Решение № 51 от 21.07.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 103/2025
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 21.07.2025
- В сила
- 08.08.2025
- Състав
- Йохан Мирославов Дженов
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137б, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. гр. Червен бряг, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно наказателно дело № 20254440200103 по описа за 2025 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Б. М М., с ЕГН ********** от гр. *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № *** г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.
183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.5 от ЗДвП.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление, като се изтъква, че фактическата обстановка описана в акта не отговаря на обективната действителност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована се явява лично и с адв. Ц. А. от ПлАК, който от името на доверителя си моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № *** г. на Началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг е получено от жалбоподателя на 10.04.2025 г. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена още същия ден, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
1
АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН е съставен АУАН с-я AД с бл. № *** от 21.01.2025 г., затова, че на същата дата около 14.05 ч. в гр. Червен бряг, на кръстовището на ул. *** и ул. *** като водач на л.а. *** превозва дете, без обезопасителна система в нарушение на изискванията на глава втора раздел ХХ V, както и извършва маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1. В АУАН е посочено, че по този начин жалбоподателят е нарушил чл. 137б, ал. 1 и чл.6, т.1 от ЗДвП.
Разпитани в о.с.з. актосъставителя и свидетеля на установяване на нарушението описват сходна фактическа обстановка, с пояснението, че аварирал тежкотоварен автомобил ТIR е запушил едната лента за движение по двулентов път.
В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т.
10 от ЗДвП жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 50.00 лв. и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.5 от ЗДвП
При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
По нарушението на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП: Настоящият съдебен състав намира, че в тази му част атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба обаче не съдържа конкретно правило за поведение, нарушението на което да води до ангажиране на административно- наказателната отговорност на дееца. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП законодателят само е квалифицирал пет групи системи за обезопасяване на деца в зависимост от теглото на децата, за които са предназначени, без да е посочел фактически състав на обективирано съставомерно поведение. В случая в АУАН и НП е допуснато несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението и неправилно е приложен материалния закон. Констатираното нарушение е съществено, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподотеля и е основание за отмяна на наказателното постановление.
2
По нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП: Заобикалянето и изпреварването са две различни маневри в пътното движение. Заобикалянето е маневра, при която се преминава покрай неподвижен обект (като паркиран автомобил или препятствие) или участник в движението, докато изпреварването е маневра, при която се преминава покрай движещо се превозно средство.
Посоченото в АУАН нарушение инкорпорирано и в атакуваното НП, като „изпреварване“ не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства указващи за „заобикаляне“ на аварирало на пътното платно МПС – TIR, който е запушил едната лента за движение по двулентов път. Отделно от това посоченото място на нарушението – кръстовището на ул. *** и ул. *** не е с маркировка М1, тъй като позволява извършване на завой в двете посоки на ул. ***. По делото АНО не ангажира безспорни доказателства указващи на обратното.
Предвид изложеното съдът приема, че наказателното постановление е издадено без да са налице всички предпоставки на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН - безспорно установяване на извършването на нарушението и неговата вина. В този смисъл наказателното постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на твърдяното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Производството от административно - наказателен характер, изисква да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Отговорността на санкционирания не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи несъмнено. Отговорност за едно деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е извършено именно визираното в акт за установяване на административно нарушение от лицето, сочено като нарушител.
Въз основа на всичко описано, съдът намира че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради недоказаност и неправилно приложение на закона, поради което счита че следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последния пред настоящата инстанция не претендира такива и съда не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № *** г. на Началник РУ към ОДМВР 3
Плевен, РУ Червен бряг, с което на Б. М М., с ЕГН ********** от гр. *** за нарушение на чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 15 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4