Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1834 от 25.04.2014, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
1067/2013
Подписан
25.04.2014

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 53 ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54 ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър

Публикувай

Решение № 304

Номер

304

Година

9.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.28

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20124100500694 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 400/10.04.2012г., постановено по гр.д. № 3653/2011г. В. р. с. е приел за установено по отношение на О. В. Т., по иска с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР на С. П. Р. и Н. И. Р., че в кадастралната карта на гр. В. Т., одобрена със Заповед № * на ИД на АГКК е допусната грешка относно имотната граница между имоти с идентификатори * и *, като вярната имотна граница между двата имота минава по уличната регулационна линия, очертана с червен контур на комбинираната скица - приложение № 5 от заключението на съдебно – техническата експертиза, както и че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. В. Т., С. П. Р. и Н. И. Р. са били собственици на частта от имот с идентификатор * с площ от 6 кв. м., оцветена с жълт цвят, която е заключена между уличната регулационна линия, очертана с червен контур и западната имотна граница на имот с идентификатор *, очертана с черен контур на комбинирана скица – приложение № 5 от заключението на съдебно – техническата експертиза. Със същото решение е постановено комбинираната скица - приложение № 5 към заключението на съдебно – техническата експертиза да се счита неразделна част от съдебното решение и препис от влязлото в сила решение да бъде изпратено на СГКК – В. Т.. В полза на ищците са присъдени направените по делото разноскÞ.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на О. В. Т., в която по същество се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушения на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът е преподписал комбинирана скица, която не се отнася до отразяването на спорната част от имот с идентификатор *, както и че изготвените по делото комбинирани скици, касаят други имоти, които са очертани със син цвят. Твърди се, че нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в невъзможността да се изготви комбинирана скица за процесната част от имота, тъй като не може да бъде направената съответната индивидуализация. Сочи се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, което е довело до неправилно тълкуване и приложение на устройствените закони. Изложена е подробна аргументация в тази насока и се прави извода за неправилност на мотивите на районния съд. На следващо място се сочи, че ищците, в чиято тежест е това, не са провели доказване на релевантните за спора факти. Доказвало се по делото, че площта на имота на ищците е от 146 кв. метра /НА от 2006г./, с каквато площ имота е отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър. Отправя се искане до ВТОС да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова като отхвърли изцяло предявения иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР и присъди разноски за двете инстанции.

В срока за отговор ищците в производството са депозирали отговор, в който заемат становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение като молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдено заседание процесуалния представител на ищците оспорва жалбата и претендира разноски пред окръжния съд.

За да се произнесе, окръжния съд съобрази:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността и допустимостта на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 53 ал. 2 ЗКИР, чрез който ищците С. Р. и Н. Р., искат да се приеме за установено по отношение на ответника О. В. Т., че е налице грешка в кадастралната карта на гр. В. Т. относно границата на имот с идентификатор * към уличната регулационна линия. Твърди се, че имота с посочения идентификатор е имал пл. № * по кадастралния план на града, в сила до изработването и приемането на кадастралната карта. Същият е придобит в собственост на ищците в различни ид. части - 5/6 ид. части за Р. /по дарение, делба и наследство/ и 1/6 ид. части за Р. /по дарение и делба/, при условията на СИО. В резултат на строителни работи в периода 1969 – 1973 г. на мястото на съществуващата стара къща е изградена нова, която е преместена навътре от кадастралната линия с цел осигуряване подход към гаража направен в очертанията на къщата. Твърди се, че по силата на одобрената уличната регулация от 1971г. кадастралната границата на имота съвпада с линията на уличната регулация. В действащата кадастрална карта за граница на имота са взети очертанията на новопостроената къща, с оглед на което се счита, че е допусната грешка и имотът не е заснет по реалните си граници. Сочи се, че е проведена административната процедура по ЗКИР, но с Решение от 27.06.2011г. е отказано издаването на заповед за изменение на кадастралната карта, тъй като е налице спор за материално право с ответника.

Ответникът О. В. Т., чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен и недоказан. Спорното място било публична общинска собственост, тъй като било част от улица. Със Заповед № * на Кмета на О. В. Т. е одобрено частично изменение на регулационния план като е предвидена промяна на процесната улична регулация. Тази спорна част представлявала предадена по регулация част, тъй като планът предвидил такова предаване е приложен и е бил в сила към съставянето на последния акт за собствÕност. Налице било разминаване в границите на имота през годините, което правело невъзможно тяхното индивидуализиране.

От фактическа страна между страните не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че праводателите на ищците / К. и П. Н./ през 1957 г., чрез покупко – продажба, са придобили право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул."Я.Д." № * /ул."П.Т." № */, представляващ застроено дворно място с площ от 81 кв. метра, парцел *, кв. * по плана на гр. В. Т..

От издадената на 15.09.1969г. виза за проектиране със скица е видно, че в имот с пл. № * по плана на гр. В. Т. е разрешено изграждането на нова двуетажна сграда на мястото на съществуващото паянтово строителство като линиите на застрояването са очертани с плътен контур и на запад съвпадат с имотната граница респ. с уличната регулация.

