Определение № 2914 от 03.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2914 гр. София, 03.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002103693 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 27300/31.07.2025 г., подадена от Е. И. Ч. и А. Х. Ч. срещу решение № 626 от 27.05.2025 г. по гр. д. № 20255300500198/2025 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 4150 от 24.10.2024 г. по гр. д. № 11548/2022 г. на Районен съд – Пловдив в обжалваната му част, с която са осъдени А. Х. Ч. и Е. И. Ч., на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на Б. Й.

Д. да упражнява правото си на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота, от 02.10.2020 г., с адрес на имота: [населено място], район „Ц.“, [улица], ет. 3, като преустановят действията си по възпрепятстване на достъпа на трети лица до общите части на сградата, които лица имат право на достъп до самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, във връзка с ползване и поддържане на имота по предназначение.

Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното дело е образувано по предявен от Б.

Й. Д. срещу А. Х. Ч. и Е. И. Ч. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** (подробно описан по-горе).

Сградата, в която се намира жилището му, е четириетажна, с по един апартамент на етаж.

Ответниците обитават апартамента на долния етаж, като са титуляри на вещното право на ползване на същия, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***. Д. излага, че от м. август 2021 г. започнал ремонт на собствения си апартамент, който продължавал и към момента на подаване на исковата молба, като от около една година ответниците непрекъснато му създават пречки във връзка с всички дейности, свързани с апартамента и неговия ремонт - Ч. крещели и заплашвали работниците, не допускали трети лица до 1 сградата, като заключвали входната врата; неоснователно осъществявали достъп до електромерното табло в коридора и преустановявали електрозахранването на апартамента всеки път, когато пристигали работници. Така поведението им довело до отказ на работници и фирми да работят с ищеца, а това принудило същия да наеме фирма, която да осъществява постоянна физическа охрана, за да може да се осигури спокоен и нормален достъп на работниците до имота му. Наложило се да бъде осигурена и техническа охрана – аларма. Б.

Д. твърди, че с действията си ответниците му пречат да упражнява правото си на собственост и иска същите да бъдат осъдени да преустановят всякакви действия по възпрепятстване извършването на ремонтни дейности в собствения му имот, включително прекъсване на електричеството на апартамента от таблата в общите части, както и всякакви действия по възпрепятстване достъпа на трети лица до общите части на сградата, включително действията, с които се отправят вербални или невербални заплахи спрямо всякакви трети лица, които влизат в общите части. От своя страна, ответниците оспорват нотариалния акт за собственост на ищеца, като считат сделката за недействителна, тъй като обектът, предмет на договора за покупко-продажба, не отговаря на изискванията на чл. 40 ЗУТ - липсва складово помещение. Поддържат, че общите части, посочени в нотариалния акт, не отговарят на действителните общи части, които ищецът е придобил и които са принадлежали на праводателите му. Оспорват твърденията на ищеца за осъществяване на неоснователни действия от тяхна страна, които считат и за неконкретизирани по време на извършването им. Твърдят, че не са спирали електричеството в апартамента на ищеца, като до м. юни 2021 г. електромерното табло се заключвало, а ключът се съхранявал от домоуправителя Е. Ч., но след това катинарът бил разбит и токът многократно спирал, не само в апартамента на ищеца, но и в апартаментите на втория и четвъртия етажи.

Поддържат, че електрозахранването е преустановявано от работници на ищеца във връзка с осъществяваните ремонтни дейности. Освен това считат, че наетата от ищеца охрана била осигурена, за да се следи сем. Ч. и за да може ищецът да извършва незаконно строителство и да изнася строителни отпадъци от сградата от разрушените стени.

По отношение на фактическата обстановка по спора въззивният съд е споделил установеното от Районен съд – Пловдив. Според изложеното във въззивното решение, първостепенният съд е изследвал подробно наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаване на негаторния иск - ищецът да е собственик и ответникът да създава пречки при реализацията на собственическите му права; посочил е, че дължи произнасяне (преюдициално) в мотивите си относно собствеността на Б. Д. върху засегнатия от твърдяното неоснователно въздействие обект, тъй като установяването на правото на собственост на ищеца обуславя неговата материалноправна легитимация; като е анализирал представените във връзка със собствеността на ищеца върху процесния имот писмени доказателства, свързани с придобиването на собствеността върху имота на ищеца от неговите праводатели, районният съд е приел, че ответниците не са оспорили правото на собственост на праводателите на ищеца, поради което не е изследвал този въпрос; районният съд е разгледал въведеното от ответниците възражение, свързано с претенцията за собственост по отношение на идеални части от обекта на трето за правния спор лице - С.

