Определение № 4628 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4628 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100501592 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 421863/29.12.2025 г., подадена от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Е.К., срещу определение № 50927/12.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4879/2025 г. по описа на СРС, 120 състав, с което е оставено без уважение направеното с молба с вх. № 275064/14.11.2025 г. искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 20276/10.11.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като определеният и присъден по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв размер на адвокатското възнаграждение от 1 451,26 лв. с ДДС е прекомерен и несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца. В тази връзка посочва, че делото се е развило и приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което той не е бил реално представляван. Поддържа, че в хипотезата на осъществено безплатно процесуално представителство в полза на материално затруднени лица насрещната страна не дължи възмездяване на труда на адвоката в по-висок размер в сравнение с аналогични случаи, при които се касае за възмездно осъществяване на правната помощ. Твърди, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1/09.07.2004 г., позовавайки се на практика на СЕС в тази насока. Счита, че следва да се съблюдава принципът за справедливост при определяне на размера на адвокатското възнаграждение спрямо действително вложения труд от страна на адвоката. Заявява, че основният предмет на дейност на пълномощника на ищеца е свързан с осъществяване на процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв по множество дела, имащи идентичен предмет, поради което определеното в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение не следва да надвишава сумата от 100 лв. По изложените съображения се отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се 1 постанови друго, с което определеното в полза на ищеца адвокатско възнаграждение да са намали до размера от 100 лв.

Насрещната страна – адв. Д. М., в качеството му на пълномощник на ищеца Т.Х.М., изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС, 120 състав, е образувано по предявени от Т.Х.М., ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 кумулативно обективно съединени искове, както следва: за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 30040549687/15.11.2019 г. и заплащане на недължимо платени по него суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2025 г. до окончателното плащане. По делото е постановено решение № 20276/10.11.2025 г., с което исковете са били уважени, като съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски, присъждайки на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Т.Х.М. сумата от 665,76 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М. сумата от 1 451,26 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца безплатно процесуално представителство.

В срока за обжалване на решението ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал молба по реда на чл. 248 ГПК с искане за намаляване на присъденото в полза на адв.

Д. М. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., по което съдът се е произнесъл с определение № 50927/12.12.2025 г., приемайки, че размерът на присъдените в полза на адв. М. разноски е правилно определен предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетото от пълномощника на ищеца активно процесуално поведение и при спазване на чл. 78, ал. 5 ГПК, без да са допуснати грешки в изчисленията и при липса на непълнота при присъждане на разноските или на друг порок, който да подлежи на поправка или допълнение по реда на чл. 248 ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя възприетия от първоинстанционния съд извод в частта относно определения от него общ размер от 1 451,26 лв. на следващото се в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като същият е необосновано завишен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената от адв. М. дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че при присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА съдът се ръководи от правилото, че при успех на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било поначало заплатено от ползвалата 2 адвокатско съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на действително извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото - в този смисъл е решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., както и актуалната практика на ВКС, възприета с Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., IV г. о. и определение № 1059/07.03.2024 г. по ч. гр. д. № 982/2023 г., IV г. и др. Основният ориентир при преценката за фактическата сложност на едно производство е наличието на множество факти, които следва да се установят, а правната сложност е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения - в този смисъл определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., определение № 1570/12.06.2024 г. по ч. т. д. № 664/2024 г., II т. о., определение № 2289/13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 3051/2023 г., IV г. о., определение № 2080/04.07.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 633/2025 г., II т. о. и др. В случая, обжалваното определение е в отклонение с предвиденото с решението на СЕС по дело С-438/2022 г., което е задължително за всички национални съдилища и правото на Европейския съюз има директен ефект и предимство пред всяка национална правна уредба, която му противоречи – чл. 5, ал. 4 от КРБ, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение е определен при съобразяване на предвидените с горната Наредба минимални размери. Макар предмет на делото да са два кумулативно обективно съединени иска за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит и връщане на недължимо платена по него сума, очевидно е, че то не се отличава с висока фактическа и/или правна сложност, като същото е приключило в рамките на две открити съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищеца – адв. Д. М. не е взел непосредствено участие, а е изложил съображения в писмена молба, съдържаща и искане по реда на чл. 214 ГПК за изменение на един от исковете по размер, което е станало повод за отлагане на делото във второ открито съдебно заседание. Събраните и обсъдени в производството доказателства не са обемни и разнородни, поради което да се изисква отделяне на съществено време за запознаване, анализ и оценка от страна на професионалните представители на страните. Точно обратното, писмените доказателства се изчерпват единствено до представено от ищеца извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит № 30040549687/15.11.2019 г., като в основата на решаващите изводи на съда стои заключението по съдебносчетоводната експертиза, която не се отличава с висока степен на сложност на поставените задачи. Що се отнася до спорното материално право, което е предмет на съдебна защита по делото, не без значение е обстоятелството, че по подобни казуси към момента на иницииране и разрешаване на процесния спор е формирана и съществува изобилна съдебна практика, налице е яснота в процеса на доказване, поради което макар и защитаваният материален интерес да е със сравнително висок паричен еквивалент (общата цена на предявените искове възлиза на 9 093,83 лв.), то правната сложност на спора е сравнително ниска. Ето защо, като съобрази всички изтъкнати по-горе обстоятелства и предвид това, че процесуалният представител на 3 ищеца осъществява правна защита на същия и по други спорове с идентичен предмет, образувани в отделни производства, което е станало повод ответникът да поиска обединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК, според настоящия съдебен състав обосновано, справедливо и адекватно е следващото се по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител, осъществил безплатна адвокатска защита в полза на ищеца, да се определи в по-малък размер от предвиденото в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно: 245,42 евро (480 лева) с ДДС, предвид представените доказателства за регистрация по ЗДДС.

При тези съображения обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставено без уважение направеното с молба с вх. № 275064/14.11.2025 г. на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 20276/10.11.2025 г. в частта за разноските, за разликата над 245,42 евро (480 лева) до 742,02 евро (1 451,26 лева), в какъвто смисъл то следва да се отмени, а в останалата част частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 50927/12.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4879/2025 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която е оставено без уважение направеното с молба с вх. № 275064/14.11.2025 г. на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 20276/10.11.2025 г. в частта за разноските относно присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М.

М. адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца Т.Х.М. безплатно процесуално представителство за разликата над 245,42 евро (480 лева) до сумата от 742,02 евро (1 451,26 лева), като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 20276/10.11.2025 г., постановено по гр. дело № 4879/2025 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която:

„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 с адрес: гр. София, бул. „********, е осъдено да заплати в полза на адв. Д. М. М. с адрес: гр. София, ж. к. „********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разликата над 245,42 евро (480 лева) до сумата от 742,02 евро (1 451,26 лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца Т.Х.М..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 421863/29.12.2025 г., подадена от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Е.К., срещу определение № 50927/12.12.2025 г., постановено по гр. дело № 4879/2025 г. по описа на СРС, 120 състав, в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5