Определение № 508 от 14.05.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Враца, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500343 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 1060/03.03.2024г. от на П. И. П., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника му адв. П. Й. Н., от АК-Варна със адрес за призовки и съобщения: *** срещу определение № 100/12.02.2024 г. по гр.д. № 775/2023 г.по описа на Районен съд – Мездра, с което на основание чл. 18 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета, е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд Районен съд Мездра, за разглеждане и произнасяне по иска, с който е сезиран - за възстановяване родителските права на ищеца П. И. П. по отношение на малолетното дете П. П. П., производството по образуваното гражданско дело е прекратено и е указано, че компетентният съд, който следва да разгледа и реши спора е съответният съд на компетентната държава-членка на ЕС – в случая на Федерална Република Германия.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна от въззивния съд и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивника посочва, че детето П. П. П. през 2015г. е доведено в България, а през 2017 г. е настанено в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 - гр. Роман, където пребивава и понастоящем. Същото има „обичайно местопребиваване“ в Р.България което според практиката на Съда на ЕС това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. Поради това българския съд е компетентен, съгласно Регламента, да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност. Посочва, че социалните служби в България, където детето пребивава от девет години, са запознати с потребностите му и неговите близки, като в случая висшият интерес на детето изисква въпросите относно родителската отговорност да бъдат разрешени от държавата на обичайното му местопребиваване. В България са организирани образованието и социалната среда на детето.

В България е и настоящия адрес на бащата - родителя, който желае възстановяване на родителските му права по отношение на П..

Въззивника посочва, че националният съд е длъжен да приложи общностното право, цитирайки разпоредбата на чл. 7, § 1 от Регламент /ЕС/ № 2019/1111 (Регламента), визираща, че съдилищата на държава-членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезиране на съда, като според § 2, параграф 1 се прилага при спазване на условията на чл. 8, 9 и 10 от Регламента.

1

В случая Служба за деца и юноши в гр. Есен, Германия, която е определена за настойник на детето с решение на съда в гр. Есен, Р.Германия се е дезинтересирала по отношение на детето П. и до момента не е предприела никакви действия за връщане на детето във Федерална Република Германия, както и след влизане в сила на Решение № 5518 от 25.07.2017 г. постановено по гр.д. № 3099/2017 г. на СГС, с което е разпоредено връщане на детето във Федерална Република Германия.

РС-Мездра неправилно интерпретирал предпоставките на чл. 9, буква „а“ и буква „б“ от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета относно знанието на настойника на детето към датата на отвличането му и запазване компетентността на Федерална Република Германия.

Счита, че в случая са налице условията на чл. 10 от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета за избор на съд, тъй като детето П. има тясна връзка с България, защото е нейн гражданин и бащата също има обичайно пребиваване в България. Упражняването на компетентността на българския съд е във висш интерес на детето. Родителите и детето временно били пребивавали във Федерална Република Германия и нямат трайна или особена връзка с германската държава. Навежда твърдения, че българският съд притежава компетентността да разгледа иска за възстановяване на родителските му права, като съд по обичайното местопребиваване на детето П., който ще събере и оцени всички относими по спора доказателства.

В жалбата въззивника П. И. П., който е страна по иска за възстановяване на родителските права, признава и приема компетентността на българския съд, сезирайки го с исковата молба, с което било изпълнено второто условие на чл. 10 от Регламент / ЕС/ 2019/1111 на Съвета.

Твърди, че с определение № 900/07.11.2023 г. Районен съд – Мездра не е разяснил на конституирания ответник П. П. П. с настойник Директора на КСУДС ЦНСТДМ правото да приеме компетентността на българския съд, поради което е нарушил чл. 10, буква „б“ т. ii от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на Съвета, а е прогласил липсата си на компетентност и прекратил производството, указвайки на страните, че могат да се обърнат към съответния съд във Федерална Република Германия.

При тези доводи се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответника по делото детето П. П. П., представлявано от настойника му директора на КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 - гр.Роман, заинтересована страна АСП-Д“СП“ Мездра и контролираща страна РП- Враца, ТО Мездра не са депозирали писмен отговор по частната жалба.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото и изложените от районния съд мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:

П. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П. Й. Н. е депозирал искова молба пред СРС, с която е предявил иск по чл. 135 от СК за възстановяване на родителските му права по отношение на непълнолетното дете П. П. П., родена на 16.02.2013г в гр.

Есен,Р.Германия от които родителски права е лишен с решение, постановено на 20.02.2015г. от Районен съд в гр. Есен, Германия. Производството пред СРС е прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС - Мездра, тъй като местопребиваването на детето към момента е в гр. Роман, общ.Мездра, обл.Враца.

В изпълнение указанията на съда дадени с разпореждане № 553 от 04.08.2023г, ищеца посочил, че ответник по делото е детето П. П. П., представлявано от настойника И. С., директор на КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 - гр.Роман. Съдът с определение № 900/07.11.2023г. е конституирал като ответник по делото детето П. П. П., представлявано от настойника му директора на КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 - гр.Роман, като заинтересована страна е конституирана АСП-Д“СП“ Мездра и за контролираща страна е конституирана РП -Враца ТО- Мездра.

