Определение № 305 от 31.03.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Частно наказателно дело № 20235330201986 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 29207/28.03.2023 г. по описа на РСПловдив, депозирана от адв. С. А. в качеството му на повереник на пострадалия Д. С. П. срещу Постановление № 10494/2018 г. от 08.03.2023 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП № 230/2018 г. по описа на РУ Раковски при ОД на МВР, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, е било прекратено.

От фактическа страна се установява следното:

Досъдебно производство № 230/2018г. по описа на РУ- Раковски, ОДМВР гр. Пловдив е било образувано с постановление на РП- Пловдив от 14.03.2019 г. за това, че на неустановена дата през 2018 г., в с. Б., обл. П., самоволно, не по установения от закона ред, е било осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, в немаловажен случай - престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

В хода на производството няма привлечено обвиняемо лице.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От 2015 г. свид. Д. П. бил собственик на поземлен имот/*** в кв. 68 по кадастрален и регулационен план на с. Б., находят се в с. Б., Община Р., обл.

П., ул. ***, с площ от 200 кв. м., ведно с построената в него едноетажна 1 жилищна сграда с площ от 77 кв. м., при граници и съседи: на север - ***, на юг и изток - *** и от запад улица. Съсобственик на *** ид. ч. на *** с площ от 1675 кв. м. бил свид. С. Т., който придобил въпросната част от имота през 2017 г. Т. придобил цитираната част от дворното място и станал собственик на намиращата се в двора жилищна постройка

П. и Т. били във влошени отношения, породени от спорове, свързани с притежаваните от тях съседни имоти и възникнали в тази връзка взаимни неудовлетворени претенции, част от които били обект на различни граждански дела и административни производства. Двамата претендирали незаконно строителство от насрещната страна по спора, а Т. имал претенция, че ПИ *** попада в УПИ *** и следва да го придобие, като заплати за това съответна сума.

На южната за ПИ *** граница с УПИ *** била изградена масивна ограда. Основата на оградата била висока около 1 м., а над нея имало седем реда тухли-четворки, покрити с керемиди. Оградата била с дължина от около 14,40 метра и широчина от около 25 см. и била построена в периода между 1967 г. и 1992 г. За построяването на оградата не било изготвено геодезическо заснемане на имотите и не била трасирана границата между тях. В ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г. процесната ограда била означена върху кадастралния план като принадлежаща на УПИ ***. Съгласно геодезическо заснемане, извършено по инициатива на свид. П. през 2017 г., оградата попадала и в двата имота. И Т. и П. смятали, че оградата попада изцяло в собствения им имот.

На 20.03.2018 г. свид. С. Т. подал жалба с вх. № 94С-2278- 2/20.03.2018 г. до кмета на община Р., съдържаща твърдения за незаконно строителство от страна на Д. П. в ПИ ***, както и искане за премахване на процесната ограда.

Искането за премахване било обосновано с това, че оградата била стара, строена преди повече от 35 години и се рушала, както и че била по-висока от допустимото. Кметът на община Р. издал заповед за премахване на незаконен стореж № 178/11.09.2018 г., касаеща незаконно строителство в жилищната сграда, но не взел отношение по искането на събаряне на оградата.

Тъй като Т. продължавал да възприема състоянието на оградата като компрометирано и опасно за живота и здравето предприел действия по премахването й. Вечерта на 02.10.2018 г. Т. започнал да премахва оградата.