От приложеният по делото нотариален акт № * се установява, че П. и К. Н. са прехвърлили на ищците чрез дарение ид. части от правото на собственост върху процесния имот с пл. № *, като по този начин Н. Р. и С. Р. са придобили в собственост по 1/3 ид. част от целия недвижим имот и съществуващата в него къща. През 1974г., с констативни нотариални актове, ищците са признати за собственици на 1/3 ид. части от дворното място с пл. № *кв. *по кадастралния план на гр. В. Т. с обща площ 150 кв. метра, както и на втория етаж от построената къща. Съответно праводателите на ищците са признати за собственици на 2/3 ид. части от дворното място с пл. № *кв. *по кадастралния план на гр. В. Т. с обща площ 150 кв. метра, както и на първия етаж от построената къща, с прилежащите помещения. На 12.06.2001г. е починала К.Н.Н., която е оставила наследници по закон: П.Х.Н. - съпруг и С. П. Р. – дъщеря /Удостоверение за наследници № */. От нотариален акт № * е видно, че П. Н. е дарил дъщеря си С. Р. с притежаваните от него ид. части от процесния поземлен имот, ведно с целия първи етаж от построената в него жилищна сграда.

От Заповед № * се установява, че е одобрено частично изменение на регулационния план закв. *гр. на В. Т. като са създадени парцели IV, V и VI, за които съответно са отредени имоти с пл. №№ *, * и *, чийто имотни граници се покриват с дворищно – регулационните линии. Одобрен е частичен кварталнозастроителен и силуетен план за новата жилищна застройка на два етажа в парцел IV – *, като е посочено, че отстоянието й от имотната граница на имот пл. № * е пет метра.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че по отношение на процесните два имота /улица и дворно място/ са действали последователно кадастрални и регулационни планове от 1907 г., от 1971г., от 1999г. и кадастрална карта от 2008г. От извършения на място оглед, вещото лице е установило, че достъпа до съществуващата двуетажна жилищна сграда с гараж се осъществява директно от улицата като границата между имоти с идентификатори * и * преминава по западната й фасада и на място няма друга ясно видима граница между двата имота. От заключението се установява още, че по плана на гр. В. Т. от 1907г. действал до 1971г. за имота на ищците е бил отреден парцел * в кв. * като части от този имот са попадали в уличната регулация на две улици източно и западно от него. Границата между процесните имоти е преминавала по западната улична регулация на парцел * в кв. *. По плана на гр. В. Т. действал от 1971г. до 1999г. имота на ищците е бил с пл. № * като за него няма отреден парцел. Имотът е имал излаз от страна на ул. „Я. Д.” с о.т. *- о.т.* като западната му имотна граница е съвпадала с уличната регулация т.е. границата между двата процесни имота преминава по уличната регулация. Вещото лице сочи, че е невъзможно да се определи дали някоя от границите на имота от 1907г. отговаря на тези по плана от 1971г. По плана на гр. В. Т. действал от 1999г. до 2008г. имотът на ищците е бил пак с пл. № * като за него отново не е бил отреден парцел. Имотът е имал излаз от страна на улица с о.т. *- о.т. *, но западната му имотна граница не е съвпадала с уличната регулация, а границата между двата имота преминавала по имотната граница на имот с пл. № *. Вещото лице установява, че площта на спорната част от имот с идентификатор * е 6 кв. метра и понастоящем представлява улица. Обособена е в резултат от промяна в кадастралната граница между процесните имоти и се появява в плана от 1999г., въпреки че уличната регулация по този план съвпада с уличната регулация по плана от 1971г. Западната имотна граница на имот с пл. № * по плана от 1971г. и по плана от 1999г. не съвпадат.

През 2008г. със Заповед №*на ИД на АГКК е одобрена кадастралната карта на гр. В. Т., като процесните имоти са идентификатори * и * като границата между тях минава по западната фасада на жилищната сграда намираща се в първия имот.

От Решение № * е видно, че ищцата Р. е подала заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за отстраняване на непълноти и грешки. Изработена е скица – проект и технически отчет към нея, както и акт за непълноти и грешки № *. Поради несъгласието на О. В. Т. да подпише посочения акт началника на СГКК гр. В. Т. е горепосоченото решение е отказал да издаде заповед по чл. 54 ал. 1 ЗКИР за промяна на имотната граница между процесните имоти.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните правни изводи.

Според ЗКИР кадастралната основа е точната геодезична /земемерна/ снимка на вида, положението, предназначението и границите на недвижимите имоти в населените места, както и на сградите и другите подобрения в тези имоти. Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането. При заснемането на кадастралния план са от значение имотните граници, които отговарят на правото на собственост, а не фактическите граници на място. Ако в кадастралния план респ. карта имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този план и ако е налице спор за материално право, същият следва да се разреши по реда на чл. 53 ал. 2 изр. 2 ЗКИР. Този иск има за предмет на доказване притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план /кадастралната карта/ имот към минал момент – датата на приемане на кадастралния план респ. карта. Ищците следва по безспорен начин да докажат, че са собственици на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници.