Решение № 880 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110203591 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Е. К. К., с ЕГН ********** от гр. ***, *** против Наказателно постановление № 25-0819-003189/19.08.2025 год. на Началника на група Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. /102.26 евро/ за нарушение по чл.

116 ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението е издадено при непълно изясняване на фактическата обстановка, като по същество твърди, че не той е ударил пешеходеца, а последният сам се е ударил в дясното огледало за задно виждане на управлявания от него лек автомобил, при нарушаване на конкретни разпоредби на ЗДвП. Наред с това от фактическа страна не било описано нито едно действие на водача, което да подскаже, че с какво същият е бил непредпазлив към пешеходеца. Моли се за цялостна отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. По съществото на делото се представлява от упълномощен процесуален представител, който пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено като се обосновава с отсъствието на субективен елемент от негова страна, моли се за присъждане и на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище, депозирани са единствено писмени бележки с искане за 1 потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2025 год. в 13.25 часа жалбоподателят Е. К. управлявал лек автомобил *** с ДК № *** по ул. *** в посока ресторант ***, като двамата със съпругата му св. *** К.а отивали на семейно тържество.

В този момент, св. М. Г. М., който се прибирал от разходка в *** с детето си и свой приятел вървял най-вдясно по платното за движение към бул. „***, тъй като на тротоара се движело детето му, а срещу тях в посока идвали други пешеходци.

Междувременно при разминаването между автомобила, управляван от К. (в областта на дясното огледало за задно виждане) и дясната ръка (в областта на предмишницата) на св. М. настъпило съприкосновение, в резултат на което М. получил контузия на дясна предмишница –травматичен оток и кръвонасядане.

Веднага след реализиране на ПТП между участниците възникнал конфликт, което наложило да бъде извикан екип на СПП, част от който бил и св. П. М.. При пристигането си на място св.ЮМ. заварил участниците в произшествието и тъй като св. М. се оплакал от болка в ръката бил повикан екип на Спешнма помощ и същият бил отведен за преглед.

Между временно жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че пешеходецът сам се е ударил в автомобила му и настоявал да бъдат изискани записи от камерите пред ресторант ***, които обаче при изискването им се оказало, че не се съхраняват.

В резултат на установеното на водача на лекия автомобил бил издаден АУАН, а впоследствие и НП за допуснато нарушение на общата разпоредба на чл. 116 ЗДвП, като на св. М. на свой ред бил съставен АУАН за това, че се е движел по пътното платно в нарушение на изискванията за безопасност, които повеляват при наличие на тротоар да се движи по него.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като пълни, достоверни и обективно пресъздаващи случилите се събития.

Като изцяло добросъвестни и конкретни съдът кредитира показанията на актосъставителя, който е непредубеден и е посетил почти веднага местопроизшествието.

Що се отнася до показанията на другия участник в ПТП св. М. съдът даде частично вяра на същите в частта установяваща съприкосновението и обстоятелството, че същият се е движел по пътното платно, но категорично не взе предвид твърденията му, че водачът се е движил с висока скорост и че в резултат на удара страничното му огледало се е счупило, тъй като посочените обстоятелства се опровергават от наличните по делото фотоснимки, видно от които по автомобила на К. не се установяват щети, такива не са описани и в протокола от ПТП, наличен по делото.

По отношение на показанията на съпругата на жалбоподателя К., съдът даде принципна 2 вяра на същите касателно аналогични на изброените по-горе обстоятелства, като доколкото същата е в близка връзка с жалбоподателя житейски логично е да се старае да обоснове неговата теза, че св. М. сам се е ударил в автомобила, като дори се обоснова с това, че полицейските служители не били изискали камерите на ресторанта, което обстоятелство се опроверга в хода на проведеното съдебно следствие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 25-0819-003189/19.08.2025 год. на Началника на група Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като обаче съдът намира, че същото не отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, тъй като вмененото във вина на въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Видно от текста на издаденото НП жалбоподателят К. е обвинен за допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл.116 ЗДвП, която гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.

От редакцията на цитираната разпоредба става ясно, че се касае за текст включващ общо правило за поведение, като обаче за да бъде съставомерно поведението на водача по съответния текст в закона следва да отсъства изрично нарушение, като независимо от това, за да се ангажира отговорността по чл.116 е необходимо от фактическа страна да бъдат описани конкретни действия и/или бездействия при наличието на които жалбоподателят е допуснал да бъде непредпазлив към пешеходеца и в резултат на които в крайна сметка се е стигнало до реализиране на травматични увреждания за него.

В конкретния случай обаче на нито едно място в обжалваното постановление не са били описани действията на водача, посредством които се е случило процесното ПТП (напр., че при разминаването си с пешеходеца не се е убедил, че има достатъчно странично разстояние между него и преминаващия отдясно на него пешеходец, така щото да не бъде налице съприкосновение), като АНО се е задоволил единствено с това голословно да посочи, че той не бил достатъчно предпазлив без да посочи фактическите измерения на тази непредпазливост.

Посоченото според съда съставлява неотстранимо за първи път при въззивното разглеждане на производството съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава по недопустим начин правото на защита на наказаното лице, тъй като същото 3 следва да се упражнява по отношение на конкретно посочени факти, описващи неправомерно поведение, каквито в разглеждания случай отсъстват и не следва да бъдат допълвани от съда, който е инстанция призвана да упражни контрол над волята на наказващия орган, а не да формира за първи път такава.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства правото на защита на жалбоподателя К..

Предвид изхода на спора и нарочно направеното искане за присъждане на разноски, настоящият състав намери, че такива се дължат в размер на сумата от 245 евро, предвид обстоятелството, че производството протече в повече едно съдебно заседание при активност от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-003189/19.08.2025 год. на Началника на група Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР - Варна, с което на Е. К. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. /102.26 евро/ за нарушение по чл. 116 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Е. К. К., с ЕГН ********** сумата от 245 евро, представляваща сторени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4