Протокол № 217 от 21.04.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 217 гр. Разград , 20.04.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА

Гражданско дело № 20213330100576 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ, редовно призован, се явява лично и с адв. М., упълномощена с подаването на исковата молба

ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, лично и с адв. Н. Й., назначена за служебен адвокат на същата

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 323 ГПК за определяне на привременни мерки.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба .

АДВ. М.: Споразумение, чухме се с колегата преди заседанието, сега пред залата, също говорихме, не е възможно поради факта, че детето в момента посещава психолог, излизат нови опити сексуални от страна на съжителя на майката, включително сме насочени към съдебен лекар, и се опасяваме какво би могло да се случи. Още повече, че по нашия доклад от Шуменския отдел Закрила на детето многократно говориха с детето, то провежда срещи вече с психолог и е изразило лично становище пред тях, срещите с майката да бъдат, изключая присъствието на съжителя й. Поддържаме искането за определяне на привременни мерки.

АДВ. Й.: Безспорно съм провела разговор с колегата, във връзка със спогодба, или споразумение по отношение на определяне упражняването на родителските права, личния режим на отношения спрямо детето, местоживеенето на същото и издръжката. Реално спогодба няма, тъй като същите заявяват, че не са склонни да правят различно от това което 1 са изискали в исковата молба. Дотолкова, доколкото за днешното съдебно заседание, със съгласието на ответницата майка на Г., в днешно съдебно заседание отправям искане за споразумение по отношение на привременни мерки спрямо детето, като предлагам на ищцовата страна да бъде определен режим на съвместно упражняване на родителски права, като нашето предложение е свързано конкретно: дните от понеделник, до 17.30 ч. в четвъртък, всяка седмица от месеца, Г. да пребивава при майка си на адреса на същата, в дните от 17.30 ч. в четвъртък, до 17.30 ч. в неделя, да пребивава при баща си, на адреса посочен в исковата молба, като всеки от родителите поеме за времето през което е при тях, издръжката на същото.

АДВ. М.: Не сме съгласни със съвместно упражняване на родителските права, като привременна мярка. Казах какво е нашето опасение. Детето изпитва страх, което е изразило и е отбелязано в социалния доклад, изобщо да се върне в дома на майката. Включително изпитва страх, тъй като тя прави многократни опити, придружена от четирима мъже, да се среща с детето. Основанието за местната подсъдност, поддържам това искане, защото детето не желае да бъде местено в дома на майката. Считам, че подсъдността би следвало да бъде изпратено на Районен съд Шумен. Те го изпратиха с мотива, че местоживеенето на детето е в Разград. Сега детето вече не е там.

АДВ. Й.: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд Разград и не следва да бъде преместено по подсъдност в Районен съд Шумен. Това, че в момента детето пребивава на адреса на баща си, не е основание за прекратяване делото тук и изпращането му компетентност на Районен съд Шумен.

АДВ. М.: Същото е регистрирано в област Шумен, не е регистрирано тук, така че ние сме приложили доказателства, че местоположението на детето в момента е при бащата, но и че е регистрирано в с. Развигорово.

СЪДЪТ, съобразно практиката на ВКС, намира искането за неоснователно.

Действително, детето в момента живее при баща си, регистрирано е при него, но към момента на завеждане на производство, детето е живеело при майка си, а именно в с.

Гороцвет. Съдът следва да има предвид, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяване на иска, а последващо такова не е основание за изменение на подсъдността, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ уважава искането за неподсъдност на Районен съд Разград и изпращане производството на Районен съд Шумен.

АДВ. М.: Към днешна дата бащата е подал заявление до класния ръководител и директора на училището в което учи, на същото е разрешена форма на дистанционно обучение, осигурена му е стая, лаптоп и то провежда всекидневно обучение.

ДОКЛАДВА социалните доклади на Дирекция Социално подпомагане Шумен и Дирекция Социално подпомагане Разград.