Ответника и останалите конституирани страни в срока по чл.131 от ГПК не са депозирали писмен отговор.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че е баща на детето П.

2

П. П., родено на 16.02.2013 г. в гр.Есен, Германия, а негова майка е Р. Г. Б. - К..

Изложил е, че с решението на Районен съд гр. Есен, Германия постановено на 20.02.2015 г., признато в Република България на основание чл. 21 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, той и майката на детето били лишени от родителски права и им е определен режим на лични отношения с малолетната им дъщеря един път на шест месеца. На детето е назначен настойник – Служба за деца и юноши в гр. Есен, Германия, където същото е било изведено от семейната си среда и настанено в приемно семейство.

Посочва, че през 2015г. довел детето П. П. в България, а през 2017 г. то е настанено в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 - гр.Роман със заповед на ДСП – Ботевград.

Впоследствие е настанено с Решение от 21.03.2018 г. на Мездренския районен съд по гр. дело № 144/2018 г. за срок до промяна на обстоятелствата. С Решение № 133/14.06.2019 г. по гр. дело № 449/2019 г. Мездренският районен съд е постановил настаняване на детето за срок от една година в КСУДУ ЦНСТДБУ-1 - гр.Роман.

Излагат се съображения, че съгласно чл. 135, ал. 2 от СК родителят, който е лишен от родителски права, може да поиска от съда да му възстанови родителските права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Това означавало противоправното поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето, наложило тази мярка, вече да не представлява опасност за упражняването на родителските функции.

Посочва се, че в случая поведението на П. П. като родител според съда в гр.

Есен,Германия било противоправно и е довело до налагане на най-тежката санкция, а именно лишаване от родителските му права спрямо детето П. П. П..

Твърди се, че от постановяване на решението на Районния съд в гр. Есен до настоящия момент са изминали повече от 5 години, за което време бащата П. коренно се е променил, както и обстоятелствата и фактите въз основа на които е постановено това съдебно решение, които не са актуални към настоящия момент.

Излагат се подробни съображения относно това, че П. П. разполага с необходимия родителски капацитет и е в състояние да отглежда и възпитава своето малолетно дете – има собствено жилище с детска стая и доходи. Същият поддържал постоянна връзка и общувал с детето, както и с възпитателите и социалните работници в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания-1, гр. Роман, откакто детето е настанено там. Бащата преминал през курс за повишаване на родителския капацитет, спазвал всички препоръки на социалните работници и с действията си е доказал, че е носител на необходимите качества за отглеждане и възпитание на едно дете. Опознал е неговите нужди и му е осигурявал всичко необходимо за задоволяване на потребностите му. Твърди се още, че бащата е успял да промени порядките си и начина на мислене по отношение възпитанието на децата си и силно желае П. да расте в биологичното си семейство. Посочва се, че към настоящия момент ищецът е във фактическа раздяла с майката на детето и затова само той претендира възстановяване на родителските си права. Доказателство за загрижеността му и неговата промяна било и обстоятелството, че той посвещава няколко години от живота си в институционална битка за връщане на детето си, с което демонстрира, че освен интерес към детето има и отговорност да докаже бащинските си способности и да поеме нелекия ангажимент на родителската грижа.

Твърди, че е налице промяна в обстоятелствата, които съдът в гр. Есен, Германия е взел предвид при постановяване на крайната мярка в защита на непълнолетното дете П., а именно според немските служби родителите са неглижирали възпитанието на детето и нямат необходимия родителски капацитет да се грижат за детето. От друга страна счита, че Германия се е дезинтересирала от съдбата на П. П. П., неизпълнявайки съдебната повеля и за детето при живи родители, желаещи да се грижат за него, е възникнало риск от ненужна институционализация до навършване на пълнолетие, която може да се отрази негативно на неговото интелектуално и духовно развитие.

При тези доводи е поискано да му бъдат възстановени родителските права върху детето поради отпадане на основанието за лишаването от тях.

В подкрепа на твърденията към исковата молба ищеца е представил удостоверение за 3 раждане на П. П. П., родено на 16.02.2013 г. в гр.Есен, Германия и като негови родители са записани лицата: майка Р. Г. Б. - К. и баща П. И. П.., Решение на Районен съд гр. Есен, Германия постановено на 20.02.2015 г., за отнемане на родителски права и назначаване на настойничество на П. П. П. – Службата за деца и юноши в гр. Есен, Герчания, съдебно решение № 5518/25.07.2017 г., постановено по гр. дело № 3099/2017 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 25.08.2017 г., с което по молба на Служба за деца и юноши гр. Есен, Германия и на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е разпоредено връщането на детето П. П. П. в държавата по обичайното й местопребиваване – Федерална Република Германия, и предаването й на Служба за деца и юноши на гр. Есен, Германия, от С. Н. И. и М. Д. З., двамата с адрес: ***.

Приложено е гр.д.№ 1181/2021г. по описа на РС-Мездра, което с определение № 158/23.02.2022г. влязло в законна сила е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд –Районен съд-Мездра, сезиран с иска за възстановяване на родителските права на бащата върху детето на основание чл.17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003, прекратил производството по делото и е указал, че компетентният съд да разгледа иска е съответния съд в Федерална Република Германия.