Протокол № 451 от 17.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 451 гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220103406 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха: и на второ повикване в 10:06 часа се явиха:

Ищцата Т. Н. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. И.

П., редовно упълномощен да я представлява с пълномощно към исковата молба.

За ответника Професионална гимназия по икономика и мениджмънт – гр. Пазарджик, редовно призован, се явява адв. М. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно към отговора на исковата молба.

Явява се вещото лице Л. Ц., редовно призован.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя уточнения и допълнения. 16-ти юли е датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Считаме, че от 17-ти тя вече е с прекратено трудово 1 правоотношение.

АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор. Няма да правя допълнения. Да се приемат представените писмени доказателства. Поддържаме доказателствените искания, така както са направени, включително и поисканата експертиза. Водим допуснатия свидетел. Поискал съм двама свидетели, но съдът е допуснал само един.

СЪДЪТ приканва страните към спогодба.

АДВ. П.: Не сме говорили за спогодба.

АДВ. М.: Не съм оторизиран за спогодба. Ако направят предложение, мога да го обсъдя с доверителя ми.

АДВ. П.: Предложението ни е в рамките на исковата молба.

АДВ. М.: Аз нямам пълномощно за спогодба.

Спогодба не се постигна.

АДВ. П.: Имаме искане по доклада. С оглед разпределението на доказателствената тежест ответникът да заяви дали оспорва обстоятелството, че ищцата е имала 10 дни неизплатен платен годишен отпуск така, както е посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ако го оспорва ще помолим за допълнителна задача към вещото лице за установяване на това обстоятелство. Ако не го оспорват, съдът да го приеме за безспорно.

АДВ. М.: Не го оспорваме този факт, а и заповедта го пише. Не оспорваме, че ищцата е имала 10 дни неизползван платен годишен отпуск.

СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение № 373/03.02.2025 г. проекто-доклад.

АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. М.: Аз имам възражение по правната квалификация. Дотолкова доколкото е дадена правна квалификация по чл. 128, т. 2 считам, че в исковата молба не са изложени такива твърдения за такива факти. Ще си позволя да цитирам за яснота на изложението чл. 128 казва: „Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа“. В конкретната искова молба няма изложени такива твърдения, че към момента на прекратяване на трудово правоотношение, в съответния срок, е изплатено уговореното възнаграждение. Ще цитирам и 2 самата искова молба в първия абзац накрая, цитирам: „Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изплати договореното трудово възнаграждение, както и обезщетението…“, т.е. няма спор, че законовата разпоредба по чл. 128 е изпълнена. По същия начин оспорвам правната квалификация относно така предявения иск, както е формулиран в обстоятелствената му част по чл. 222 „при прекратяване на трудовото правоотношение", т.е. би следвало да се приеме за безспорно, че страните не спорят, което моля да го включите в доклада, че към момента на прекратяването, която дата е 17.07.2023 г. е прекратено трудовото правооотношение, за това ние не спорим и след като е придобил, е указано от законодателя какво право имат към онзи момент, когато се прекратява трудовото правоотношение на това основание и цитирам „в размер на брутно трудово възнаграждение“, т.е. брутното трудово възнаграждение, каквото е било към момента на прекратяване. Същото касае и разпоредбата на чл. 224, където изрично е определен моментът, към който следва да се изплатят съответните обезщетения и възнаграждения. Твърдя, че претендираните суми по чл. 222 и чл. 224 са функция на чл. 128, ал. 1, т. 2. И в този смисъл считам, че не би следвало това да е правната квалификация, доколкото няма твърдения за релевантни факти, че не са изпълнени съответните задължения от работодателя към законоустановения момент, а именно прекратяване на трудовото правоотношение, за което моля да приемете за безспорно, че е на 17.07.2023 г. Твърдя, че търсенето на защита от страна на ищеца би следвало да е свързано с друго правно основание, където не са изпълнени задълженията на работодателя. Както съм посочил и в отговора на исковата молба, работодателят дори да е имал доброто желание да направи съответните плащания, така както са заявени от ищцата, той не е имал правното основание да стори това, не само във връзка с разпоредбите на КТ, но и във връзка с разпоредбите на Закона за счетоводството и действащите подзаконови нормативни актове по неговото приложение, свързани със създаване на първична счетоводна документация във връзка с исканите плащания. Това съм го написал в отговора на исковата молба и го потвърждавам и го допълвам. Аз аргументирам възражението си относно правната квалификация, защото това е съществен въпрос в процеса. Освен това, ще прозвучи леко абсурдно, но считам, че следва да се направи като възражение от моя страна, във връзка с разпределението на доказателствената тежест и то за ищеца е разпределено:

3

„размера на незаплатените трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. Считам, че такава доказателствена тежест не би следвало да се възлага, дотолкова доколкото няма такива твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Напротив, твърди се това, че каквото е договорено, е било надлежно осчетоводено и изплатено към момента на прекратяването. Дотолкова доколкото предмет на спора е във връзка с анекс, който е сключен след прекратяването на договора - това е спорният въпрос. Има законови разпоредби, които са цитирани като правна квалификация, те не се покриват с тези твърдения, защото съгласно Конституцията на Република България, Република България е правова държава, което означава, че когато спазиш закона, ти не можеш да бъдеш съден, т.е. твърдя, че работодателя е изпълнил закона и не може да му бъде вменено, че в по-късен момент има неизпълнение на закона. Не се твърди незаконосъобразно действие към момента на прекратяване и в тази ситуация не може да бъде дадена тази правна квалификация, че нещо не е изпълнено съгласно тези правни норми, които Вие сте посочили като правна квалификация, респ. които се сочат, тъй като не се оспорват от ищцовата страна.