2

АДВ. М.: Водим двама свидетели, които са съответно баба на детето по бащина линия и жената, с която бащата живее на семейни начала, с която детето ежедневно споделя и тя също полага грижи за него, които моля да бъдат допуснати до разпит. Това са А.Х.И., Ф.М.М.. Да разпитаме Ф.М. за причините поради които детето остава да живее в дома на бащата, след гостуване и споделяне опитите и предложенията за осъществяване на сексуален контакт с него от страна на съжителя на майката, А. мисля че беше името на съжителя. Междувременно детето получи заплаха за убийство от съжителя на майката, при разговор по телефона, удостоверен от възрастни, които са присъствали, след като той разбира, майката категорично отрича, че това не може да бъде. Все още няма подаван сигнал до прокуратурата. Предстои посещение при съдебен лекар. Детето е минало при аг лекар, само с видеозон направили преглед, и го изпращат на съдебен лекар, за да се види има ли осъществен контакт. Нося писмени доказателства за направени разходи междувременно за детето - лечение на екзема на главата, рецепти, заявленията които са подадени до училището и шофьорска книжка, че бащата може при нужда, тъй като личния лекар все още не е сменен, да води детето. Фискалните бонове са разходи за детето, във връзка с лечение, закупуване на дрехи, две рецепти за лечение на екзема на главата.

АДВ. Й.: Запозната съм с приложените социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Разград и социален доклад от Дирекция Социално подпомагане Шумен. По отношение днес направеното искане за разпит на двама свидетели, моля да не уважавате същото, тъй като производството е определяне на привременна мярка, а сочените основания за разпита им е евентуално осъществен полов контакт на детето, както и съответно подадени различни, без приложени такива писмени доказателства и сигнали до различни институции.

Дори и да допуснете същите, моля да съобразите на основание чл. 172 ГПК техните показания. Както и да обърнете внимание, че по отношение на Айтен – баба по бащина линия на детето, същата е нямала почти никакви контакти с внучката си и към настоящия момент няма данни, тя да се среща редовно с нея. По отношение днес представените доказателства, оставям решението на съда, по отношение на тяхната допустимост, тъй като са представени в днешното съдебно заседание и толкова бързо не мога да изкажа становище по тях. Няма да сочим нови, допълнителни доказателствени искания. В отговора на исковата молба сме заявили исканията си по същество. Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, предмета на делото, намира представените от ищцовата страна писмени доказателства за допустими, неотносимо намира представеното такова копие от шофьорската книжка на ищеца, като по отношение на тяхната доказателствена стойност, ще се произнесе с акта си по същество. Допустимо и основателно е искането за гласни доказателства, поради което следва да бъдат допуснати исканите свидетели, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА фискалните бонове, 2 бр. рецепти, заявление до класния ръководител и до директора на ОУ Христо Ботев с. Гороцвет.

3

ДОПУСКА до разпит като свидетели А.Х.И., Ф.М.М..

СНЕ самоличността на свидетелката

Ф.М.М. – 27 г., български гражданин, ***************************, с основно образование, работи, неосъждана, живее на семейни начала с ищеца На свидетелката разяснена разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.

Ф.М.: Желая да бъда свидетел.

НА свидетелката разяснена отговорността по чл. 290 от НК, същата обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА Ф.М.М.: В момента детето Г. живее при нас в Шумен. Заплахите от мъжа на майка му са заради секс, заради това детето е при нас. Има заплаха и за живота на детето. Преди месец, когато детето беше при нас, по телефона имаше заплаха за живота й.

Ние се обадихме по телефона да кажем за историята, дето е станала, защото детето не можеше да обясни на майка си от страх. Майка й не знаеше за тези сексуални намеци и опити. Детето ми каза, че не могла да каже на майка си от страх, че няма да й повярва.

Когато е проведен този разговор, в петък вечерта, ние се обадихме тя да говори с майка си.

Те искаха да я приберат обратно. Те казаха „Ако се прибере тази вечер, тя ще види, ще я убием.“ Това каза мъжа на майката. Детето искаше да обясни, но те не й вярваха. За тричетири сексуални опита каза детето. Първият опит е бил, когато майката отива да ражда второто си дете. Това го каза детето. Тогава майката отива да ражда, първо те така са решили да спят тази вечер в баба й. Мъжът й А. казал „Ние ще си лягаме в къщи.“ Тогава момиченцето Г. влязло в банята да се къпе. Тя като облича пижама, той махнал пижамата и я бутнал в леглото. Тогава тя каза „Много малко остана, добре че аз бях с бикините си. Обаче нищо не се случи.“ Вторият случай е бил миналата година 2020 г. есента. Г. когато играела на улицата, А. я извикал и казал „Ела, да режем дърва в стара къща.“, където били комшии.

