Решение № 141 от 30.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 1220/2025
- Вид
- Решение № 141
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Вера Цветкова, Анелия Маринова Игнатова, Илияна Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.308 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.319 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б.Б · Наказателен кодекс
- чл.93 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.424 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.425 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 141 гр. София, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за възобновяване № 20251000601220 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адв.Т.В., като пълномощник на осъдения И. Х. В., за възобновяване на наказателното производство по внохд №4982/2023г. по описа на СГС и да се отмени решение №144/13.02.2025г. и да бъде постановено друго, с което да се отмени присъда №819/15.05.2023г., постановена по нохд №8997/2019г. по описа на СРС и на осн. чл.425 ал.1 т.2 от НПК да оправдае осъденото лице на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НК.
Алтернативно се прави искане да бъде отменено решението на СГС на осн.чл.425 ал.1 т.1 от НПК и да бъде постановено друго, с което да се отмени присъда №819/2019г., постановена по нохд №8997/2019г. на СРС и да върне делото на СРС, за да бъдат отстранени допуснатите в хода на производството съществени процесуални нарушения.
В искането се твърди, че в хода на наказателното производство са допуснати две от нарушенията на закона, посочени в чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК – липса на мотиви и съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушаване на правата на осъдения. Софийски районен съд признал И. Х. В. за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК му наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.чл.42а ал.2 т.1 1 вр.ал.3 т.1 от НК за срок от 1 /една/ година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на осн.чл.42а ал.2 т.2 във вр. с ал.3 т.1 от НК за срок от 1 /една/ година.
С Решение №144/13.02.2025г., постановено по внохд №4928/2023г., Софийски градски съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като споделил фактическите и правните изводи на първия съд.
В депозираното искане за възобновяване се твърди, че обвинителната теза не била доказана в нито една от двете съдебни инстанции и за приемането й за правилна не били изложени мотиви, независимо от изложените от защитата опровергаващи аргументи. Прави се подробен коментар на събраните по делото доказателства /писмени и гласни и експертни заключения/. Посочва се, че експертните заключения не потвърдили становищата, изложени в мотивите към присъдата на СРС и в решението на СГС. Въззивният съд допуснал съществени процесуални нарушения, които довели до нарушаване правата на осъдения В..
Липсвали мотиви относно твърденията, които защитата многократно излагала и пред двете инстанции.
По тези съображения се моли да бъде отменено решението на СГС и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена присъдата на СРС и на осн.чл.425 ал.1 т.2 от НПК да бъде оправдан осъденият В. на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Като алтернатива се моли на осн.чл.425 ал.1 т.1 от НПК да бъде отменено решението на СГС и да бъде постановено друго, с което да бъде отменена присъдата на СРС и да бъде върнато делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите в хода на производството съществени процесуални нарушения.
Искане за възобновяване на описаното наказателно производство, по което е бил осъден И. Х. В. е било депозирано и от адв.Хр.Х. /с приложено пълномощно/, с довод, че е налице основанието на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Във второто искане се посочва, че присъдата и решението не са били проверявани по касационен ред, а при постановяването им били допуснати редица съществени процесуални нарушения на процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо. Съдилищата не зачели презумпцията за невиновност, тъй като без основание не кредитирали доказателства, които изграждали защитна теза в полза на подсъдимия и мотивирали своето решение посредством изброяване на различни процесуално-следствени действия, връзките между които оставали недоказани. Твърди се, че обвинението срещу И.
В. останало изцяло недоказано от субективна и от обективна страна. Фактическата обстановка следвало да бъде изяснена по несъмнен и безспорен начин, а при постановяване на присъда, подсъдимият да е доказано виновен. Всяко едно съмнение във виновността на подсъдимия се явявало нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното му наказание било явно несправедливо. Прави се подробен анализ на фактическата обстановка и събраната по делото доказателствена маса. Твърди се, че при произнасянето си, въззивният съд е възпроизвел отново фактическата обстановка и преповторил констатациите на първостепенния съд с обобщаващи изрази и лаконично изложил становище относно 2 доказателствената му дейност, правната квалификация, вида и размера на наказанието.
Прави се извод, че мотивите не отговарят на законоустановеният стандарт, тъй като въззивният съд проверява изцяло правилността на присъдата и дължи произнасяне по фактите и правото, и това го задължава да изложи собствени мотиви по всички въпроси, визирани в чл.301 ал.1 от НПК. В решението си, СГС не дал отговор на възраженията на подсъдимия и защитата му и допуснал множество нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита. Прави се искане на осн.чл.422 ал.1 т.5 от НПК да бъде възобновено наказателното производство срещу И. В. и да бъде постановена оправдателна присъда, а като алтернатива да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд поради допуснати съществени нарушения на правата на осъденото лице.