2

К., и е стигнал до извод, че не се установява твърдението на ответниците тоалетната, част от самостоятелен обект с идентификатор ***, да е тоалетната, посочена в документа за собственост на С. К., а дори и да се приеме, че това е така, това не пречи на ищеца, като носител на останалите идеални части от правото на собственост, да предяви негаторния иск за защита на правото си на собственост; разгледал е и възражението на Ч. за нищожност на договора за покупко-продажба, легитимиращ ищеца като собственик, като е стигнал до извод, че твърденията на ответниците за липса на самостоятелна тоалетна и обслужващо помещение в обекта с идентификатор *** са останали недоказани; посочил е, че процесният недвижим имот е бил прехвърлен на ищеца с нотариалния акт, представен по делото, ведно с избено помещение „Д“, което има характер на прилежащо складово помещение извън обекта. След като е изяснил, че ищецът е собственик на имота и материалноправно легитимиран да предяви иск с правно основание чл. 109 ЗС, първостепенният съд е разгледал и наличието на втората предпоставка за уважаването на иска - ответниците с действията/бездействията си да създават пречки за реализацията на собственическите права на ищеца. Първоинстанционният съд е приел, че Ч. са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск; обсъдил е всички твърдени от ищеца действия, с които Ч. му пречат да осъществява правото си на собственост пълноценно, като е коментирал подробно и анализирал обстойно събраните писмени и гласни доказателства, позовал се е на показанията на свидетелите на страните, като основно е кредитирал тези на свидетелката на ищеца Д. И.; въз основа на тези доказателства е стигнал до извод, че действително ответниците са осъществявали действия, с които са възпрепятствали достъпа на работници и служители, наети от ищеца за извършване на ремонт, до собствения на Д. апартамент, но доколкото към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ремонтните дейности в имота на ищеца са приключили, е отхвърлил исковата претенция в тази й част; отхвърлил е, като недоказана, и претенцията, свързана с твърдяното прекъсване от ответниците на електричеството в апартамента на ищеца; първостепенният съд е счел за основателна претенцията на ищеца за преустановяване на действията на ответниците по възпрепятстване на достъпа на трети лица до общите части на сградата, но е уважил претенцията частично, като е приел, че Ч. следва да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които въпрепятстват достъпа до общите части не на всички трети лица, а само на тези, които имат необходимост от достъп до имота на ищеца на валидно правно основание, като е конкретизирал лицата и е посочил конкретни примери, без изброяването да е изчерпателно. Окръжен съд – Пловдив е визирал, че така отразените изводи на първостепенния съд са подробно аргументирани и като ги е счел за правилни и законосъобразни, е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК.

На следващо място, въззивният съд е обсъдил доводите, наведени във въззивната жалба.

Намерил е за неоснователни оплакванията за неизвършен от районния съд цялостен анализ на събраните по делото доказателства и за необсъждане на всички доводи и възражения на страните. Съдът не е споделил визираното в жалбата нарушение на съдопроизводствените правила от първата съдебна инстанция, изразяващо се в необсъждане на евентуалната заинтересованост на свидетеля на ищеца Д. И., както и необсъждане на останалите събрани 3 гласни доказателства по делото. Окръжен съд – Пловдив е посочил, че районният съдия е обсъдил не само показанията на свидетелката И., но и тези на свидетелите на ответниците по исковата молба. Счел е, че действително първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като изрично се е аргументирал само защо не кредитира показанията на И. досежно прекъсване на електричеството в жилището на ищеца, без да изложи мотиви защо кредитира показанията й в останалата им част, нито защо не възприема показанията на свидетелите на насрещната страна. Независимо от това процесуално нарушение, въззивният съдебен състав е намерил крайния извод на районния съд за правилен. В тази връзка е изложил, че не счита свидетелката И. за заинтересована от изхода на делото, като фактът, че тя е била процесуален представител на ищеца по други дела, не следва да се разглежда като заинтересованост - свидетелката е осъществявала действия по защита на ищеца в качеството му на негов пълномощник, което е нейно задължение с оглед упражняваната от нея професия и правомощията й, дадени с пълномощното, а не в лично качество. Отделно от това е намерил за недоказано твърдението, че свидетелката работи в една кантора с пълномощника на ищеца адвокат Онова. Свидетелката И. заявява (като тези показания не са опровергани от ответниците), че е член на друго адвокатско дружество, на което адвокат Онова не е член, и че няма отношение към адвокат Онова. Според въззивния съд, в действителност свидетелите на ответниците са заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като са роднини на Ч. – свидетелката С. Ч. е майка на А. Ч., а свидетелката С. Н. е снаха на Ч. (живее на семейни начала с техния син). Именно поради тази тяхна заинтересованост съдът е намерил, че показанията им следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото, а в случая тези показания не се подкрепят от другите събрани доказателства. Ето защо Окръжен съд – Пловдив е отказал да кредитира показанията на визираните по-горе свидетели на Ч..

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулират въпросите: 1. 3адължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на относимостта и допустимостта на доказателствата, за да се произнесе относно основанието на чл. 266, ал. 3 ГПК, и кои са предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК; 2. 3адължен ли е бил първоинстанционният съд да допусне и да събере доказателствата, които са от значение за спора и са поискани своевременно от страните, във връзка с разпределението на доказателствената тежест по доклада на делото и предприетите от тях процесуални действия във връзка с доклада по чл. 146 ГПК.