Решение № 2350 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2350 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110116129 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и чл. 11, ал. 1, т.10, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. И чл. 23 от ЗПКр. И чл. 55 от ЗЗД от П. Т. П. против К. Й. ООД. Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на сключения между нея и ответника Договор за потребителски кредит № *** от дата 30.03.2023 г., към Искане № ****, както и претендира заплащането от страна на ответника на сума в размер на 673 лева като платена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 30.03.2023 год. са сключили Договор за потребителски кредит № *** към Искане № ****, съгласно който ответникът е предоставил на ищеца кредит при следните условия:

- размер на отпуснатия заем – 1400 лева;

- размер на погасителната вноска - 3 х 46, 73 лева и 7 х 227, 58 лева;

- ден на плащане - понеделник;

- вид вноска - месечна;

- годишен процент на разходите на заема /ГПР/ - 47, 75 %;

1

- брой вноски - 10;

- фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/: 40, 05 %;

- дата на първо плащане - 01.05.2023 г. ;

- обща сума за плащане: 1733.25 лева.

В чл. 5 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство, като по отношение на поръчителството са предвидени множество кумулативни изисквания, включително осигурителният доход на поръчителя да бъде в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. В чл.

11 от договора е уредено, че ако кредитополучателят не представи договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му, дължи на кредитора неустойка в размер на 1 376.75 лева, което е предвидено и в чл. 4.4. от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, приложим към сключения договор.

В Приложение № 1- Погасителен план, неразделна част от договора, в дължимата месечна вноска е предвидена и хипотезата, в която е дължима неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на поне едно от обезпеченията, предвидени в чл. 5 от договора, в който случай месечната вноска за погасяване на кредита възлиза на 311.00 лева, а общата сума за връщане нараства на 3 110 лева, вместо 1 733.25 лева. Няма спор, че ищецът не е представила изисканото обезпечение, вследствие на което дължимата месечна сума за погасяване на кредита е в размер на 311.00 лева, респективното общодължимата сума за връщане по процесния договор, с размер на кредита 1400 лева, е в размер на 3 110 лева.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит № *** към искане № **** от 30.03.2023 год. и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, 2 уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: в договора не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. Налице е несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11 от договора, която е в размер на 1376.75 лева. Неустойката е предвидена в случай, че в тридневен срок от усвояването на заемната сума длъжникът не представи посочените в чл. 5 обезпечения- поръчител или банкова гаранция.

Важно е да се отбележи също, че неустойката ще се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавитечленки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 11 от договора, според която се дължи неустойка в размер на 1376.75 лева при неосигуряване в тридневен срок от усвояване на заемната сума на посочените в чл. 5 обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите 3 предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в договора ГПР е неверен, а ако беше включена посочената в чл. 11 от договора неустойка, почти равна на главницата от 1400.00 лева, размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочените факти обуславят извод за нарушение и на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно договорът да е сключен по ясен и разбираем начин, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *** към искане № **** от 30.03.2023 год. е основателен, а договорът е нищожен като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК.

На 16.02.2024 г., между ищеца и ответника е сключен трудов договор № **** От трудовото възнаграждение на ищеца са удържани суми за погасяване на задължения по договора за потребителски кредит, като на 10.04.2024 г. е удържана от трудовото възнаграждение на П. П. сума в размер на 311 лева, на 10.05.2024 г. е удържана сума в размер на 389 лева, като общият размер на удържани и постъпили за погасяване на вноски по договора за потребителски кредит суми от трудово възнаграждение е 700 лева.

Също така, погасявания на вноски по процесния договор за потребителски кредит са били извършвани от ищеца и преди сключване на трудовия договор с ответника, като плащанията се удостоверяват от:

-Уведомления за извършени плащания чрез Т. Ф. С. АД, Касови ордери и Извлечение от банковата сметка на ищеца в П. И. Б. АД, за следните суми:

1) Плащания чрез Т. Ф. С. АД на сума в общ размер от 835 лева, разпределена в 8 отделни вноски, съответно на дати 28.01.2023 г., 27.02.2023 г., 26.04.2023 г., 28.04.2023 г., 29.05.2023 г., 29.06.2023 г., 17.07.2023 г. и 21.07.2023 г.;

2) Плащания в офис на С. К. ООД в офис В. " ****", обективирани в Приходни касови ордери на сума в общ размер от 148 лева, разпределена в 3 отделни вноски, съответно на дати 29.02.2024 г., 29.10.2024 г. и 30.10.2024 г.;

3) Плащания чрез П. И. Б. АД на сума в общ размер от 390 лева, разпределена в 6 отделни вноски, съответно на дати 05.05.2024 г., 05.05.2024 г., 05.06.2024 г., 05.06.2024 г., 4

05.08.2024 г., 27.09.2024 г.;

Следователно към момента на предявяване на иска ищецът е заплатила сума в размер на 2073.00 лева по процесния договор, от които 700 лева- удръжки от трудово възнаграждение, 835 лева- плащания чрез Т. Ф. С. АД, 148 лева- плащания в офис на С. К.

ООД в офис В. " ****" и 390 лева- плащания чрез П. И. Б. АД.

Тъй като процесният договор е нищожен, ищецът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 ЗПК, т.е. 1 400.00 лева. При това положение тя е платила недължимо 673.00 лева, поради което предявеният осъдителен иск е основателен.

Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 174.00 лева, която му се следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Съобразявайки липсата на фоктическа и правна сложност на делото, проведеното единствено заседание, без да са извършвани процесуални действия, извън исковата молба, отговора и становища във връзка с тях, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се редуцира на 500.00 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № *** към искане № **** от 30.03.2023 год., сключен между С. К. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ** № *, ет. *, представлявано от управителя Н. П. П..