Решение № 94 от 02.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. С., 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20211800900217 по описа за 2021 година

Производството по т.д. № 217/2021 год. на СОС е образувано по искова молба подадена от И. М. М., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН **********, живущи в гр.Е., бул.“А.С.“ № 84, чрез пълномощник адв.В. Н. от САК, с която са предявени срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК *********, гр.С., бул.„С.ш.“ № 67А обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.409 от КЗ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от по 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева на всеки от тях, представляващи застрахователно обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди - душевни болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната дъщеря М. М. М., ЕГН **********, причинена при ПТП, осъществило се на 15.08.2021 година, при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „БМВ Х3“, с рег. № СО5461СК, управляван от С.Й.М., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.08.2021 година до окончателното изплащане на сумите.

Ищците претендират и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК - с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея осъдителни искове са допустими -предявени са при спазване на изискванията на чл.498, ал.3 от КЗ - след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне на застрахователя по заведената пред него застрахователна претенция и заведена щета, по която няма данни ответникът да се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на такова.

1

С определение на съда от 05.08.2025г. като ищци по делото са конституирани наследниците на починалата ищца И. М. М. - М. Й. М., Р. М. В., В. М. В., А. И. А. и М. И.

А..

В исковата молба се твърди, че на 15.08.2021 г., около 16:00ч., С.М. управлявала л.а.

„БМВ ХЗ“, с рег. № СО 5461 СК по второкласен път 11-37 с посока на движение от с. М.И. към с. Л.. В района на км 8 същата нарушила правилата за движение по пътищата, като предприела маневра изпреварване на попътно движещия се пред нея л. а. „Рено Меган“ с рег. № Е 2774 МВ, управляван от Р.К., вследствие на което навлязла в лентата за насрещно движение и ударила движещия се по нея л. а. „Ситроен СЗ“ с рег. № СО 1619 СН, управляван от И.М.. При така настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на М. М. М. като пътник в л. а. „Ситроен СЗ“ с рег. № СО 1619 СН.

По повод процесното ПТП било образувано ДП № 88/15.08.2021 по описа на РУП Е., пр.пр. № 2536/2021 г. по описа на ОП - С., което и до момента не е приключило.

Ищците твърдят, че внезапната загуба на дъщеря им довела до множество страдания и огромни затруднения, които преживяват. Твърдят, че дъщеря им била в изключително добро здравословно състояние и напълно активна до момента на нейната смърт.

Твърдят още, че до момента на смъртта на дъщеря им М. М. М. са живеели под един покрив и бил в изключително близки и топли отношения на взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Ето защо и към настоящия момент ищците все още не можели да приемат внезапната загуба на своята дъщеря. Не минавало и ден, през който те да не тъжат за нея.

Скръбта им била несравнима и неутешима.

Ищците твърдят, че смъртта на М. М. е пряка и непосредствена последица от получените от процесното ПТП увреждания.

Водачът на л. а. „БМВ ХЗ“ е рег. № СО 5461 СК - С.Й.М., попадала в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица със срок на валидност от 30.09.2020 г. до 30.09.2021 г., издадена от ЗК „Л.И.“ АД.

Твърдят, че депозирали писмена застрахователна претенция до ответника ЗК „Л.И.“ АД със Заявление вх. № 10993/28.09.2021 г., с което предявили претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение като към него представили и всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. По образуваната от ответното дружество образувана щета № 0000-1000-01-21-7548, последното дало становище, че не е налице законно основание за изплащане на обезщетение.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с които е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват предявените искове по основание и размер, както и дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на процесното ПТП във вр. с 2 чл.496 вр. чл.405 от КЗ.

Не се оспорва валидността на застрахователната полица № 22120002757044 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по отношение на процесното МПС, към датата на ПТП.

По отношение на твърденията на ищците, че са отправили доброволна претенция на 01.09.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение в качеството им на пострадали лица като роднини на пострадала с летален изход от настъпилото застрахователно събитие и че за определяне на изплащане на застрахователно обезщетение, ответникът твърди, че на пострадалите е било указано да представят документи - пълно Удостоверение за съпруг и родствени връзки, и други, удостоверяващи по безспорен начин, че ищците попадат в кръга лица, които имат право да получат обезщетение за настъпилата смърт на лицето М. М. и за настъпилото ПТП /САТЕ и СМЕ/. Твърди, че и към момента на подаване на настоящия отговор ищците не са изпълнили дадените им указания.

