Решение № 1167 от 08.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Бургас, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500088 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 36809/12.10.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от А. И. Д., ЕГН **********, А. И. Д., ЕГН **********, В. К. Р., ЕГН **********, Г. А. Б., ЕГН **********, К. Х. Й., ЕГН **********, Х. К. Й., ЕГН **********,

Н. З. Й., ЕГН **********, С. Д. В., ЕГН **********, П. Д. Д., ЕГН **********, всички представлявани от адв. Велимир Атанасов, съдебен адрес: гр.София, ул.“Оборище“ № 1, вх.Б, ет.2, ап.3, против Решение № 1920 от 09.09.2022г., постановено от РС Бургас по гр.д.№ 8368/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивниците срещу въззиваемите Х. В. Х., Ц. В. Б., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К., Р.

Ж. Х. и ”Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с ЕИК: 175030371 искове за прогласяване нищожността на Решение № II-75/20.08.2019г., постановено по в. гр. дело № 1447/2018г. на ОС Бургас, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а именно – в производството по съдебна делба между страните по настоящото дело – физически лица по гр. дело № 1100/2016г. на РС Несебър, е участвало и ответното дружество – при условията на главно встъпване по реда на чл.225, ал.1 от ГПК, и в нарушение на правилата за родовата подсъдност е бил разгледан предявеният от него установителен иск за собственост на делбения недвижим имот, въпреки че същия е бил подсъден на първа инстанция на ОС Бургас.

Ищците са осъдени да заплатят на ”Ученически отдих и спорт“ ЕАД сумата от 710 лв.

1 разноски за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се изразява недоволство срещу решението с твърдения, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, както и в противоречие с установената съдебна практика.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че макар и главното встъпване на ответника ”Ученически отдих и спорт“ ЕАД и разглеждането в делбеното производство на предявения от него установителен иск за собственост да съставляват порок на съдебното решение, този порок не обуславя нищожност на съдебния акт.

Изложено е становище относно спецификите на особеното производство по съдебна делба и наличието на различни, специални процесуални правила, които следва да се съблюдават от съда, респективно в неговите две обособени фази.

Сочи се, че правилата за определяне на родовата подсъдност на исковата претенция за делба са специални спрямо тези, относими към общия исков процес. Исковата претенция за делба е винаги родово подсъдна на районния съд, независимо от стойността на включените в делбата имоти. Това правило обаче не се прилага, когато е налице съединяване на иска за делба с установителен иск за собственост към минал момент. Счита, че подобно главно встъпване и съединяване е недопустимо, според т.3 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д.3/2013г. на ОСГК на ВКС. Затова намира, че не е следвало да се допуска главното встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД в делбеното производство пред НРС, респективно- не е следвало да се допуска обективно съединяване на исковете, тъй като по този начин се променял изцяло характера на правния спор.

Развити са съображения, че несъвместимостта на особеното делбено производство и установителният иск, предявен от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД спрямо страните в делбеното производство, който следвало да бъде разгледан по общия исков ред, е обуславящо за наличието на изключително тежък и съществен порок на постановеното решение, който влияе на развитието на правния спор. Макар и законът изрично да не посочва кое решение е нищожно, критериите за това се извеждат от съдебната практика и правната доктрина, въз основа на конкретни случаи, по повод на които са се произнасяли съдилищата. Такива съществени пороци на решението са например тези, свързани с надлежността на съда, пределите на неговата правораздавателна власт, формата на постановеното решение, които се отразяват на валидността на постановения съдебен акт.

Според въззивниците процесното решение страда от изключително тежък порок, засягащ компетентността и подсъдността на съда. Неспазването на правилата на родовата подсъдност винаги съставлява съществено нарушение, за което съдът следи служебно според правилото на чл.269 ГПК. Затова, с оглед по- голямата тежест на порока, считат, че неспазването на императивни норми на ГПК за родовата подсъдност води до нищожност на съдебния акт, тъй като са били нарушени редица принципни правила, в това число този за служебното начало- чл.7 и принципа за равенство на страните, доколкото съделителите били лишени от възможността спорът им с дружеството да бъде пререшен от Апелативен съдБургас, като втора инстанция, в случай, че са били спазени правилата за родовата подсъдност на спора.

2

Молят решението да бъде отменено, като съдът постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ”Ученически отдих и спорт“ ЕАД, с ЕИК: 175030371, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 125, бл.5, ет.5, чрез адв. Румен Георгиев, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“4-ти януари“ № 28, ет.3, офис 13.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, постановено при съблюдаване на процесуалния закон. Изразява се несъгласие с констатацията на въззивниците, че районният съд е приел, че допуснатото главно встъпване в делбеното производство съставлява порочно процесуално действие на съда. Според въззиваемото дружество, съдът правилно е посочил, че дори и да е налице порок във връзка с родовата подсъдност, той не води до нищожност на съдебния акт. Споделя тезата на въззивниците, че законът не определя кога съдебните актове са нищожни. Сочи обаче, но в юриспруденцията и доктрината се приема, че нищожността е най- тежкия порок на съдебното решение, който е налице когато решението е постановено извън правораздавателна власт на съда, постановено е от незаконен състав, не е спазена писмената форма, когато решението е напълно неразбираемо, или когато решението е постановено в симулативен процес. Трайно в съдебната практика е залегнало разбирането, че липсата на положителна или отрицателна процесуална предпоставка не е основание за нищожност. Цитира относима съдебна практика. Излага становище, че нарушената родова подсъдност или съдопроизводствен ред за разглеждане на делото не е основание за нищожност на съдебния акт, а според разрешението, дадено в ТП №1/29.06.2016г. по т.д.№ 1/2015г. на ОСС на ВАС- I и II колегия и ОСС на ОСГКТ на ВКС такъв акт е недопустим.