2

Свид. Д. П. бил категорично против извършваното от Т. и потърсил съдействие от полицейския служител при РУ - Раковски свид. А. Д.. Свид. Д. отишъл до имота и установил, че Т. е бутнал колона от оградата. Т. заявил пред Д., че е бутнал колоната, защото му пречела и изразил намерението си да бутне цялата ограда. Инсп. Д. предупредил Т. устно за отговорността, която носи по чл. 323 от НК. На 03.10.2018 г. свид. Т. продължил да бута оградата, а свид. П. отново потърсил съдействие от инсп. Д.. Пред Д. Т. обяснил, че има разрешение да премахне оградата, но П. обяснил, че предписанието касаело новоизградената от него ограда. Инсп. Д. изрично разяснил на Т., че предписанието касае новоизградената, а не старата ограда, а Т. му отговорил, че ще направи нова, по-хубава ограда. Свид. Д. П. не се съгласил и заявил, че няма нужда да се прави нова ограда. Инсп. Д. отново предупредил Т., който спрял бутането. Малко след като Д. си тръгнал С. Т. премахнал оградата.

По делото са извършени съдебно-техническа и две допълнителни съдебно-технически експертизи.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице А. З., се установява, че средната пазарна стойност на процесната ограда възлиза на 1650 лева (в оценката са включени всички нормативно допустими дейности за изграждане на процесната ограда).

От заключенията по двете допълнителни съдебно-технически експертизи с вещо лице инж. Р., се установява следното: Процесната ограда представлява строеж, изпълнен без строителни книжа, който съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ се квалифицира като „незаконен строеж“. Същата не представлява търпим строеж (т.е. строеж, за който няма строителни книжа, но е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата на нормативните актове, действали по време на извършването им; такъв строеж - търпим, не би подлежал на премахване и на забрана за ползване). Изпълнението на оградата не отговаря на предвижданията на действащия ПУП, на предходния ПУП, на нормите и правилата, действащи към момента на построяването й, както и на сега действащите норми.

Съгласно представеното от свид. П. геодезическо заснемане от м. март 2017 г. оградата попада изцяло в УПИ *** в западната си страна и е разположена почти по равно в двата имота в източната си страна до улицата.

Според графиката на геодезическото заснемане оградата попада и в двата 3 имота. Състоянието на оградата към 2012 г., от когато датират изображенията в приложението Street View, било такова, че не се налагало спешното й премахване като амортизирана, заплашена от самосрутване или опасна за преминаващи лица.

Изложената по-горе и установена от прокурора фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото е видно, че същата е съответна на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число на изготвените по делото експертизи. В тази връзка се споделя и становището на прокурора за доказателствената стойност, придадена на всяко едно доказателство, в това число за начина, по който следва да се кредитират заключенията по изготвените експертизи, а именно – да не се кредитира заключението на вещото лице А. З. по първоначалната СТЕ в частта му относно статута на процесната ограда, тъй като същото е явно немотивирано, като се кредитират двете допълнителни СТЕ, изготвени от инж. Р., като взаимодопълващи се, обективни, изключително подробно мотивирани и обосновани, произхождащи от компетенто вещо лице. Видно е, че в обжалваното постановление прокурорът е анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на което е изградил фактическа обстановка изцяло базирана на така кредитираните доказателствени източници.

Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление и като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, за което съдът приема, че разполага с активна процесуална легитимация, доколкото същото действа при наличие на правен интерес, тъй като постановеният акт пряко засяга личната му правна сфера. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

На първо място следва да се посочи, че изложения в жалбата довод за некоректно описание на установената по делото фактическа обстановка относно точната дата на разрушаване на оградата и наличието или не на други съсобственици, макар и основателен е несъществен, доколкото не се отразява на правната страна на спора.

Не се възприема и оплакването за непроизнасяне по искането за отвод 4 на наблюдаващия прокурор, доколкото е видно, че същото е било отнесено към Окръжна прокуратура-Пловдив и е налице произнасяне, с което същото е оставено без уважение (л. 171,172 ДП).