Там имало старо легло в къщата, пак я бутнал и тогава казал „Да направим секс.“ Тя пада на земята, не пада на леглото, като пада на земята, избягала в къщи, но пак не могла да каже на майка си. Третият случай става през м. февруари т. г. Преди това само с думи е казал, и извадил нещо да го показва, майката била в другата стая. А. извадил половия си член да го показва на Г., това е преди м. февруари. М. февруари, като се върнал от чужбина, тогава пак предложил Г. да легне с него, тогава щял да й купи всичко. Тогава обещал на Г., като казал „Ако легнеш с мен, аз ще направя всичко възможно за теб.“ Лягането, имаше предвид секс детето. С няколко дни разлика, може би два-три дни, детето ми разказа това, постепенно разказваше. Детето е при нас от 20.02.2021 г. Преди да дойде при нас детето м. февруари т. г., тя ни разказа. Онлайн учеха децата, тогава тя ни идваше на гости. Това беше м. януарифевруари, т. г., когато бяха онлайн. Тогава тя първо каза „Аз заради тази причина не искам да се върна при майка.“ Само когато бяха 10 дни онлайн, тогава детето беше при нас, през периода януари-февруари. Ние живеем в гр. Шумен. Тогава ни каза за пръв път и каза че това е причината че не иска я върнем. Тя идва на частни уроци в джамията всяка събота и неделя. От една година, всяка събота и неделя тя ходи на частни уроци в джамията в 4

Шумен, със превоз от джамията. Ако е онлайн обучение, е при нас. Ако присъствено учи, се връща. Почивните дни е при нас. Миналата година през лятото беше на гости при баща си.

Гостува ни през м. юли на 2020 г. Уговорката беше тя още през ваканциите когато идваше през учебната година, тя искаше при нас, все казваше „Татко вземай ме. Аз искам при вас да живея.“ Не казваше защо. Каза, че при нас била по-добре. Направихме постъпления да я запишем за миналата учебната година в Шумен. Помежду си уж се разбраха детето вече да живее при нас, обаче в последния момент нещо се случи, те се отказаха. Г. говори по телефона с майка си, и вече се беше отказала. Майката първоначално се съгласи да учи в Шумен, после се отказа. Детето говореше по телефона, когато беше при нас, в последния момент, ние когато намерихме вече училище и щяхме де я запишем, Г. се отказа. Първо говориха по телефона с майка си и след това тя се отказа. Г. каза, че искала да живее и при двамата родители. Сега детето казва „Изобщо не искам да се върна при майка.“ Даже вчера Г. сама започна да говори „Не искам вече да ги виждам, защото майка ми не ми вярва. Аз истината казвам, но защо прави така майка ми, да не ми вярва.“ Казваме й да се обади, но Г. не иска, казва че се страхува. В момента Г. няма телефон. Имаше телефон, баща й го купи още като беше Г. в Гороцвет. Тя дойде без телефон при нас. Каза, че са го дали на заложна къща. Пращали сме пари. Обаче точно на тях не пращахме парите. Пращахме парите на сестрата на мъжа ми, на нея пращахме, на лелята на детето. Само за закуски да й дава пари, всеки ден. От Г. чухме, че ако дадем пари, тя не можела да ги харчи, защото майка й ги вземала от ръцете и казвала „Отиди да купиш нещо на брат си от магазина.“ Психически разтревожена идваше Г., така мълчеше, все скучно й беше, вижда се че иска нещо да каже, но все се притесняваше. Екзема имаше на главата си. На пъпа си имаше. По едно време ушите й бяха запушени. Плащахме за приемите, защото тя няма личен лекар при нас. Имаше едни обеци, купени от баща й, но майка й ги заложила в заложна къща. Г. ми каза, че когато идва при нас да не казва нищо какво се случва, за какво се приготвят. Майка й казала „Не казвай нищо на баща си. Аз ще ходя в съда да издигна дело, обаче баща ти да не разбере.