Намира за несъстоятелен довода в жалбата, че съгласно т.3 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д.3/2013г. на ОСГК на ВКС е недопустимо главно встъпване на лице, заявяващо самостоятелни права върху делбен имот. Според въззиваемото дружество разрешението в т.3 от цитираното тълкувателно решение не е относимо към спорния въпрос. Изтъква се и това, че ВКС е дал отговор на въпроса относно встъпването в първата фаза на делбата с решение № 328 по гр.д. № 1194/2008г., както и в по- актуалната практика, като същото е съобразено в настоящото производство.

Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Останалите въззиваеми не са представили отговори на въззивната жалба, макар да са били надлежно уведомени за тази възможност.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на лица, които имат правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, 3 становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците- А. И. Д., А. И. Д., В. К. Р., К. Х. Й., Г. А. Б., П. Д. Д.. Ж., Х. К. Й., Н. З. Й. и С.на Д. В., представлявани от адв. В. А. са предявили иск против ответниците Х. В. Х., Ц. В.

Б., Т. С. Р., М. С. Р., С. Д. К., Н. Г. К., Р. Ж. Х. и „Ученически отдих и спорт“ ЕАД /ответниците са уточнени с молба на л.24 от делото на БРС/ с предмет обявяване на нищожността и обезсилване на Решение № II- 75 от 20.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1447/2018г. по описа на Окръжен съд- Бургас.

В исковата молба /по която първоначално е образувано гр.д. №1824/2021г. на БОС, изпратено по подсъдност на РС- Бургас/ се твърди, че пред РС- Несебър е било образувано гр.д. № 1100/2016г. за делба на недвижим имот. В делбеното производство било отправено искане по чл.225, ал.1 ГПК за главно встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, което първоначално основателно било отхвърлено от районния съд, но по реда на инстанционния контрол молбата била уважена. В резултат на това „Ученически отдих и спорт“ ЕАД било конституирано като страна по делбеното дело, а предявения от него установителен иск за собственост върху делбения имот бил приет за разглеждане.

Ищците считат, че с разглеждането на установителния иск в делбеното производство е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло на развитието на делото, респективно е засегнало съществено регламентираната родова компетентност, който порок е годен да обуслови обезсилването на постановеното Решение № II- 75 от 20.08.2019г., постановено по гр.д.№ 1447/2018г. по описа на Окръжен съд- Бургас.

Изложени са съображения, че съдебната делба представлява особено конститутивно исково производство. Поради особения му характер това производство било регламентирано от различни, специални процесуални правила спрямо общия исков процес като съответно било изключено приложението на чл.103 и чл.104 от ГПК. Независимо от страните и стойността на делбеното имущество, искът за делба винаги бил родово подсъден на районния съд като първа инстанция. Това обаче не било така, когато в хода на делото се допусне обективно съединяване на иска за делба с установителни искове за установяване право на собственост към минал момент, тъй като същото било недопустимо, съгласно разрешението, дадено с т.3 на ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГК на ВКС.

Затова, според ищците, поначало в делбеното производство не е следвало да се допуска главното встъпване на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД , респективно- да се допуска обективното съединяване на исковете, доколкото се променял изцяло характерът на правния спор. Сочат, че в актуалната практика на ВКС /която не е цитирана/ е налице категорично разбиране, че при преюдициалност на въпроси, касаещи делбата, които не са във връзка със съделителите и твърдяната от тях съсобственост, решаващият съд следва да спре делбеното производство по правилата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК до разрешаване на преюдициалния въпрос. Поради тази причина не е следвало районният съд да допусне обективното съединяване на исковете досежно претенцията на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, а във връзка с данъчната оценка, въз основа на която се определя цената на иска, е следвало да 4 отдели материалите в отделно производство и да препрати по компетентност делото на Окръжен съд- Бургас, където след произнасянето по същество на връзката на дружеството и въпросния имот, делбеното производство да бъде възобновено и оттам делбеното дело да бъде решено или прекратено. Това не било направено, а Районен съд – Несебър иззел незаконосъобразно компетентността на Окръжен съд да се произнесе по правния спор по установителния иск на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. Изтъкват, че неспазването на правилата на родовата подсъдност е винаги съществено нарушение, за което дори по правилото на чл.269 ГПК съдът следи служебно. Сочат, че неспазването на императивните правила на ГПК води до нищожност на постановения правен акт, тъй като са нарушени редица принципни правила, след което принципа за служебното начало /чл.7 ГПК/, както и принципа за равенство на страните, доколкото съделителите са били лишени от възможността спорът им с дружеството да бъде пререшен от Апелативен съд- Бургас като втора инстанция. Този най- тежък порок на съдебното решение налага неговото обезсилване и провеждане на делото по предявените искови претенции по надлежен съдебен ред, съобразно с правилата на ГПК.