Решение № 3 от 07.01.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Силистра, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря МИ. В. Стефанова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20253400500492 по описа за 2025 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Х. С. /С. С./ - ответник по гр.д. № 200/2023 г. по описа на РС-Дулово, чрез адв. И. Русчева от АК-Силистра, със съдебен адрес: град Силистра, ул.

„Христо Ботев“ 2, офис № 2, моли съда да обезсили Решение с № 110/02.09.2025 г., постановено по гр.д.№200/2023г. по описа на РС-Дулово в частта, с която ищцата С. Б. С. е призната за собственик на 1/2 ид. част от процесния имот и той е осъден да й предаде владението на 1/2 ид. част от него.

Счита решението за недопустимо поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неучастие на задължителен необходим другар - П.С. и излага подробно съображенията си за това.

В условията на евентуалност, моли съда да отмени решението в атакуваната му част като НЕПРАВИЛНО, НЕОБОСНОВАНО и ПОСТАНОВЕНО В НАРУШЕНИЕ НА

МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН и вместо това постанови решение, с което да отхвърли предявената С.Б. искова молба като напълно неоснователна и недоказана с произтичащите от това законови последици.

Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Твърди, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при игнориране на твърденията и доказателствата, че в негова полза и в полза на съпругата му П. С. е изтекла предвидената в закона придобивна давност. Тези твърдения подкрепя с подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства и съдебна практика.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата С. Б. С. , ищец по гр.д.№ 200/2023г. по описа Районен съд –Дулово, представлявана от адв. Х. Ф. от АК- Варна, със служебен адрес: гр. Варна, ул.

“Алеко Константинов“№5, е подала отговор, с който заявява следното:

Подадената въззивна жалба срещу Решението е неоснователна и недоказана.

Неоснователно е и твърдението, че актът на първоинстанционния съд е недопустим, предвид факта, че в процеса не е участвал необходим задължителен другар- съпругата на С. С..

Решението не противоречи на даденото с ТР №3/2016г.от 29.06.2017г. по т.д.№3/2016г. на ОСГК, тълкуване относно другарството на съпрузите в процеса и участието им в него. След анализ на съдебната практика, прави извода, че по искове относно вещи в СИО съпрузите са факултативни необходими другари, понеже спецификата на бездяловата съсобственост не налага и двамата да участват задължително в процеса, доколкото и двамата защитават едно и също спорно право. Предвид на това, обжалваното решение, не само, че не трябва да бъде обезсилено поради неучастието на П.С., тъй като правните му последици се разпростират върху Селим С. и спрямо съпругата му, с оглед на което цитираното от ответната страна ТР 1/2023 от 09.12.201Зг. по т.д.1/3013г. не е приложимо в настоящия случай.

Твърди, че възражението за придобивна давност, е направено от ответника едва в първото съдебно заседание, след изтичане на преклузивния срок. Това важи и за всички доказателства представени от С.С..

Макар представени след преклузивния срок, първоинстанционният съд е допуснал представените писмени и гласни доказателствата, но дори и след тяхното разглеждане е достигнал до извод, че те не установяват твърдението на С.С., че е закупил имота от Б.К.Х.баща на С. С.. Не се доказва, че и П. С. е закупила имота от Б.Х. или синът им, който в този момент дори не е имал представителна власт, за да извърши разпоредителна сделка от името на баща си.

По тези съображения моли съда да остави без уважение жалбата на С.С. и да й присъди сторените в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба и от С. Б. С., с ЕГН: **********, против решението, в частта, с която съдът отхвърля предявения иск като неоснователен за предаване на 1/2 идеална част от процесния имот и за 1/2 идеални част от построените в него сгради и осъжда ответника да предаде владението само върху ½ идеална част от процесния имот.

Моли съда да отмени Решение №110 от 02.09.2025г., постановено по гр.д.

№200/2023г. по описа на Районен съд - гр. Дулово, в частта, в която отхвърля иска като неоснователен за предаване на 1/2 идеални части от процесния имот, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да осъди С. С. да предаде на С. Б. С. останалите 1/2 идеални части, тоест целия недвижим имот, находящ се с.Паисиево, общ. Дулово, обл.Силистра, представляващ застроено дворно място с площ от 1790 кв.м./хиляда седемстотин и деветдесет/, съставляващо УПИ XIV-184 в кв.12 по 2 регулационен план на с.Паисиево, общ.Дулово, одобрен със заповед №419/20.12.1990г.( който имот отговаря на описания в нот.акт № 36, том I, дело 78 от 1978г.), в едно с построените в него жилищна сграда с площ по данъчна оценка 78 кв.м., жилищна сграда с площ по данъчна оценка 24 кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка 40 кв.м.

Въпреки извода на съда, че Б.К.Х.е собственик на имота, а С. Б. С. като негов наследник е собственик на ½ ид.ч. от имота, без да обсъди искането за ревандикация на целия имот, съдът уважава иска частично, само до размера от 1/2 идеални части от процесния имот. Така съдът не се е произнесъл по предявения иск в неговата цялост, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 236, ал. 2 от ГПК, според които мотивите на решението трябва да съдържат анализ на фактите, доказателствата и правните изводи, включително обсъждане на исканията на страните. Съдът е пропуснал да се произнесе по съществото на иска за ревандикация на целия имот, което води до непълнота на мотивите и неправилно приложение на материалния закон.

