Решение № 134 от 08.06.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Враца, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500096 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № 542097902, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, гр. ***, чрез юрк. П.П., срещу решение № 120 от 30.12.2021 г., постановено по гр. д. № 684 по описа на Районен съд – Бяла Слатина за 2021 г., с което:

- е отхвърлен предявеният срещу Д. С. В. иск за признаване за установено, че дължи на дружеството сумата от 8908,26 лева, присъдена със заповед за изпълнение № 260050/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 100/2021 г. на РС-Бяла Слатина, от която 4381,90 лева главница по договор за потребителски кредит № PLUS-***/04.05.2017 г., възнаградителна лихва в размер на 3177,20 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;

- е отхвърлено искането за осъждане на ответника Д. С. В. да заплати на дружеството направените в заповедното производство разноски, присъдени с издадената заповед, в размер на 178,17 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение;

- Д. С. В. е осъден по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 86 ЗЗД да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, клон България, сумата 1 от 2830,50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № PLUS-***/04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.10.2021 г.

/датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита/ до окончателното й изплащане, а в останалата част до пълния предявен размер от 4381,90 лева искът е отхвърлен;

- е отхвърлен предявеният срещу Д. С. В. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 във връзка с чл. 86 ЗЗД да заплати на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, клон България, сумата от 3177,20 лева – възнаградителна лихва за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., и мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода 20.11.2017 г. – 20.04.2022 г., дължими по договор за потребителски кредит № PLUS***/04.05.2017 г. С оглед изхода на делото в тежест на Д. С. В. са възложени направените от дружеството разноски в съдебното производство в размер на 414,20 лева.

В жалбата се твърди, че извода на съда, с който е отхвърлил установителния иск поради ненадлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост, е неправилен.

Жалбоподателят аргументира позицията си, с това, че в този случай и съгласно постановките на тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ВКС се дължи онази част от дълга, по която е настъпил падежа. Оспорва се извода на съда, че договорът е недействителен като неотговарящ на изискването за шрифт на основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 ЗПК с довода, че доказателства в тази връзка не са събирани, както и че евентуално такова нарушение би било само формално и не влече недействителност на целия договор, тъй като правата на длъжника не са нарушени по никакъв начин, тъй като представените договори са четими, съществувало яснота относно съществените им елементи и клаузите са ясно и недвусмислено формулирани. В жалбата се твърди, че договорът отговарял и на останалите изисквания в закона – в него бил посочен лихвения процент на кредита и условията за прилагането му, а именно фиксиран лихвен процент за срока на договора /чл. 3 от него/, лихвеният процент на ден бил равен на лихвеният процент, посочен в договора, разделен на 365 дни /чл. 11/, а началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него /чл. 3/. По отношение на приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК жалбоподателят счита, че приложеният по делото погасителен план е в съответствие с тази норма, съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди, че изискването за посочване поотделно на лихва и главница по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК важи, когато кредитът се погасява предсрочно, в който случай възниквало правото на длъжника да получи нов погасителен план, в който смисъл бил и текста на чл. 11, ал. 3 ЗПК. В подкрепа на това си оплакване жалбоподателят се позовава на съдебна практика, включително такава на СЕС.

При тези доводи е поискано решението на Районен съд – Бяла Слатина да бъде отменено в цялост. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

По повод на оплакването, свързано с оспорване извода на съда за недействителност на договора за потребителски кредит с изискването за шрифт, жалбоподателят иска да бъде 2 назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса "На какъв по вид и размер шрифт е изготвен договор за кредит с номер PLUS-***/04.05.2017 г.

Въззивната жалба е връчена на особения представил на длъжника Д.В. – адв. И.Г., който в срок е подал писмен отговор по нея. В него е посочи, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение правилно, законосъобразно и обосновано. Поискал е то да бъде потвърдено.

С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззиваемото дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, клон България редовно уведомено за откритото съдебно заседание по делото, не изпраща представител.

Въззиваемият Д. С. В. редовно уведомен от назначения му особен представител, се представлява от него. В хода на устните състезания особения представител изразява становище за правилност и обоснованост на обжалвания съдебен акт и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Иска да му се изплати внесения депозит за възнаграждение за явяването му като особен представител.

