Решение № 164 от 02.05.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е №164 гр.

Русе, 02.05.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:

ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

ЗОРНИЦА

ТОДОРОВА-мл.с. при секретаря Маня Пейнова, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА в. гр. дело № 169 описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С.С.Ж. е обжалвал Решение № 57 от 15.01.2019 г. на Русенския районен съд по гр. д. № 6106/2018 г., с което е уважен предявеният против него иск по чл. 422 от ГПК за дължимост на присъденото в полза на ЧСИ В. М. с рег. № *** и район на действие РОС, вземане по ч. гр. д. № 4798/2018 г. по описа на РРС, като върху него са възложени и направените по делото разноски. Излага оплаквания за незаконосъобразност и недопустимост на решението и моли то да се отмени, респ. – да се обезсили, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, а решението да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски за въззивното производство.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК.

Жалбоподателят е съпруг на Р. К. Ж. – длъжник по изп. д. № 20178330400414 по описа на ЧСИ В.

М.. Във връзка с извършена от съдебния изпълнител публична продан на недвижим имот, като съпруг-недлъжник, е подал жалба против действията на съдебния изпълнител, по която е дължал таксите по т. 5 и по т. 8 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за връчване на съобщения до длъжника, взискателя и купувача на имота и за изготвяне на копие от изпълнителното дело, възлизащи общо на 96 лв. с ДДС. По делото не е спорно, че тези такси не са платени, поради което и на основание чл. 79 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е изготвил сметка от 17.05.2018 г., която е връчил на жалбоподателя с уведомление за неплатена сметка при условията на чл. 51, ал. 3 от ГПК. Дължимата сума не била платена от жалбоподателя в посочения в уведомлението срок, поради което ЧСИ подал заявление по чл. 410, ал. 1 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 4798/2018 г. по описа на РРС. Съдът приел заявлението за основателно и в полза на съдебния изпълнител била издадена Заповед № 2707 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.07.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 415 от ГПК последният подал възражение, за което заявителят е уведомен, както и за правото да предяви иск за установяване на вземането си по чл. 422, ал. 1 от ГПК, което той е сторил. Районният съд уважил изцяло предявения иск, като е приел, че длъжникът С.С.Ж., жалбоподател в настоящото производство, дължи на ЧСИ сумата 96 лв. с ДДС, включваща таксите по т. 5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ.

Решението на районния съд е правилно, постановено е въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка и при спазване на материалния закон. Настоящият състав на въззивния съд намира, че жалбоподателят дължи претендираната сума на ЧСИ, включваща таксите по т. 5 и т. 8 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като съгласно нормата на чл. 436, ал. 2 и 3 от ГПК съдебният изпълнител следва да връчи препис от жалбата на взискателя, на длъжника по изпълнението и на купувача на имота, както и да изпрати жалбата заедно с възраженията, ако такива постъпят и копие от изпълнителното дело с мотивите си по обжалваното действие на окръжния съд.

Съдът намира за неоснователно възражението, че сумата не се дължи от жалбоподателя, тъй като той е трето, неучастващо в изпълнителния процес лице и като такова не носи отговорност за разноските, за което излага пространствени съждения, позовавайки се на разпоредбите на чл. 426, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ГПК. Най-общо, твърденията се свеждат до това, че процесната сума не представлявала разноски по изпълнението по смисъла на цитираните норми, тъй като не касае действия, свързани с удовлетворяване на присъденото в полза на взискателя вземане. Безспорно, жалбоподателят е трето за изпълнението лице, което е упражнило правото си по чл. 435, ал. 4 от ГПК да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират в негово владение и не са били собственост на длъжника към този момент.

На основание подадената жалба той се явява и задължено лице по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ, което следва да понесе разноските, свързани с размяна на жалбата и изготвяне на препис от изпълнителното дело, което да се изпрати на компетентния окръжен съд.

По изложените съображения, решението на районния съд, с което е уважен установителният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК и върху жалбоподателя са възложени направените по делото разноски, е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, върху жалбоподателя следва да се възложат разноските на ЧСИ за въззивното производство в размер на 300 лева, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така, Окръжният съд

Р

Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57 от 15.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6106/2018 г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА

С.С.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на ЧСИ В. М. с рег. № ***, с адрес гр. Р., ул. ***, сумата 300 лв. разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: