Решение № 105 от 26.02.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш

Е Н И Е гр.К.,26.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

К.районен съд, първи наказателен състав, в публичното заседание на пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Невена Иванова

Съдебни заседатели:

Членове: при секретаря. . . Ана Цанова . . . . . и в присъствието на прокурора . . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа докладваното от съдията . .

. . . . . . . . . . . . . . . .гр.дело № 1649 . . . . . . . .по описа за . . .

2019 год.. . . за да се произнесе,взе предвид:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

Производството е образувано по искова молба от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по описванията, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Д. Д.- Заместник управител, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.А.М., против Д.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищецът твърди в исковата си молба, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***, ответникът Д.Ж.Т. дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.На 26.09.2017 г. ответникът Д.Ж.Т. активирал предоставената му от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България кредитна карта № CARD-12082047, с максимален кредитен лимит в размер 1000,00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.Ответникът Д.Ж.Т. преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018 г., когато било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 692,64 лв. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ.

Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява, което пораждало интерес от страна на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си.Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 692,64 лв., представляващо използваната главница в размер на 643,68 лв., както и договорна лихва от 01.05.2018 г. (първа пропусната вноска) до 11.10.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 48,96 лева.Ответникът Д.Ж.Т. дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 32,67 лв. /тридесет и два лева и 67 стотинки/, за периода от 11.10.2018 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.04.2019 г. (дата на завеждане на дело).

При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен от съда поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск имал характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Към настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми:

- Главница –

643,68 лв.

-

Възнаградителна лихва – 48,96 лв.

- Законна лихва за забава – 32,67 лв.

ОБЩО: 725,31 лв.

За събирането на посочените суми, „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България предприело действия по съдебното събиране на вземането си, като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК към Районен съд - К.. По частно гражданско дело № 1162/2019 г., 4 с-в била издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България предявявал настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.

Въз основа на чл. 238 от ГПК ищецът моли за разглеждане на делото и постановяване на решение в тяхно отсъствие.

Поради посочените обстоятелства моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като докажат твърдените обстоятелства, съдът да установи, че е налице вземане от страна на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България от Д.Ж.Т. в размер на: 643,68 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и 68 стотинки/, представляваща главница по револвиращ кредит; 48,96 лв.

/четиридесет и осем лева и 96 стотинки/, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г.; 32.67 лв. /тридесет и два лева и 67 стотинки/, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., или общо дължима сума 725,31 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като докажат твърдените от тях обстоятелства, да бъде осъден същия да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Моли да бъде осъден Д.Ж.Т. да заплати и съдебните разноски в заповедното производство и съдебните разноски по настоящото производство.

Ищцовото дружество е посочила банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***, БНП Париба С.А.

- клон София.

Моли съда да има предвид, че „БНП П.П.Ф.“ С.А., рег. № ********* - Търговски и фирмен регистър на Париж, дружество съществуващо по законите на Френската република, със седалище и адрес на управление:***, 75009 Париж, Франция (универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *********), упражняващо дейност в Република България, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. „Младост“ ***, представлявано от Д. *** - Заместник управител.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н. Г. в качеството му на особен представител на ответника Д.Ж.Т..Заявява, че спрямо ищеца – „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, ЕИК *********, предявеният иск е недопустим и неоснователен.От описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ищеца се базирали счита, че следните изявления обуславяли липса на правен интерес: В исковата молба се навеждали доводи за договорни отношения между страните, като в петитума се претендирало на собствено основание осъждането му за тези суми. В представената по делото фактура, представляваща първоначално твърдяното основание за сключване на договор за кредит, е отразено извършено плащане с „Jet Credit“ на 12.07.2015 г. и ищеца не фигурирал като задължено лице по него. Това било недопустимо, без да си в качеството си на процесуален субституент.След описание на тези псевдо договорни отношения и твърдения за дължими суми за ищеца се уточнявало, че г-н Т., не бил уведомен за настъпилата изискуемост на вземане по някакъв договор с ищеца.Твърди, че от представената т. наречена „последна покана от 17.10.2018 г.“, не ставало ясно дали била връчена надлежно на ответника, тъй като се представяла някаква обратна разписка за връчване, с дата 26.09.2017 г. и било уточнено, че съдържа „документи“.

Двата документа били с почти едногодишно антидатиране и не следвало да се приема, че такова действие било осъществено.Исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127 от ГПК и не следвало да бъде даван ход на настоящото производство.Настоящото производство следвало да бъде прекратено поради липса на законова възможност ищеца да претендира чужди права.Ответникът не бил уведомен за твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, дори да се предположи, че съществуват договорни отношения между тях.Сочи, че такова уведомяване, не можело да бъде извършено и чрез неговия особен представител, назначен по-късно в това производство. Връчването на съдебните книжа на особения представител, не можело да предизвика никакъв материалноправен ефект.Твърди, че спрямо ответника, дори предявената по този начин искова молба, не можела да се счита за едностранно обявена предсрочна изискуемост.Възразява срещу размера на претендирана сума при наличието на вече изтекла погасителна давност.Особения представител, не можел да приема задължения за представлявания, без изрично упълномощаване или в други предвидени от закона случаи.

С оглед на по горе изложеното, моли съда да прекрати настоящото производство като недопустимо, предявено при абсолютна липса на процесуална легитимация и без наличие на правен интерес и изтекла погасителна давност.

Алтернативно, моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД

В доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието-наличието на облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен реален договор за паричен кредит и размера на непогасените вноски; настъпилата предсрочна изискуемост на остатъка от заема; изпадането на ответника в забава и размера на договорната и мораторната лихва.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, възраженията си в отговора, включително и за изтекла погасителна давност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното частно гражданско дело № 1162/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 703/24.04.2019г. в полза на кредитора „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, чрез

„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано от Д. Тодоров *** - Заместник управител, за изпълнение на парично задължение, за сумите:

643,68 лева главница, 48,96 лева възнаградителна лихва от 01.05.2018г.до 11.10.2018г.,32,67 лева мораторна лихва от 11.10.2018г.до 11.04.2019г.по договор за револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта CARD-12082047 и законна лихва върху главницата от 23.04.2019г.до изплащане на вземането, както и 75 лева разноски,от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.В указания му едномесечен срок ищецът е предявил иска,по който е образувано настоящото производство.

Предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед за изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения срещу вземането.