Решение № 260362 от 13.06.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 13.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова

Яна Владимирова при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11997 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С

Решение от 23.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 7456/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 32 състав, са отхвърлени предявените от „А.Т.К.“ ООД- *** /ЕИК *******/ срещу О.Г.Х. /ЕГН **********/ искове за присъждане на сумата 5 000 лв., представляваща заплатено на „Е.Т.Б.“ ООД от името и за сметка на ответника хотелско настаняване в Lujo Hotel Bodrum 5*, Република Турция, за периода 7.09.2018г.- 15.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 6.02.2019 г., и сумата 104.17 лв.- обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г.- 5.02.2019 г. С решението е върната исковата молба на „А.Т.К.“ ООД /ЕИК *******/, с която срещу О.Г.Х. /ЕГН **********/ са предявени евентуални искове по чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 6.02.2019 г., и сумата 104.17 лв.- обезщетение за забава за периода 23.11.2018 г.-5.02.2019 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А.Т.К.“ ООД е осъден да заплати на ответника О.Г.Х. сумата 746 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „А.Т.К.“ ООД- ***

/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми-главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна О.Г.Х. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Е.Т.Б.“ ООД не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Твърдените от жалбоподателя- ищец пороци, водещи до постановяването на недопустимо решение, в случая не са налице, поради което и липсва задължение за въззивния съд да обезсили същото на посочените в жалбата основания. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право, т.е. правната квалификация се определя въз основа на твърдените от ищеца право-пораждащи факти. В константната практика на ВКС последователно се поддържа становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и приложимия материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, съгласно указанията в ТР № 1/ 2013 г.

ОСГТК /т. 1, т. 2 и т. 3/ и ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК /т. 19/. Нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право.

В случая цифрово обозначените от въззивника основания за предявяване на главния иск- „чл.75 ЗЗД, чл.285 ЗЗД, чл.61 ЗЗД и чл.49 ТЗ“, не обвързват преценката на въззивния съд, тъй като сключеният между страните договор не е договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД /липсва възлагане в посочения от ищеца смисъл/, нито са налице визираните в чл.75 ЗЗД предпоставки за обосноваване на иска, разпоредбата на чл.61 ЗЗД- „вършене на чужда работа без пълномощие“, е проявление на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /чл.59 ЗЗД/, поради което и няма връзка с поддържаното от ищеца договорно основание на претенцията, а свързаната с чл.49 ТЗ разпоредба на чл.51 ТЗ урежда възможността да бъде претендирано посредническо възнаграждение, какъвто характер няма претендираната по делото сума от 5 000 лв.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „А.Т.К.“ ООД искове за присъждане на сумите 5 000 лв.- заплатено на „Е.Т.Б.“ ООД от името и за сметка на ответника хотелско настаняване в хотел в Република Турция, и 104.17 лв.- лихви за забава, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, че ищецът „А.Т.К.“ ООД е дружество, регистрирано като туроператор и туристически агент, като между него- като агент, и „Е.Т.Б.“ ООД /трето лице- помагач на ищеца/- като туроператор, е сключен агентски договор на 3.07.2017 г., по силата на който агентът приел срещу възнаграждение да посредничи за предлагането и продажбата на туристически продукти, съставени и предлагани от туроператора на крайните потребители. Според т.11.5 от договора, туроператорът изпраща на агента ваучери, застраховки, фактури и самолетни билети след превеждане на 100 % от дължимите суми за съответното туристическо пътуване. Съгласно Общите условия към агентския договор, резервация за съответната програма от агента се приема само в писмен вид на електронната поща или по факс или в електронен вид през В2В онлайн- резервационната система на туроператора и задължително следва да се попълни видът на стаята, съгласно конфигурациите в цените. В чл.7 ОУ е предвидено, че рекламации в писмен или устен вид, както и протокол, подписан от представител на посрещащата агенция, администрацията на хотела и самия него, в случай на наличен такъв, се изпращат на „Е.Т.Б.“ ООД от агента, направил съответната резервация, незабавно след постъпването им при съответния агент; „Е.Т.Б.“ ООД не разглежда рекламации, които са подадени директно от клиентите на съответния агент, без преди това да са предявили претенциите си към фирмата, от която са закупили продукта.

Според фактическите твърдения на страните ответникът

О.Х. бил дългогодишен клиент на ищеца „А.Т.К.“ ООД, който организирал процесното туристическо пътуване- като туристически агент на туроператора „Е.Т.Б.“ ООД, което било осъществено от ищеца, Р.Я., с която живеел във фактическо брачно съжителство, и роденото от връзката им дете Д. Х..

Установява се от доказателствата, че на 31.07.2018 г. между О.Х. и „Е.Т.Б.“ ООД- чрез туристическия агент „А.Т.К.“ ООД бил сключен Договор за туристически пакет № ЕЕ 068491/ 31.07.2018 г., включващ транспорт и настаняване в хотел Voayage Torba HV& Voayage Torba Private 5* в Бодрум, Р Турция, на ответника и още 2 лица /Р.Я. и Д. Х./ през периода 6.09.2018 г.- 15.09.2018 г.

Не е спорно и че преди пътуването ответникът О.Х. заплатил изцяло цената по Договор за туристически пакет № ЕЕ 068491/ 31.07.2018 г.- в размер на 7 332 лв.

Ответникът и придружаващите го Р.Я. и Д. Х. пристигнали в хотела- Voayage Torba HV& Voayage Torba Private 5*, на 6.09.2018 г., но не одобрили стаята, в която били настанени, тъй като била малка, задушна, приличала на коптор, поради което поискали да ги преместят /показания на св. Я./. Показали на рецепцията стаите, които смятали, че са резервирали и се виждали на изпратените им линкове за хотела, но се оказало, че са платили и резервирали по- нисък клас стая- тази, която им била показана в хотела, тъй като в линковете се показвали стаи с пряк достъп до басейна, а резервираната стая била без пряк достъп до басейна.

Обадили се на представителя на туроператора, който дошъл на място, но не намерил решение на проблема. В хотела нямало свободни други стаи, в които тримата да бъдат настанени заедно, поради което семейството пренощувало 1 нощ в стаята, а на следващия ден с бус на туроператора били откарани и настанени в друг хотел- Lujo Hotel Bodrum 5*, за което било необходимо доплащане от 5 291 лв.

На

6.09.2018 г. „Е.Т.Б.“ ООД издал фактура с получател О.Х. за сумата 5 291 лв.- за туристическа услуга Бодрум за хотел Lujo Hotel Bodrum 5*, получена на 7.09.2018 г.

На

7.09.2018 г. сумата 5 291 лв. била заплатена от „А.Т.К.“ ООД на „Е.Т.Б.“ ООД, а последното заплатило същата на местния туроператор „Бронтес Травел“, който съответно я платил на хотел Lujo Hotel Bodrum 5*

Установява се от доказателствата по делото и че преди сключване на процесния договор, на 26.07.2018 г. и 27.07.2018 г. Р.Я. комуникирала със служител на „А.Т.К.“ ООД чрез приложението „Вайбър“ относно избор на хотел, като служителят на дружеството й изпратил 4 линка към 3 хотела: 1 линк за Lujo Hotel Bodrum 5*, 2 линка за Voayage Torba HV& Voayage Torba Private 5* и 1 линк за Xanadu Island All Suites, като единственият вариант за Voayage Torba HV& Voayage Torba Private 5* бил фамилна стая- 33 кв.м., за 6 948 лв., без достъп до басейна. Я. се съгласила стаята да е на първия етаж. Служителят уточнил, че първи етаж е приземно ниво градина, за което била написана забележка, а Я. се съгласила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Приложим към спорното правоотношение е Законът за туризма /ЗТ- в приложимата редакция с изм., обн. в ДВ- бр.37/ 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./, съдържащ нормативната регламентация на договора за туристически пакет, в който закон е транспонирана Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета.

Приложение в случая намира и Законът за защита на потребителите, към който препраща § 1а от ДР на ЗТ- в сила от 1.07.2018 г., според който за неуредени въпроси в Глава седма, раздел II "Договори за туристически пакети и свързани туристически услуги" и раздел III "Отговорност на туроператорите и търговците, улесняващи предоставянето на свързани туристически услуги при неплатежоспособност и несъстоятелност" от ЗТ се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага извод, че между ответника О.Х. и подпомагащата ищеца страна „Е.Т.Б.“ ООД /туроператор/ е сключен договор за туристически пакет, уреден в чл.79 и сл. ЗТ, по който ищецът „А.Т.К.“ ООД има положението на агент или посредник, предложил и реализирал продажбата на туристически продукт, съставен и предлаган от туроператора на крайните потребители, като продажбата му е извършена от името и за сметка на туроператора.

Писмената форма- според приложимата към датата на сключване на договора редакция, не представлява форма за действителност на договора за туристически пакет.

С оглед въведените в процеса от насрещните страни фактически твърдения правилно е прието от първоинстанционния съд, че основният спорен по делото въпрос е налице ли е несъответствие в изпълнението на договора за туристически пакет по отношение на предоставената туристическа услуга по настаняване на ответника и придружаващите го лица и дължи ли се плащане на претендираната по делото сума, представляваща допълнителни разходи за настаняване.