Относно доказателствените искания, поддържам доказателственото искане за назначаване на СИЕ по начина, по който е формулирано, защото считам, че въпросът е относим във връзка с възраженията, които ние сме навели, а именно, че не е имало правно основание да бъдат извършени съответните плащания. Правно основание следва да се счита не само законовата разпоредба, но и подзаконовите разпоредби във връзка с нейното приложение. В конкретния случай става въпрос за Закона за счетоводството и респ. нормативно предвидената счетоводна документация, която трябва да бъде налична и съществуваща, за да могат да бъдат извършени съответните плащания, т.е. след като е прекратено трудовото правоотношение, лицето не фигурира за подобни задължения в съответните счетоводни документи, липсва правно основание да бъдат извършени плащанията, което означава, че след като нямат надлежната счетоводна документация, което да е основание за тази правно регламентирана дейност, каквато е счетоводната, ако следваше да бъдат платени въпросите суми, би се нарушило законодателството. Не е налице виновно неизпълнение, за да бъде постановяван осъдителен акт.

Считам, че не е налице пречка действително да се изследва този въпрос. Ако 4 сме искали да платим, имало ли е възможност законова, респ. съобразно действащите подзаконови актове включително касаещи счетоводството и осчетоводяване на съответните задължения и то в контекста на писмото, дошло от МОН, защото действително са се чудели по какъв начин би могло да се задоволи такова искане. Може би мотивите ми не са били изложени добре в отговора на исковата молба, затова Ви моля в този смисъл, за пълното изясняване на делото и за да се постанови максимално обоснован съдебен акт да се допусне експертиза. Свидетелят, който сме поискали, е главният счетоводител.

АДВ. П.: Спорът по настоящото дело изисква съдът да провери дали Анексът от 10.08.2023 г. има действие по отношение на ищцата и ако има такова действие, то тогава нейното трудово възнаграждение би следвало да бъде увеличено с тези 15 % за периода, който се сочи в исковата молба от 01.01.2023 г. до 16.07.2023 г. А, увеличили се трудовото възнаграждение, то ще рефлектира върху брутното трудово възнаграждение, съответно върху исковете с правно основание чл. 222 и чл. 224. Неоснователно е искането за назначаване на допълнителна СИЕ, тъй като тези въпроси излизат извън обхвата на настоящото дело. Правната квалификация правилно съдът е определил така, както е посочил в доклада. Ние не оспорваме, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е изплатил всичко дължимо съгласно закона, но налице е нововъзникнал факт, няколко месеца след това е приет Анекса от 10.08.2023 г., който променя със задна дата нещата. И след като всички държавни институции в България, в т.ч. НАП, съдебната система, прокуратурата и всички други са се съобразили с решенията за увеличение на работната заплата от 01-ви януари и са ги изплатили на работниците, единствено МОН отрича, че работниците не могат да получат тези пари.

АДВ. М.: При положение с това изяснение, което се даде колегата, във връзка с това, че въз основа на анекса би следвало да се променя трудовото възнаграждение, моля съдът да даде квалификация затова, че това е правопораждащ факт във връзка с изменение на трудово правоотношение, след като това е правното основание. Кой е законовият текст, който изменението поражда непосредствено въздействие върху трудовото правоотношение. Би следвало тогава да бъде дадена съответната правна квалификация за основанието за възникване на това изменение в трудовото 5 правоотношение.

Съдът се оттегля на съвещание.

Заседанието продължава в присъствието на горепосочените страни.

По възраженията на страните във връзка с проекто-доклад по делото, съдът намира, с оглед искането на адв. П. и доколкото процесуалният представител на ответната страна не оспорва обстоятелството, че към момента на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата, същата е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, счита, че проектодоклада по делото следва да бъде допълнен като това обстоятелство се отдели за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните.

По отношение възраженията на адв. М. във връзка с доклада съдът намира, и при повторна проверка на делото, че не са налице основания да ревизира определението си в частта относно правната квалификация, доколкото според настоящия съдебен състав дадената такава от съда съответства на твърденията, изложени от ищцовата страна в исковата молба.

Не са налице и основания да се ревизира определението в частта, в която е разпределена доказателствената тежест на ищцовата страна, доколкото съдът е посочи предпоставките, които следва да бъдат доказани от ищцовата страна, за да възникне претендираното материално право. В този смисъл не се споделят доводите, изложени от процесуалния представител на ответната страна и не са налице предпоставки за коригиране на доклада в частта относно правната квалификация и разпределената доказателствена тежест. В допълнение следва да се посочи и че на съда е известна практика на Окръжен съд – Пазарджик, която в сходни хипотези като настоящата исковите претенции са квалифицирани именно като такива по чл. 128, т. 2 от КТ, чл.