Пред въззивния съд по искане на въззиваемото дружество с определението № 164/04.04.2022 г. по чл. 267 ГПК е допуснал назначаването на съдебно-техническа експертиза относно вида и размера на шрифта договора за кредит и условията към него. В срок вещото лице е представило заключение, което след изслушването в о.с.з., е прието като доказателство по делото.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред Районен съд – Бяла Слатина е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № 542097902, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, срещу Д. С.

В. в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит № PLUS-*** от 04.05.2017 г. за парично вземане в размер на 4381,90 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и разноските в производството – държавна такса от 178,17 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.

В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно посочения договор за кредит, сключен между дружеството-заявител и Д. С. В., по силата на който договор в заем на последния е предоставена сумата от 4500,00 лева, със задължението последният да я върне в срок от 60 месеца, обхващащ периода от датата на сключване на договора до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните вноски техният размер и размер на остатъка, които вноски са 60 на брой от по 162,34 лева. Посочено е, че кредитът е бил усвоен. Заявителят е описал, че на 20.10.2017 г. длъжникът е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита. Позовал се е, че в този случай и съгласно чл. 5 от договора при забава на една или 3 повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху размера на непогасената главница. Изложено е, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. С оглед на това е заявено, че вземането е станала предсрочно изискуемо на 20.11.2017 г. На длъжника била изпратена покана на 22.05.2018 г за доброволно изпълнение, с което кредиторът обявил вземането си за предсрочно изискуемо.

Към заявлението са представени договора за кредит, погасителен план и условията по договора.

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260050 от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 100/2021 г. спрямо длъжника за следните суми, претендирани със заявлението: главница, дължима по договор за потребителски кредит с № PLUS-*** от 04.05.2017 г. в размер на 4381,90 лева, възнаградителна лихва в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 25.01.2021, до окончателното й изплащане, както и разноските в производството – държавна такса от 178,17 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.

Издадената заповед за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника Д.В., като е приложена процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК. Съобразно текста на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е указал на заявителя възможността да установи вземането си чрез предявяване на иск в законовия срок, като представи доказателства за това, посочвайки му и последиците от неговото бездействие. Заявителят е бил уведомен за разпореждането на съда.

В законовия срок са били представени доказателства за подаването на искова молба срещу длъжника Д.В. с искане да бъде признато за установено по отношение на последния, че дължи в качеството му длъжник по договор за потребителски кредит № PLUS-*** от 04.05.2017 г. следните суми: главница в размер на 4381,90 лева, възнаградителна лихва в размер на 3177,20 лева за периода от 20.10.2017 г. до 20.04.2022 г., мораторна лихва в размер на 1349,16 лева за периода от 20.11.2017 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 25.01.2021, до окончателното й изплащане, както и разноските в заповедното и исковото производство. При условията на евентуалност – в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дружеството-ищец е поискало да бъде прието, че е предявен осъдителен иск за тези суми и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал правният си интерес от предявяване на иска с изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК и прилагането в този случай на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Описал е, че вземането произтича от посочения по4 горе договор за кредит, по силата на който наД.В. е предоставена сумата от 4500,00 лева, със задължението последният да я върне в срок от 60 месеца, обхващащ периода от датата на сключване на договора до 20.04.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните вноски техният размер и размер на остатъка, които вноски са 60 на брой от по 162,34 лева. Посочено е, че кредитът е бил усвоен. Описано е, че въз основа на индивидуален кредитен профил на длъжника е определен ГПР. Посочено е, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размер и срокове. Посочено е, че таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Изложено е, че по силата на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора ответникът има задължението да върне сумата, като съгласно чл. 5 от него при забава на една или повече месечни погасителни вноски, дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода. Посочено е, че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно на 1 юли на текущата година плюс 10 %. Заявено е, че длъжникът е преустановил плащането по кредита на 20.10.2017 г., към която дата били погасени 5 месечни вноски. Описано е, че на основание чл. 5 от договора, който предвиждал, че при забава на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, поради което то е обявено за такова от 20.11.2017 г. При тези доводи е поискано претенцията да бъде уважена.