Решение № 273 от 20.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20215330110650 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу П. И. Б., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал.

1, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № *** от ***г.: 129, 83 лв.- договорна лихва за периода 25.02.2020г.- 25.01.2021г.; 468, 55 лв.- възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит; 124, 69 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 591, 91 лв., дължимо за периода 26.02.2019г.- 25.01.2021г. и 21, 15 лв.- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 25.01.2021г.- 23.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2995/ 25.03.2021г., по ч.гр.д. № 5118/ 2021г., по описа на РС- Пловдив, XXII- ри гр. с-в. ( горепосочените суми са описани съобразно уточняваща молба на ищеца от 29.07.2021г.- л. 34 и като се съобрази обстоятелството, че заповедният съд е преценил, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила досежно вземането за главница по договора за кредит в размер от 591, 91 лв. ).

В срока за отговор за исковата молба, ответникът по първоначално предявения иск П. И. Б. е предявил срещу ищеца по първоначално предявения иск, насрещен иск с правно основание 55, ал. 1, пр. „1-во“ ЗЗД, с който се претендира „Профи Кредит България“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на П. И. Б. сумата от 811,16 лева- платена от ответника по насрещния иск без наличие на правно основание

1

Ищецът по първоначално предявения иск поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем в размер от 1000 лева. Сочи се, че ответникът е следвало да върне посочената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва на 24 месечни вноски до 25.01.2021г. Към договора за кредит било сключено и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на длъжника, за което последният поел задължение да заплати сумата от 966 лева.

Длъжникът не изпълнявал точно задълженията си по договора, като след заплащането на дванадесетата анюитетна вноска преустановил погашението на кредита. Предвид несвоевременното погасяване на процесните парични задължения, била начислена и мораторна лихва. Изтъква се, че към датата на подаване на заявлението в съда, всички вземания по процесния договор за кредит са падежирали. Сочи се, че длъжникът не е оспорил дължимостта на главницата по договора за кредит и законната лихва върху нея, поради което за сумата от 591, 91 лв. заповедният съд е издал изпълнителен лист. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Предявените искове се оспорват по основание и размер. Поддържа се, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги е нищожно. Изтъква се, че всяка една от предоставените от кредитора услуги касае негова присъща дейност по кредитно финансиране и на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК не следва да начислява допълнителни такси. Възразява се и че самата стойност на т.нар. от кредитора допълнителни услуги е в размер почти идентичен на предоставения финансов ресурс. Предвид това, възнаграждението по пакета за допълнителни услуги представлява единствено средство за обогатяване на кредитора, без последният да предоставя реална услуга на длъжника. Сочи се и че вземането по пакета за допълнителни услуги не е включено при формиране на ГПР по договора, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

С насрещната искова молба, П. И. Б. поддържа, че процесният договор за кредит е недействителен. Предвид това, недействително се явява и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Сочи, че по силата на цитираното споразумение е заплатил сума в размер от 497, 45 лв. След като договорът за кредит и споразумението към него са недействителни, то „Профи Кредит България“ ЕООД следва да възстанови на Б. посочената сума. Предвид това, моли се ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати на Б. сумата от 497, 45 лв. Претендират се сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба. Възразява се, че е недопустимо в рамките на настоящия процес, който се развива след заповедно производство, да се предяви насрещен осъдителен иск. По същество, претенцията се оспорва по основание и размер.

Сочи се, че споразумението за предоставени допълнителни услуги е подписано от потребителя доброволно и че същото не представлява предпоставка за получаване на 2 кредита. Изтъква се, че срещу заплащането на възнаграждението за допълнителни услуги на потребителя се предоставят множество възможности за предоговаряне на условията по кредита, както и за отлагане плащането на вноски по кредита. Поддържа се, че по този начин на потребителя се предоставя спокойствие и възможност да заплаща кредита и при възникнала за него неблагоприятна финансова ситуация. Моли се предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски по насрещния иск

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

От приложеното частно гражданско дело № 5118/2021 г. по описа на ПРС се установява, че издадената заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на претенцията за главница в размер на 591,91 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, както и по отношение на съответната част от разноските -11,84 лв.- платена държавна такса и 22,15 лв.юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издадена на 17.05.2021 г. изпълнителен лист.

В изпълнение на дадените от заповедния съд указания, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията за възнаградителна лихва, възнаграждение по пакет допълнителни услуги и обезщетение за забава, като същите са предмет на настоящото производство.

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че на *** г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит *** *** *** № ***, по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 1000 лв. Уговорен е срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита 60,15 лв., ГПР – 45,37 % и годишен лихвен процент 38,30 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 1443,54 лв.. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 966 лв., платимо на вноски от по 40,25 лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 2409,54 лв, платима на вноски за срок от 24 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 100,40 лв., а падежът й е до 25тия ден от месеца. В общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото задължение. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

Видно от приетото платежно нареждане сумата по кредита е преведена по посочената от 3 ответника банкова сметка на *** г.

Приета е като доказателство справка за начислени лихви за забава по процесния договор за потребителски кредит.

От приетото, като доказателство и неоспорено от ответника извлечение по сметка към Договора за потребителски кредит №***, ответникът към *** г. е заплатил по кредита обща сума в размер от 1334,01 лв. След приспадане на платените суми в счетоводството на ищцвото дружество е отразено, че дължи обща сума в размер от 1190,29 лв. – задължения по договор за потребителски кредит.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява отразеното в извлечението, като в. л. М. констатира, че действително общо платената сума от ответника е в размер от 1334,01 лв., като последното плащане е от 11.02.2020 г. С така направените плащания при ищцовото дружество са осчетоводени, като погасени сумата от 408,09 лв.- главница, сумата от 313,71 лв.- възнаградителна лихва, сумата от 497,45 лв.възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 14,76 лв. – част от начислената лихва за забава, както и сумата от 100 лв.- плащане на такси по Тарифата. Установява се, че общият размер на непогасени задължения е 1336,13 лв., от които сумата от 591,91 лв.главница, която не е предмет на настоящото производство, доколкото заповедта е влязла в сила по отношение на същата, сумата от 129,83 лв.- възнаградителна лихва, сумата от 468,55 лв.- възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата от 124,69 лв.- част от начислената лихва за забава и сумата от 21,15 лв.- законна лихва за забава до датата на образуване на производството по чл. 410 ГПК – 23.03.2021 г. вкл. -21,15 лв. Относно ГПР в. л. посочва, че същият е изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при допусканията, отразени в констативно – съобразителната част на заключението и е в размер от 45,37 % . В ГПР като разход на заемателя е включена само възнаградителната лихва. Относно размера на ГЛП по договора в. л. установява, че същият надвишава размера на законната лихва с 3,83 пъти. Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената такса пакет от допълнителни услуги /ПДУ/, съгласно раздел VІ-ти от договора за кредит е с 48, 30 % годишно и 2,012 % месечно.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

4

С оглед заявените от ответника възражения за недействителност на договора за кредит, следва да се посочи, че потребителят може да релевира възражение за неравноправност на клауза в договора за потребителски кредит в исково производство, вкл. и в съдебен процес, образуван въз основа на предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъй като правните норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от императивен, повелителен порядък, то възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.