Решение № 66 от 15.02.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета год. в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200747 по описа за 2022 год.

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Н.

П. В., С. И. М., Д. П. Д. и Г. Н. А., депозирани чрез техните защитници, срещу решение на Апелативен специализиран наказателен съд / АСНС / № 260003 от 21.04.22 г, по ВНОХД № 22/20, с което е изменена първоинстанционната присъда на Специализирания наказателен съд / СНС / от 6.03.2019 г, по НОХД № 599/16, като подсъдимите А. и В. са оправдани по обвинението по чл. 26, ал. 1 НК, и по обвинението, касаещо деянието по чл. 301 НК, извършено на 5.05.2011 г в /населено място/, наложеното на подсъдимите А., В. и М. наказание е намалено на една год. и шест месеца „лишаване от свобода“, а размерът на определения изпитателен срок по чл. 66 НК е сведен до три години, срокът на наложените по отношение на подсъдимите А. и В. наказания „лишаване от право да се заема държавна длъжност, свързана с контрол на пътни превозни средства“, е редуциран до две години и шест месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното по отношение на жалбоподателите В., М., Д. и А.:

1

Подсъдимият Г. Н. А. е признат за виновен в това, че на 15.07.2011 г в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Н. П. В., в качеството си на длъжностно лице: главен специалист мобилна група в отдел „/отдел/“ на Дирекция /дирекция/ към Агенция /агенция/ /населено място/, е приел от С. И. М. и Д. П. Д., дарове, които не му се следват: сумата 6 800 лв, за да не извърши действия по служба / да не осъществява контролни функции по отношение на допустимата максимална маса общо тегло и осово натоварване на пътните превозни средства /, с оглед на което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и глоба от 2 000 лв, както и „лишаване от право да заема държавна длъжност, свързана с контрол на пътни превозни средства“, за срок от три години.

Подсъдимият Н. П. В. е признат за виновен в това, че на 15.07.2011 г в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Г. Н. А., в качеството си на длъжностно лице: главен специалист мобилна група в отдел „/отдел/“ на Дирекция /дирекция/ към Агенция /агенция/ /населено място/, е приел от С. И. М. и Д. П. Д. дарове, които не му се следват: сумата 6 800 лв, за да не извърши действия по служба / да не осъществява контролни функции по отношение на допустимата максимална маса общо тегло и осово натоварване на пътните превозни средства /, с оглед на което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“ и глоба от 2 000 лв. На основание чл. 66 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 37, ал. 1, т. 6 НК, му е наложено наказание „лишаване от право да заема държавна длъжност, свързана с контрол на пътни превозни средства“, за срок от три години.

Подсъдимият С. И. М. е признат за виновен в това, че на 15.07.2011 г в /населено място/, е дал подкуп: сумата 5 000 лв, на длъжностните лица Г. Н.

А. и Н. П. В., за да не извършат действия по служба / да не осъществяват контролни функции по отношение на допустимата максимална маса общо тегло и осово натоварване на пътните превозни средства /, с оглед на което и на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от 2 свобода“ и глоба от 2 000 лв. На основание чл. 66 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в това, че на 15.07.2011 г в /населено място/, е дал подкуп: сумата 5 000 лв, на длъжностните лица Г. Н.

А. и Н. П. В., за да не извършат действия по служба / да не осъществяват контролни функции по отношение на допустимата максимална маса общо тегло и осово натоварване на пътните превозни средства /, с оглед на което и на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една годИ. „лишаване от свобода“ и глоба от 500 лв. На основание чл. 66 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от три години.

С жалбата на подсъдимия Н. П. В. се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Въззивният съд е анализирал доказателствата в отклонение от процесуалните изисквания. Неправилен е изводът на съда, че е налице верига от косвени доказателства, годна да послужи за осъждане на жалбоподателя. Невярно са интерпретирани показанията на св. М. и св. Б. относно размера на сумата, предмет на подкупа.

Изводът на съда, че по време на срещата на четиримата жалбоподатели в заведението са предадени и приети инкриминираните парични средства, не е надлежно доказателствено обезпечен. Не е взето предвид, че от видеонаблюдението, проведено чрез използване на специални разузнавателни средства, е установено единствено това, че четирите наблюдавани лица са консумирали безалкохолни напитки и са носили лични вещи / мобилни телефони и кутии цигари /. Не е съобразена забраната за извеждане на доказателствени изводи за осъждане на подсъдимите само въз основа на веществени доказателствени средства / ВДС /, събрани чрез специални разузнавателни средства / СРС /, а съдът е приел, че е налице единна верига от косвени доказателства, макар и същата да се състои единствено от доказателства, събрани чрез СРС. Липсват несъмнени доказателства, че жалбоподателят е имал досег с инкриминираната парична сума. По откритите и иззети банкноти не са намерени дактилоскопни следи от подсъдимия В..

Липсват очевидци на предаване на предмета на престъплението. Неправилно е прието от съда, че служители на МВР, участвали в операцията по задържането на подсъдимите, са възприели факта на предаване и приемане на процесната сума, доколкото този факт не може да бъде изведен от показанията на св. Д., св. Д. Д., св. И., както и от приложените ВДС, събрани 3 чрез СРС. Не е надлежно доказателствено обезпечен извода на съда, че подсъдимите А. и В. са установили своя фактическа власт върху предмета на престъплението. Във въззивния акт липсват мотиви относно приетата форма на съучастие по чл. 20, ал. 2 НК. В мотивите на решението са посочени нормативните актове, от които произтичат служебните здадължения на подсъдимите длъжностни лица, но липсва обсъждане на начИ., по който са изпълнявали своите задължения. Недопустимо е да бъдат ползвани показанията на свидетел, за когото има данни, че е участвал в престъплението, но не му е повдигнато обвинение. Материалния закон е приложен неправилно. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не са оценени адекватно смекчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства, както и не е съобразен срока на воденото наказателно производство, който има характер на „изключително“ смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК.

С жалбата на подсъдимия В. се правят алтернативни искания: за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателя, за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или за смекчаване на наложеното наказание чрез приложение на чл. 55 НК: да бъде наложено наказание „пробация“, респективно, да не бъдат налагани предвидените по-леки наказания: глоба и „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК.

С жалбата на подсъдимия С. И. М. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Неправилни са изводите на съда, че осъждането на жалбоподателя почива на надеждна доказателствена основа. Не е взето предвид, че липсват преки доказателства за предаване, респективно, приемане на инкриминираната сума. Извод в тази насока не може да бъде изведен и от видеозаписа на проведената среща на четиримата подсъдими, приложен като част от ВДС, събрани чрез СРС. Не е надлежно доказателствено обезпечен извода на съда, че предаването на процесната сума е възприето от служител на МВР, участвал в полицейската операция по задържане на подсъдимите. Неправилен е и изводът, че сумата, намерена в служебния автомобил на подсъдимите А. и В., е същата, която им е предадена от подсъдимите М. и Д.. Установено е, че жалбоподателите А. и В. са задържани преди качването им в автомобила, което прави невъзможно да са 4 оставили там предмета на престъплението. Въззивното решение съдържа вътрешно противоречие, а именно: съдът е приел, че липсват преки и първични доказателства за предаване на процесната сума, но въпреки това, е потвърдил осъдителната присъда. Неправилно е прието, че показанията на св.

С. са годни да бъдат ползвани, при положение, че свидетелят е възпроизвел информация, която не е възприел лично, а я е узнал от служители на МВР, ангажирани с прилагането на СРС. Изводите по релевантните факти са базирани на недопустимо „доказване по аналогия“. Неправилно е прието от съда, че е формирана система от косвени доказателства, годна да послужи за осъждане на подсъдимите. Изводите на съда се основават на доказателства, събрани чрез СРС, и на показанията на св. С., в разрез с чл. 177, ал. 1 НПК. В мотивите на въззивното решение не се съдържа надлежен отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността и обосноваността на осъдителната присъда, постановена от първата инстанция, което представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимост от отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд е проявил явна пристрастност и предубеденост, като е потвърдил осъждането на подсъдимия М.. Обсъждани са факти, които не са предмет на обвинението, срещу които не е упражнено правото на защита. Съдът е отбелязал в решението си, че между подсъдимите са създадени „трайни корупционни взаимоотношения“, без да вземе предвид, че липсва такова обвинение. Съдът не е съобразил обстоятелството, че, след като са недопустими свидетелски показания за факти, установени със СРС, то е недопустимо и свидетелски показания, преразказващи такава информация.

Съдът е проявил предубеденост и при излагане на фактическата обстановка относно ролята на св. Т. М., приемайки, че подсъдимият М. му е „разпореждал“, въпреки приетото от първата инстанция ръководно качество на свидетеля като управляващ дружество /фирма/. Недопустимо е да бъдат ползвани показанията на св. М., касаещи факти извън инкриминираното деяние, което представлява „доказване по аналогия“, в разрез с нормите на НПК. Не е взето предвид, че св. М. е признал за осъществени корупционни отношения, но въпреки това, обвинение не му е повдигнато. Материалият закон е приложен неправилно. Подсъдимият М. е осъществил действия на помагач, а е признат за виновен и е осъден за извършител.

С жалбата на подсъдимия М. се прави искане за отмяна на 5 осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателя или за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

С жалбата на подсъдимия Д. П. Д. се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: Въззивният съд е допуснал противоречие в своя съдебен акт, като е потвърдил осъдителната присъда на първата инстанция и по този начин е споделил приетите за установени от нея фактически положения, включващи и възприемането, от страна на служителите на МВР, предаването и приемането на инкриминираната парична сума. В същото време, в решението е посочено, че липсват преки и първични доказателства за този факт, а осъждането почива на верига от косвени доказателства. Излагайки такъв извод, апелативният съд е изложил становището си по доказателствата, обуславящи факта на предаване и приемане на процесната сума, по противоречив начин, което съставлява съществено процесуално нарушение. Въззивният съд не е дал отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Неправилно е становището на съда по оценка на косвеното доказателство: намерената върху хартиения плик дактилоскопна следа, оставена от подсъдимия Д.. Неправилно е прието, че тази следа уличава посочения подсъдим и представлява част от веригата косвени доказателства, тъй като от показанията на св. Биляна В. е установено, че се е случвало клиент да купува стикери, необходими за автомобилите на /фирма/, което обяснява механизма на оставяне на тази следа.