Решение № 14401 от 22.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3055/2024
- Вид
- Решение № 14401
- Подписан
- 22.07.2024
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 11344 от 22.01.2024 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 23440 от 12.02.2024 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Определение № 16583 от 17.04.2024 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 107843 от 30.07.2024 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 107922 от 30.07.2024 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Определение № 35380 от 03.09.2024 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
- Разпореждане № 133383 от 26.08.2025 · КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 344 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
- чл. 435 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 14401 гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110103055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от „Р-И 2007“ ООД, ЕИК *** срещу ЗК „ЛИ“ АД иск с правно основание чл. 435 КЗ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца с-ата от 11797,27 лв., представляваща заплатено от превозвача обезщетение за вреди от настъпило на застрахователно събитие при международен превоз на товари, отговорността за обезщетяването, на които е била обезпечена от ответника по силата на сключена с ищеца застраховка „Отговорност на превозвача“, обективирана в застрахователна полица № 1308**********/27.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба е посочено, че между страните е сключен застрахователен договор 1308**********/27.01.2023 г . „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, като в периода на покритие е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в частична повреда на товара. Сочи, че дружество е предявило претенция за изплащане на обезщетение на повреден товар, превозван по маршрута от Италия до България - Русе, а именно за повредени тръбно-ролкови поливни машини „NETTUNO”, по които са установени наранявания и огъвания на повърхността и ръбовете на макарите на машините, ожулени покрития, скъсан нит и наличие на корозия, протриване/срязване на различна дълбочина на външните навивки на маркуча. Обезщетението за същите е определено в размер на 11797,27 лв., което е изплатено от ищеца на „Транспед“ ЕООД на 02.08.2023 г. Ищецът поддържа становище, че с изплащане на обезщетението, той се е суброгирал в правата на увредения срещу застрахователя на превозвача, който е ответното дружество. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника за плащане, който на 27.06.2023 г. се е произнесъл с отказ да заплати същата. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
1
Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране отговорността на превозвача, тъй като щетите са настъпили преди, по време на товаренето или при разтоварването, но не и при извършване на превоза. В условията на евентуалност посочва, че не са налице основания за ангажиране отговорността на превозвача, тъй като превозваната стока е натоварена от изпращача, а не от превозвача, като уврежданията са възникнали поради неподходящо натоварване, недостатъчна подготовка, неподходяща опаковка и укрепване на товара, което обстоятелство е причинено от противоправно поведение на служители на изпращача, тъй като именно неговите служители са извършили натоварването. Оспорва извършените от ищеца плащания. Намира размера на вредите, претендирани от ищцовото дружество за завишен, като счита, че този размер не съответства на реално претърпените вреди С оглед неоснователността на главния иск, се твърди неоснователност и на акцесорната претенция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за производството
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, 53-и състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 435 от КТ за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
По предявения иск с правна квалификация чл. 435 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: настъпването на твърдяното застрахователно събитие, в причинна връзка с което са причинени вреди на товародателя; наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, по време на действието на което е настъпило застрахователно събитие; наличието на покрит застрахователен риск; че застрахованият е удовлетворил увреденото лице, както и действителната стойност на вредите.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже или положителния факт на плащане, респ. правоизключващото си възражение, че е налице основание за отказ от плащане.
По делото е приложена Международна товарителница № 2023-3245 в оригинал на италиански език и в превод на български език с всички задължителни реквизити по чл. 6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( надолу – CMR). От нея е видно, че на 14.04.2023 г. е сключен договор за международен превоз на стоки, съгласно който превозвачът – „Р-и 2007” ЕООД се задължава да превози поливни машини и допълнителни части към тях от „ВИЗА” СПА, Фонтанеле, Италия, ул. „Прима Маджо” 55 до гр. Русе, България. С посочената товарителница е удостоверено натоварването на 24 бр. тръбно-ролкови поливни машини „NETTUNO”.
Видно от товарителницата превозът е извършен чрез МПС с рег. № М 5265 ВК и ремарке с рег. № С 3866 ЕК. Предвид обстоятелството, че превозът е извършен чрез автомобил и ремарке, като мястото на натоварване и предвиденото място на разтоварване са 2 в различни държави, от които и двете са страни по Конвенцията, именно тя е приложима към договора за превоз на основание чл. 1 от CMR.
В товарителницата е отбелязана като дата на доставка – 18.04.2023 г. (в превода на български език изглежда е допусната печатна грешка, защото е посочена датата 18.01.2023 г., но в оригинала на италиански език датата е 18.04.2023 г.), като получателят е отбелязал констатирани повреди при получаването на стоката. По отношение на тръбно-ролкови поливни машини „NETTUNO” с производствени номера 37398 и 37397 е посочен дефект „ударена страна”, а за иригатор с производствен номер 37396 – срязан маркуч.
