Решение № 260355 от 23.07.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260355 /23.07. Година 2020 Град

Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав

На тринадесети юли Година 2021

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава

Алексиева

Секретар: Катя Василева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00669 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №21-1158-000773/29.03.2021г., издадено от началник Сектор ПП при ОД на

МВР – Перник, на К.Д.К. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба 500 /петстотин / лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 10.03.2021 г., в 22.44 часа, в гр. Перник, ул. Рашо Димитров, като водач на МПС – лек автомобил „Пежо 407 ”, с рег. №********, при извършена проверка отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и след взета кръвна проба се установило, че управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0.59 промила – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К.К., чрез пълномощника му- адв. В.К., в която оспорва материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на защита.

Тази позиция се поддържа и допълва в съдебното производство от пълномощника – адв.

К., която пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт поради издаването му в нарушение на закона. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството - за адвокатско възнаграждение, съобразно договора за правна защита и съдействие и представен списък на разноските.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебното производство представител не е участвал..

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от

ЗАНН

, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с наказателното постановление е по чл174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Последното е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA, №233850/10.03.2021г., в съдържанието на който е посочено, че на същата дата – 10.03.2021г., в 22.44 часа, при извършена спрямо К.К. *** от свидетелите Р.

К.В. - командир на отделение в сектор ПП – Перник и Н.П.Й. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР Перник, водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510 за установяване употребата на алкохол . В същото време е изложено, че въз основа на издаден талон за изследване с № 075809 от водача е взета кръвна проба в ЦСМП – Перник /СПО към МБАЛ – Перник/.

Съдържанието на талона установява направен избор от водача да бъде изследван за употреба на алкохол с медицинско и химическо изследване, както и че за целта полицейският служител е определил време за явяване в лечебното заведение за даване на кръв до 30 минути от връчването на талона.

Явяването на К. ***, проведеното там медицинско изследване и вземането на биологични проби е удостоверено с протокол /приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подписан от жалбоподателя и от дежурния лекар.

Въз основа на тези фактически констатации актосъставителят приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като отказва проверка с техническо средство, не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. При тези обстоятелства образувал срещу К.К. административнонаказателно производство със съставяне на цитирания по-горе АУАН, като отразил, че нарушителят няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения.

На 29.03.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства и позовавайки се на резултата от химическото изследване, обективиран в експертна справка за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество №39/15.03.2021г., изготвена от експерт в НТЛ – ЕКД ОД МВР – Перник, според която при извършеното на същата дата изследване на кръвната проба, взета от К.К. е установено наличие на етилов алкохол в количество 0,59 промила, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил предвидените в нормата административни наказания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Е.В.А., Н.П.Й., В.Т.В., Д.Г.К., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GA, №233850/10.03.2021г., талон за медицинско изследване №075809/10.03.2021г, протокол за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за употреба на алкохол, експертна справка №39/15.03.2-21г., ЗППАМ № 21-1158-000251/17.03.2021г., заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав констатира основание, обуславящо безусловно отмяната му като незаконосъобразно.

Съображенията са следните:

В АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство срещу жалбоподателя са внесени противоречиви фактически твърдения, от които за жалбоподателя е останало абсолютно неясно какво е нарушението, вменено му във вина. Както вече се посочи, вменен му е отказ за установяване употребата на алкохол, при това в трите алтернативно предвидени хипотези /чрез проверка с техническо средство, чрез изследване с доказателствен анализатор и чрез химическо лабораторно изследване/, а в същото време са изложени факти, че въз основа на издадения талон за изследване същият се е явил в лечебното заведение и е дал кръвни проби за химическо лабораторно изследване.

Тази деятелност е квалифицирана като нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици, чрез който е да е от установените алтернативно три способа - техническо средство/тест, доказателствен анализатор /за алкохола/, или химическо/химико-токсикологично лабораторно изследване на взета кръв.

Алтернативното им посочване е с оглед на това, че веки един от посочените начини за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества е допустим съгласно НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но се е подложил на изследване за алкохол с доказателствен анализатор, или е дал проба за лабораторно изследване, и обратно - извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал да се подложи на алтернативните способи за изследване по-горе, то употребата на алкохол/наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 ЗДвП.

В случая е била налице именно такава хипотеза - отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство, но изразено желание

/предвид направения от него избор в талона/ да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, на което реално се е подложил – взета му е кръв в лечебното заведение и след изследване на биологичните проби е установена концентрацията на алкохол в кръвта му.

Принципно е вярно, че контролните органи могат да упражнят дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с техническо средство или тест. Това е така, защото в повечето случаи в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата, свързана с алтернативните методи за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества - чрез доказателствен анализатор и лабораторно изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т.н. Поради това, отказа на водача за проверка с техническо средство за употреба на алкохол е достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. В конкретния случай обаче, актосъставителят е имал данни за следващите действия на водача, а именно, че е избрал конкретно алтернативно изследване и се е подложил на такова, тъй като тези факти са изложени в обстоятелствената част на акта.

При тези обстоятелства, правната квалификация на нарушението в акта е в явно противоречие с изложените фактически обстоятелства. Допуснато е преплитане на елементи от различни административнонаказателни състави по начин, който ограничава правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява и за какво точно е наказан.

В опит да отстрани допуснатото нарушение и да осъществи административнонаказателната си компетентност законосъобразно и в съответствие с установеното фактическо положение, наказващият орган е квалифицирал същите факти, допълнени с установения при изследването резултат от химическото лабораторно изследване, като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е наложил наказания за него на основание административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С това процесуалните правила съществено са нарушени, тъй като изменението на квалификацията на нарушението чрез включване в наказателното постановление за първи път на нови факти и различна нарушена законова норма, е недопустимо от гледна точка правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект. На практика, с наказателното постановление същият е наказан за съвсем различно нарушение от това, за което е образувано административнонаказателното производство, при съществено изменение /в случая пълна подмяна/ на обстоятелствената част на първоначалното обвинение. По тази причина, независимо че отговорността на жалбоподателя е реализирана за по-леко наказуемо нарушение, нарушението на закона остава съществено .

Единствената възможност за законосъобразно реализиране на отговорността на нарушителя за действително извършеното нарушение, в съответствие с установените факти, е била прекратяване на образуваната преписка за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП с мотивирана резолюция /чл.54 от ЗАНН/, което би открило възможност за започване на ново производство за нарушението, което АНО е с установил като действително извършено - по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Изложените обстоятелства мотивират извод за незаконосъобразност на развилото се срещу К.К. административнонаказателно производство, тъй като по непоправим начин са засегнати изискванията в чл.42, т.4 и т.5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН досежно описанието и правната квалификация на вмененото на нарушителя деяние, основанието за наказване, както и правото на защита на наказания.