди раздялата. Така тя разбрала, че отношенията няма да се подобрят и няма да бъдат щастливо семейство. Ответникът се върнал да живее и работи в Б* и от тогава не поддържат връзка.

Ищецът твърди, че брачната връзка е лишена от необходимото според закона и морала съдържание, поради което претендира разтрогването й. Желае прекратяване на брака между нея и ответника, без съдът да изследва въпроса за брачната вина.

Претендира ползването на семейното жилище, което е нейна собственост, придобито през 2002 год. с договор за дарение. Не претендира издръжка за себе си след прекратяване на брака. Желае да носи брачното си фамилно име М. в случай, че ответникът изрази съгласие за това.

В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва изложените в исковата молба факти. Твърди брачна вина на ищеца и желае развод по нейна вина. Твърди, че винаги е полагал грижи за нея и семейството. Претендира ползването на семейното жилище. Не желае ищецът да носи фамилното му име след развода.

Заявява, че в началото на семейния им живот съпругата полагала грижи за децата и се разбрали той да работи, а тя да се грижи за децата, докато отраснат. Тя не изявявала претенции да работи. Когато започвала някаква работа по заместване, винаги намирала причина да напусне и често я уволнявали. Не спирала да твърди, че иска да работи, но не се справяла и с домакинските задължения, които било нужно да извършва като майка и съпруга. Твърди, че е инвестирал голяма част от доходите си в имота на съпругата си по време на съвместния им живот. По повод започнатия съвместен бизнес заявява, че това е извършено изцяло с негови средства, които той инвестирал в бизнеса и в нейния имот.

Работили заедно повече от 5 години, като същевременно той се хващал и на друга работа.

Нямал представа къде отива печалбата от магазина. Организацията на бизнеса била предоставена на съпругата му. През 2016 г. й закупил лек автомобил Фолксваген Бийтъл, който бил на негово име, но се ползван само от нея.

Действително направили опит да заживеят заедно в А*, той си намерил работа, заплащането му било атрактивно. Ищецът поканил съпругата си да отиде при него в гр. Г* и тя приела поканата. Отначало заживели в служебната му квартира, която той плащал, а покъсно си намерили квартира, в която заживели заедно. Наемът бил заплащан от съпругата, а той изпращал средства на децата около 900 паунда месечно. Ищцата започнала работа като санитарка в домовете на възрастни хора и затова й бил необходим автомобил, поради което той закупил лек автомобил Опел Корса, за да може тя да ходи на работа. След като заживели заедно, ответникът установил, че съпругата му се е променила коренно, докато един ден, връщайки се по- рано от работа установил, че съпругата му поддържа извънбрачна връзка. Това го наранило много и за да не постъпи неправилно в момента на 2 дълбокото разочарование, се прибрал в Б*.

Ответникът счита, че брака му с ищеца не е непоправимо разстроен, а временно повлиян от някакви странични фактори. Знае, че съпругата му няма намерение да се връща в Б* и трайно живее в А*, защото многократно изразявала мнение, че много й харесва в А*.

В условията на евентуалност и ако съдът прецени, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен счита, че това е по вина на съпругата. Желае ползването на семейното жилище да му бъде предоставено. Не желае след развода съпругата да носи неговото фамилно име.

Изразява съгласие за преминаване към развод по взаимно съгласие в случай, че съпругата му удовлетвори неговите искания относно ползването на семейното жилище, което е нейна собственост по дарение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, доводите и становищата на молителите и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак на 16.01.1998 год. в гр. Русе, от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Горното се установява от удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 15.10.201416.01.1998 год. от Община Русе въз основа на акт за граждански брак № 16/16.01.1998 год.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не поддържат лични контакти, не живеят заедно от 2020 год., когато съпругът се върнал в Б*. Свидетелите П* Д. и П.В. установиха, че между съпрузите липсва взаимност, подкрепа, обич и грижа. Тези свидетели също така установиха, че ответникът спирал съпругата си да работи, като нейно задължение било да поддържа дома и да се грижи за децата. Имало е период, в който съпругът злоупотребявал с алкохол, което предизвиквало недоволство у съпругата. Така постепенно отношенията между тях охладнели и ищецът решила, че трябва да вземе живота си в ръце, като избрала да замине за В****, където си намерила работа и се установила през 2019 година. По- късно при нея отишъл и ответника, като двамата взели решение да се опитат да заздравят брака си.

Това така и не се получило и през 2020 година ответникът се прибрал в Б*, след като заварил съпругата си с мъж в жилището, в което живеели. За тази своя болка той споделил със свидетелите А. В. и Т.Л..

Тъй като ищецът не желае съдът да се произнася по въпроса за брачната вина на ответника, макар и съдът да намира такава у него, не следва да се произнася по този въпрос и предвид доказаната такава на ищеца, приема, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е нейно.

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна.

Доказа се по делото, че отношенията между страните не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и установената 3 фактическа раздяла между тях. Съпруата се е дезинтересирала от съпруга, прекъснала е отношенията с него. С оглед на това съдът намира, че брачната връзка между тях е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройството на брака:`

Постановление № 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните, както и поведението на съпрузите, са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и окончателно разстроена.

Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, ищецът заявява искане да се прекрати гражданския му брак с ответника поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения.

От страна на ответника е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което следва да се разглежда единствено претенцията на ответника в този смисъл.

По изложените съображения и въз основа на установените по делото факти, настоящият състав на съда намира, че предявената конститутивна претенция на ответника за развод с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК следва да бъде уважена, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на съпругата. Събраха се доказателства за брачна изневяра.

Ползването на семейното жилище:

Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище, което е собствено на ищеца, са заявили и двете страни.

В практиката си ВКС приема, че меродавният признак за определяне на жилището като 4

„семейно” е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/ 1971 г., „семейното жилище“ обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди на семейството. Това е жилището, обитавано от съпрузите и техните деца преди прекратяването на брака, а при фактическа раздяла- до деня на раздялата, т.е. при прекратяването на брака и при фактическата раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали до настъпването на тези събития. В настоящия случай последно обитаваното жилище преди фактическата раздяла, както се твърди в самата искова молба и се поддържа в отговора, е било във Великобритания и поради това български съд не може да се произнася по ползването му след прекратяване на брака.