Счита, че всеки съсобственик има право да защитава целия имот срещу трети лица, които го владеят или нарушават без правно основание. Това произтича от принципа, че съсобствеността е неделима по отношение на трети лица, и всеки съсобственик може да действа в защита на общото право. Предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на обикновено управление на съсобствения имот и всеки съсобственик има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице, иск за ревандикация на цялата вещ. Позовава се на задължителна съдебна практика.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.

ОТВЕТНИКЪТ по тази жалба С. Х. С. /С.С./ е подал отговор, с който моли съда да остави жалбата без уважение, като напълно неоснователна и недоказана.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Обосновава становището си с това, че самият той се позовава на придобивна давност, следва да се приеме , че тя е прекъсната, на основание чл. 84 от ЗС във връзка с чл.

116 б“б“ от ЗЗД, само за правата на предявилия иск съсобственик. Ако давностният срок относно правата на ищеца е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което правата му не са придобити по давност от ответника, то към този момента ищецът се легитимира за собственик на съответната идеална част от имота и това следва да бъде признато с установителният диспозитив на съдебното решение по чл. 108 от ЗС. Това не може да се приеме за меродавно за другия съсобственик, поради което счита тезата на ищцата за несъстоятелна.

Позовава се на Решение № 70 / 16.08.2017 г. по гр.д.№ 3991 /2016г. на ВКС II ГО, което разрешава въпроса за противопоставяне на иска чрез направено от ответника възражение за придобивна давност. В разглеждания случай, собственик на имота е той- С.

С.- а братът на ищцата, който явно тя счита за съсобственик и в чиито интереси действа, не 3 само няма никакви претенции, а изрично завява, че наследодателят им се е разпоредил с имота много преди смъртта си, поради което имотът принадлежи на С.С..

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и отговорят на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва, че са процесуално допустими.

Предмет на гр.д. №200/2023г. по описа на РС-Дулово е предявеният от С. Б. С. срещу С. Х. С. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/.

С обжалваното решение, Районен съд- Дулово:

Признава за установено по отношение на ответника С. Х. С./С. С./, , че ищецът С. Б. С. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Паисиево, общ. Дулово, обл.Силистра, и представляващ: Застроено дворно място с площ от 1790 кв.м./хиляда седемстотин и деветдесет квадратни метра/, съставляващо УПИ XIV-184, в кв.12, по регулационния план на с. Паисиево, общ.Дулово, одобрен със Заповед № 419/20.12.1990г./който имот отговаря на описания в Нотариален акт № 36/1978г./, при съседи: УПИ XV-183, улица, УПИ XV-185, и на 1/2 ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ по данъчна оценка - 78кв.м., жилищна сграда с площ по данъчна оценка 24кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка - 40кв.м., на основание наследствено правоприемство и ОСЪЖДА С. Х. С./С. С./ с ЕГН **********, да предаде на С. Б. С. с ЕГН **********, владението върху 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в с.Паисиево, общ. Дулово, обл.Силистра, и представляващ: Застроено дворно място с площ от 1790 кв.м./хиляда седемстотин и деветдесет квадратни метра/, съставляващо УПИ XIV-184, в кв.12, по регулационния план на с. Паисиево, общ.Дулово, одобрен със Заповед № 419/20.12.1990г./който имот отговаря на описания в Нотариален акт № 36/1978г./, при съседи: УПИ XV-183, улица, УПИ XV-185, и на 1/2 ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ по данъчна оценка - 78кв.м., жилищна сграда с площ по данъчна оценка 24кв.м. и второстепенна постройка с площ по данъчна оценка - 40кв.м.

Отхвърля иска за останалата 1/2 ид.част от недвижимият имот и за 1/2 идеални части от построените в него сгради, като неоснователен.

Осъжда С. Х. С./С. С./ да заплати на С. Б. С. сумата от 50.00 лв./ петдесет лева/ разноски по делото за заплатена държавна такса.

Осъжда С. Б.С. да заплати на С. Х. С./С. С./ сумата от 600.00 лв./шестстотин лева/ разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

По довода на С. Х.С. за недопустимост на постановеното решение:

Жалбоподателят счита за недопустимо обжалваното решение в частта, с която ищцата С. Б. С. е призната за собственик на 1/2 ид. част от процесния имот и той е осъден да й предаде владението на 1/2 ид. част от него, поради това, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с неучастие на задължителен необходим другар - П. С.неговата съпруга.

4

Този довод не може да бъде споделен по следните съображения:

В първоинстонционното производство ответникът С.С. не е подал отговор. Не е искал да бъде конституирана като негов другар съпругата му П. С., дори липсват твърдения, че има съпруга и че имотът е придобит чрез давностно владение като семеен чрез съвместното му владение от съпрузите, поради което съдът не е предприел действия в тази насока и не е имал задължението служебно да стори това.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК, при предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. С оглед на това участието на П.С. не е задължително, от което следва, че не е налице сочения в жалбата порок на съдебното решение и липсват основания за обезсилването му.

С оглед на това, предмет на проверка в настоящото производство е правилността на обжалвания съдебен акт.