Решение № 312 от 16.06.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 246/2023
- Вид
- Решение № 312
- Подписан
- 16.06.2023
- В сила
- 26.07.2023
- Състав
- Димитър Христофоров Кирилов
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, т.5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, б. "а" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл.5, ал.1, т.1, б."А" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Плевен, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20234430200246 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Постъпила е жалба от З. А. М. от с.***, с ЕГН: **********, чрез адв. Г.
Г. от ПАК против Наказателно постановление № 22-0938-003545/30.09.2022г. на *** сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор Пътна полиция“ – Плевен, с което на жалбоподателя З. М., е наложено административно наказание на основание чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят З. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г. Г. от АК-Плевен.
Административно-наказващият орган *** сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор Пътна полиция“ – Плевен, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по нея. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в 1 съвкупност и взе предвид доводите на процесуалния представител на жалбоподателя изложени в жалбата, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложения към делото акт за установяване на административно нарушение Серия GА № 681232/17.09.2022г. е видно, че на същата дата около 15:13 часа, на път 1-3 (Бяла – Ботевград) км.89 движейки се в посока към с.Гривица, като водач на колесен трактор марка „Джон Диър“ с регистрационен номер *** /КТИ/ управлява горепосоченото МПС на отворен за обществено ползване път като ширина на МПС /габарит/ е 4.50 метра /измерено със стандартизирано измервателно средство – тип ролетка, в присъствието на водача/ при максимално допустима ширина от 2.55 метра съгласно чл.5, ал.1, б. „а“ от Наредба 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г. издадена от министерството на регионалното развитие и благоустройство, не притежава и не представя разрешително за извънгабаритни МПС, което да е съгласувано със службите за контрол на МВР съгласно чл.8, ал.2 от горепосочената наредба и не е придружаван от съпровождащ го автомобил. Нарушението се отнася само и единствено за ширината /габарит/ на управляваното МПС /колесен трактор/.
С което е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП – движи се по пътя с ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, установени от МРРБ, както и с товар представляващ опасност за движението.
Жалбоподателят подписал акта без възражения.
Въз основа на акта за административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0938-003545/30.09.2022г. на *** сектор в ОД на МВР – Плевен, сектор Пътна полиция“ – Плевен, с което жалбоподателя З. М. е санкциониран за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП с глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.177, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това че на 17.09.2022г., около 15:13 часа, на път първи клас №1-3 (Бяла – Ботевград) км.89 движейки се в посока към с.Гривица, като водач на колесен трактор марка „Джон Диър“ с рег. № *** /КТИ/ управлява горепосоченото МПС на отворен за обществено ползване път като ширина на МПС /габарит/ е 4.50 метра /измерено със стандартизирано измервателно средство – тип 2 ролетка, в присъствието на водача/ при максимално допустима ширина от 2.55 метра съгласно чл.5, ал.1, б. „а“ от Наредба 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г. издадена от министерството на регионалното развитие и благоустройство, не притежава и не представя разрешително за извънгабаритни МПС, което да е съгласувано със службите за контрол на МВР съгласно чл.8, ал.2 от горепосочената наредба и не е придружаван от съпровождащ го автомобил.
Нарушението се отнася само и единствено за ширината /габарит/ на управляваното МПС /колесен трактор/.
Административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя М., за това че: движи се по пътя с ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, установени от МРРБ, както и с товар представляващ опасност за движението.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно-наказващият орган изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя Х. В. Д. и свидетеля В. К. Л., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в делото 3 писмени доказателства.
Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.57, т.5 и 6 от ЗАНН, наказателното постановление, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването си - описание на нарушението и нарушените с него разпоредби.
Същите са необходим реквизит на НП и липсата или неточното или непълното им отразяване са обстоятелства, които го опорочават съществено.
Освен, че те следва да бъдат отразени в акта и постановлението, следва и да си кореспондират взаимно, като описанието на нарушението и хипотезата на посочената като нарушена правна норма се припокриват.
Индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е една от найсъществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство, следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП - Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
В НП е изписано, че жалбоподателят е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е посочено в обстоятелствената част на същия, че извършва следното нарушение, при допустима ширина от 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ, същият е с обща ширина от 4.50м., измерено със стандартизирано измервателно средство – тип ролетка.
Посоченият чл.5, ал.1, т.1, б.“А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС на МРРБ в обстоятелствената част на НП се отнася за допустимите максимални размери на ППС за 4 движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за широчина на всяко ППС - 2,55 m.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели Х. В. Д. и В. К. Л..
В хода на съдебното следствие съдът е изискал справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Плевен, от която е видно, че път I-3 /E-83/ Бяла – Ботевград, попада в границите на Община Плевен, както следва: От км 68+415 до км 70+435; От км 74+560 до км 100+190 (вкл. Км 89+000).
Видно от приложеното ведно с жалбата до РС-Плевен, Разрешително РИ-226/11.01.2022г. за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, по отношение на процесното ППС е имало издадено разрешително. От съдържанието му, съдът констатира, че същото е издадено на 11.01.2022г. и е валидно до 31.12.2022г. В издаденото разрешително е изписан рег. номер на ППС, за което е валидно, а именно ****, както и размерите на превозното средство. На следващо място в разрешително РИ-226/11.01.2022г. е отразено, че същото не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и III-ти клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.3 и 4 от Наредба №11. Не на последно място видно от АУАН и НП, нарушението за което е санкциониран жалбоподателя е за това, че на 17.09.2022г., около 15:13 часа е управлявал колесен трактор на път първи клас №1-3 (Бяла – Ботевград) км.89 движейки се в посока към с.Гривица, който попада в списъка на пътищата в Приложение №6 към чл.8, ал.3 от Наредба №11, за които едногодишното разрешително за колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, не важи.
Съдът, след като взе предвид становището на страните и вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
5
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, жалбоподателят управлява горепосоченото МПС, което е с извънгабаритни размери на ширина, измерена със стандартизирано измервателно средство (ролетка), което е отчело 4.50 м, при допустими 2.55 м. Като показанията са показани на водача. Същият е подписал акта без възражение.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съобразно която „ Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че жалбоподателят не е системен нарушител като водач на ППС, от нарушението няма настъпили реални вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В случая наказанието от 1500лв. е необосновано завишено. Това налага НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба на 500лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.