По същество е видно, че няма спор относно факта, че свид. Т. е премахнал изградената между неговия и на свид. П. имот ограда в нарушение на реда за това - при липса на съгласие на единия от собствениците, единият собственик да подаде искане до кмета за назначаване на комисия по освидетелстване и издаване на заповед на кмета. Спорно е дали процесната ограда е търпим строеж, респ. подлежала ли е на премахване и по-конкретно дали с действията си свид. Т. е реализирал състава на чл. 323, ал. 1 НК, респ. на някой друг състав на престъпление от общ характер. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Отговорът на въпроса дали процесната ограда е търпим строеж, респ. подлежала ли е на премахване е въпрос, на който е даден отговор с назначените по делото допълнителни съдебно-технически експертизи, според които: процесната ограда представлява строеж, изпълнен без строителни книжа, който съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ се квалифицира като „незаконен строеж“. Според вещото лице оградата не представлява търпим строеж (т.е. строеж, за който няма строителни книжа, но е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата на нормативните актове, действали по време на извършването им; такъв строеж - търпим, не би подлежал на премахване и на забрана за ползване). Изпълнението на оградата не отговаря на предвижданията на действащия ПУП, на предходния ПУП, на нормите и правилата, действащи към момента на построяването й, както и на сега действащите норми. Последното от своя страна дава отговор и на другия релевантен в случая въпрос относно необходимостта от премахването на установената по несъмнен начин незаконна ограда.

В съдебната практика няма спор, че самоуправството е възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен, като при такова правоотношение, страните ще се явят съответно: извършител и пострадал от престъплението, т.е. преди всичко, за да се говори за самоуправство по 5 смисъла на чл. 323, ал.1 НК, следва да е налице обективиран спор, възникнал между страните по едно правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице категорични данни за наличие на такъв възникнал спор /за процесната ограда/, между две страни /жалбоподателят от една страна и свид. Т. – от друга/, по повод на действително или претендирано субективно право /право на премахване/, което е осъществено от свид. Т. не по установения от закона ред /чрез отнасянето му пред компетентния орган/.

Въпреки наличието на всички гореизложени елементи от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, за да е налице съставомерност, следва случаят да не е маловажен. Според настоящия съдебен състав случаят е именно такъв, доколкото в контекста на безспорно установените в случая обстоятелства (незаконният статут на оградата и бездействието на администрацията при наличието на отнесен призив за съдействие от страна на свид. Т.) обществената опасност на деянието е с по-ниска степен от други случаи на самоуправство. Този извод се обосновава от обстоятелството, че с поведението си свид. Т. е положил всички усилия за разрешаването на възникналия спор по предвидения в закона ред – чрез отнасянето му за разрешаване пред компетентните органи, които в един продължителен период от време /няколко години/ са оставили въпросът нерешен. Последното само по себе си не дава основание на гражданите да решават самоволно възникналите спорове, но несъмнено има значение при преценката на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Не без значение е и фактът, че свид. Т. като неосъждано лице, трудово и семейно ангажиран, се явява лице с изключително ниска степен на обществена опасност. Последното наред с констатираната такава ниска степен на обществена опасност на самото деяние, обосновава и извода, че макар и противоправно, поради пониската си степен на обществена опасност, същото не е престъпно. Този извод е съобразен със задължителното тълкувание на понятието „вредни последици”, дадени още с Тълкувателно решение № 6/15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК на ВС, според което приложението на чл. 9, ал. 2 НК изисква в кумулативна даденост изследването на обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, от гледна точка на неговите времеви и пространствени измерения, механизма на извършването му, особеностите, характеризиращи инкриминирания предмет, както и липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, 6 ръководещи дееца при извършването на деянието, социалните отражение и отзвук на престъплението, данните досежно личността на автора на посегателството. В конкретния случай прокурорът е дал коректна оценка на всички релевантни обстоятелства, правилно акцентирайки именно на бездействието на администрацията в лицето на кмета на Община Р., в това число на безспорно установения факт, че процесната ограда се явява незаконна, т.е. подлежала е на премахване. Последното налага да се възприеме и изводът на прокурора, че свид. Т. е направил всичко зависещо от него за решаване на въпроса по установения в страната ред. Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да изрази съгласието си с тезата на прокурора и да приеме, че възприетите от същия изводи почиват на доказателствата по делото и са съответни на закона.