Определение № 38330 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38330 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110125244 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Г., Е Г Н ********** против ********* ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 9085,66 евро, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение – компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3325,33 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.10.2023 г. – 01.09.2026 г., върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 47,16 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.10.2023 г. – 30.11.2023 г., върху главницата за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза, със задачи посочени в исковата молба, което е основателно и следва да бъде уважено.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 1

16.11.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 6 от 03.10.2022 г., по силата на който, заемал длъжността „Заместник Директор“ в ********* ЕООД, ЕИК *********. Поддържа, че със заповед на работодателя № 008/12.09.2023 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 12.09.2023 г.

Поддържа, че работодателят не изпълнил задължение по трудовия договор, като не е заплатил в полза на работника дължимото трудово възнаграждение - компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира се и лихва за забава върху претендираното вземане за главница.

Работодателят изпълнил със забава и задължението си за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което претендира лихва за забава и върху тази платена извънсъдебно от ответника главница, дължима за периода 06.10.2023 г. – 30.11.2023 г.

Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество не е депозиран отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 9085,66 евро, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение – компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 04.09.2026 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 3325,33 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.10.2023 г. – 01.09.2026 г., върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 47,16 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.10.2023 г. – 30.11.2023 г., върху главницата за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които да се признават и да са безспорни между страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, 2 т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане трудово възнаграждение компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на претендираната сума, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер, за които обстоятелства съдът му указва, че не сочи доказателства.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

III. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените ведно с исковата молба документи.

IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един 3 месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на заключението по допуснатата експертиза.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4