По делото са приложени веществени доказателствени средства под формата на снимков материал, от който е видно, че така описаните вреди действително са съществували към момента на пристигане на товара при получателя. По делото не се спори за съществуването на вреди, а за тяхната причина, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че в действителност са съществували посочените вреди.
По делото е приложена декларация, изхождаща от трето за делото лице – „Виза” СПА, че при натоварването на поливните машини всички стоки са били в добро състояние без никакви повреди. Посочената декларация представлява частен удостоверителен док-ент и се ползва само с формална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК. Посочените факти обаче се потвърждават и от писмените обяснения на шофьора Иван Илиев, дадени пред застрахователя във връзка с проверка на фактите около настъпване на вредите. Посочените обяснения представляват свидетелски показания в писмена форма и следователно при преценката им на основание чл. 172 ГПК настоящата инстанция счита, че следва да кредитира поради характера на свидетеля като очевидец и последователността и безпротиворечивостта на показанията.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от CMR Превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Като ал. 2 от Конвенцията посочва изчерпателно изключенията, при които превозвачът не отговаря за настъпилите вреди на товара.
По делото е изготвена съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която е възможно вредите по тръбно-ролковите механизми да са настъпили при транспортирането на товара в резултат на преминаване през неравности, както и според вещото лице е възможно вредите да са настъпили преди или по време на натоварването, ако не е имало никакво разместване по време на транспортирането, както и е възможно вредите да са настъпили поради недостатъчна опаковка и укрепване на товара. Съдът, като извърши преценка на заключението по съдебно-автотехническата експертиза, на основание чл. 202 ГПК счита, че следва да кредитира така направените изводи, тъй като заключението е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че то е действало недобросъвестно или е заинтересовано от изхода на делото. От така дадените отговори става ясно, че не може еднозначно да се заключи каква е причината за настъпване на вредите.
3
По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на свидетелите Н. К. и Иван Илиев.
От показанията на св. К. става ясно, че при разтоварването на поливна техника в гр.
Русе на 14.04.2023 г. той е бил извикан, за да провери дали всичко е наред. Констатирал е механични повреди.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. К. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията, тъй като е логично с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли. Поради което следва да се приеме, че събитията, които описва свидетеля са се осъществили на 18.04.2023 г., а не на 14.04.2023 г., тъй като останалия доказателствен материал по делото сочи, че превозът на товара е започнал на 14.04 от Италия и е завършил на 18.04 в гр. Русе, България.
От показанията на св. Илиев се установява, че при натоварването е присъствал лично и не е имало дефекти. След това по време на пътя е спирал два пъти за почивка и е проверявал товара, като не е констатирал никакви повреди.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Илиев за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Още повече предвид обстоятелството, че свидетелят лично е извършил процесния превоз и е присъствал на натоварването, следва да се приеме, че показанията му са достоверни и точно отразяват възприетите от него факти, които са релевантни за изхода на правния спор.
Наличието на обстоятелства, които да изключат отговорността на превозвача по чл.
17, ал 2 от CMR, следва да бъде доказани предвид разпоредбата на чл. 18, ал 1 от CMR от превозвача или в противен случай следва да се приеме, че вредите са настъпили в резултат на превоза и съответно превозвачът носи отговорност за вредите пред третите лицеполучатели на стоките. Арг-ент за това може да бъде изведен и от ЗЗД, който следва да намери субсидиарно приложение, по арг-ент от противното от чл. 81 ЗЗД при договорната отговорност се прилага през-пцията за вина на длъжника. Но когато тези доводи се навеждат в производството по предявен иск по чл. 435 КЗ от застрахователя, в негова доказателствена тежест е да ги установи (така: Решение № 262963 от 11.05.2021 г. по в. гр. д. № 1798 / 2020 г. на Възз. II-в състав на Софийски градски съд). При така обсъдените доказателства обаче настоящата съдебна инстанция счита, че следва да бъде възприето твърдението, че вредите по товара са настъпили по време на извършвания превоз. От заключението на вещото лице става ясно, че всеки от изброените варианти би бил възможен в определена хипотеза, но видно от показанията на св. Илиев при натоварването не е имало вреди. По 4 отношение на въпроса за приложението на чл. 17, ал. 4, б. „б” от CMR, настоящата съдебна инстанция счита, че тя е неприложима към случая, тъй като процесният товар, представляващ тръбно-ролкови поливни машини „NETTUNO”, не представлява товар, който поради естеството си е изложен на развала или повреда при лошо опаковане или липса на опаковане. Още повече, че обезопасяването на товара е извършено чрез поставяне на колани, които съгласно показанията на св. Илиев, той лично в качеството си на шофьор и служител при ищеца е поставил.
Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b905e48-0924-4ee5-9ea6-a197445aaa9d