В съдебно заседание пред САС защитата на осъденото лице И. В. - адв.В. поддържа искането с подробно изложените в него аргументи. Поради изчерпателността на доводите в искането, защитата го поддържа, включително и по отношение на алтернативността на исканията.
Поради служебна ангажираност по друго дело не се явява другият защитник на осъденото лице – адв.Х..
Защитникът на осъденото лице В. – М. В. /която е и негов низходящ роднина/, в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от адв.В.. Добавя, че в хода на наказателното производство не е било доказано по несъмнен начин, че осъденият има вина за извършеното престъпление. Обръща внимание, че протокола за държавния изпит от 1996г. на осъденото лице, е единствен такъв. Направено е било искане в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция да се направи експертиза, но е било отказано, като по този начин е било преградено правото на защита на осъдения. За първи път в последното съдебно заседание на градския съд са били представени протоколи от Медицински университет София, които са за студенти, които са получили „не“ на този държавен изпит, а преди това са били представени протоколи само на лица, които са взели държавния изпит.
Направената експертиза е извършила сравнителен анализ на протокола на осъдения, само с протоколи на лица, които са издържали въпросния държавен изпит.
На следващо място посочва, че първоинстанционната присъда почива на недоказани факти. Твърди се липса на мотиви, тъй като мотивите на първия съд били противоречиви и това можело да се приравни на липса на такива. Първият съд се позовал на молба за издаване на дубликат на въпросната диплома, която молба така и не била представена в хода на наказателното производство нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Не бил даден отговор на въпроса на защитата как се е съхранявала молбата и има ли такъв архив.
Съответно, по делото не е представена молбата за издаване на дубликата, каквато се твърди да е подадена от осъденото лице. Изразява се становище, че следва САС да отмени решението на въззивния съд, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда, да отмени присъдата на първия съд и да постанови оправдателна такава, а като алтернатива – 3 да върне делото за ново разглеждане на РС София за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на производството.
Осъденото лице И. В., в съдебно заседание пред САС заявява, че поддържа казаното от защитниците си. Допълва, че не му е ясно къде е отишла дипломата, тъй като с две ръце я дал официално и тя изчезнала и никой не я потърсил къде е отишла. Реализирайки правото си на последна дума заявява, че 20 години работи с тази диплома и навсякъде, където я е представил са я гледали и не са казали, че има някакъв проблем. Не вижда с какво е нарушил правото и закона. Посочва, че няма как да се явиш на изпит за най-висшата част „Инвазивна кардиология“, без да представиш дипломата си за кардиология. Счита, че е осъден неправомерно. Посочва, че в момента не може да намери вариант, в който ще му се върне дипломата, с която да продължи да работи.
Представителят на САП посочва, че след извършен анализ на материалите, актът на първия съд, съответно потвърдителното решение на въззивния съд са правилни и законосъобразни. Не счита, че има допуснато съществено процесуално нарушение или че е несправедливо наложеното наказание, както се твърди в искането за възобновяване. Поради това, моли да бъде оставено без уважение искането за възобновяване.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
В молбата за възобновяване са релевирани поредица от аргументи, които по своята същност са такива за необоснованост на постановените съдебни актове. Посочени са процесуални нарушения, за които се твърди, че са били коментирани неправилно от първата и въззивната инстанция, разглеждали делото.
Според настоящата съдебна инстанция, Софийски районен съд, съответно Софийски градски съд са събрали значителен по обем доказателствен материал, необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това е сторено при спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило на съдебните състави да направят и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с реализирането на 4 наказателната отговорност на подсъдимия. Съответно въззивната съдебна инстанция е извършила проверка относно спазването на материалния и процесуалния закон и е постановила акт, с който потвърдила първоинстанционната присъда.
Софийски районен съд, НК, 109-ти състав, с присъда от 15.05.2023г. по нохд №8997/2019г. признал И. Х. В. за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК вр.чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК му наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ на осн.чл.42а ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 от НК за срок от 1 /една/ година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на осн.чл.42а ал.2 т.2 във вр. с ал.3 т.1 от НК за срок от 1 /една/ година.
С Решение №144/13.02.2025г., постановено по внохд №4928/2023г., Софийски градски съд, НО, ХІІІ-ти въззивен състав потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като споделил фактическите и правните изводи на първия съд.
Осъденото лице В. е бил признат за виновен в това, че на 29.03.2013г. в гр.София, бул.“Акад.И. Гешов“ №15, ет.12, стая №21, в сградата на Ректорат на Медицински университет – София, при условията на посредствено извършителство – чрез сестра си А. Х.
Разпечатката съдържа 34 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b9350d6-455f-44b8-b47c-9cf28ba90359