Ответникът излага, че в хода на ликвидационната дейност по щетата, е било отчетено налично виновно поведение, осъществено от пострадалото лице, сродник на претендиращите, която е пътувала без поставено задължително по закон предпазно средство - колан - в нарушение на чл. 137в, поради което именно по причина на личното й виновно поведение настъпил вредоносния резултат, а именно нанесените й телесни увреждания.

Твърди, че дружество не е отказвало да определи и изплати полагаемо застрахователно обезщетение, но след приобщаване на необходимите и изискани документи.

Оспорва се вината на сочения за делинквент водач С.Й.М., застрахован в ЗК „Л.И.” АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица № 22120002757044, който е управлявал л. а. „БМВ ХЗ“ е рег. № СО 5461 СК, противоправността на неговите действия, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалата и се твърди, че последната е пътувала в процесното МПС без поставен обезопасителен колан и прави искане при условията на евентуалност да бъде съобразено поведението на праводателката на ищците и евентуалния й принос за настъпване на вредоносния резултат в справедливо процентно съотношение на осъществения принос в размер на 80%.

На следващо място ответникът оспорва причинно-следствената връзка с настъпилото събитие и всички получени травматични увреждания и настъпилия летален изход за пострадалата във връзка с нанесените й вреди.

Оспорва твърденията на ищците за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени. Оспорва твърдението за проявлението на вредите по техния характер, както и за настъпване на такива вреди, обосноваващи размера на исковата претенция, както и претендираните от ищците размери на обезщетение.

Оспорва наведените твърдения за налична роднинска връзка и съществували 3 отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищците и пострадалата, които да са били прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Ответникът сочи липсата на данни относно периодичността и естеството на поддържаните от ищците и пострадалата отношения. Оспорва всички направени твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, твърденията за тяхната продължителност и интензитет.

Относно размерите на претендираните с исковата молба застрахователни обезщетения за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП, ответникът счита същите за завишени и несъответстващи на принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално търпените вреди и свързания с тях интензитет на страдания, търпени от страна на ищците.

В случай, че съдът приеме за основателна предявената по настоящото дело претенция за неимуществени вреди от И. и М. М.и, изразяващи се в търпени болки и страдания от смъртта на праводателката им, счита същата за предявена в изключително завишен размер, с оглед обществените критерии за справедливост и прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

По отношение на акцесорните искове за изтекли лихви, ответникът оспорва основателността им, предвид разпоредбите на Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016 г.

На самостоятелно основание, счита че следва да бъде взето предвид, че поради непредставяне на всички необходими доказателства, съгласно чл.496 от КЗ, лихва не следва да бъде присъждана.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която са оспорили възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е представил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния и наведените в него твърдения, възражения и доказателствени искания.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представената по делото, присъда № 45/21.12.2023год. постановена по НОХД № 259/2022 год. на СОС, влязла в законна сила на 23.06.2025год. /присъдата е изменена с постановеното във въззивното производство решение на САС, като е намалено наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ от седем на пет години/, че подсъдимата С.Й.М. е била призната за виновна в това, че на 15 август 2021 год., около 16:00 часа, на път № II - 37, между село М.И. и село Л., Софийска област, на двупосочно платно за движение, при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № СО 54 61 СК, е нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното 4 движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ нарушение на чл. 42, ад. 2, т. 2 от ЗДвП, като при изпреварване е навлязла в насрещната лента и с това си действие е създала опасност и пречка за движещия се там лек автомобил марка „Ситроен“, и по непредпазливост е причинила смъртта на три лица - Иван А.

Маринов на 53 години, М. М. М. на 51 години и двамата от гр. Е., и на Й.А.М. на 55 години, починал на 22.08.2021г., и средна телесна повреда на едно лице - М. П. Г. на 31 години от с.

Р., област Софийска, изразяваща се в многофрагментарно открито счупване на лявата раменна кост, което увреждане е наложило оперативно лечение, като му е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 месеца, поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1от НК и чл. 54 от НК е била осъдена на лишаване от свобода за срок от пет години.

Установява се от представените по делото от ищците препис извлечение от акт за смърт № 0003 от 16.08.2021г. и удостоверение за наследници изх. № 615 от 18.08.2021г., че ищците /И. М. М. и М. Й. М. са родители на М. М. М., която е починала на 15.08.2021г.

В хода на производството по делото е починала ищцата И. М. М. и на основание чл.227 от ГПК по делото са конституирани нейните наследници по закон – съпругът й, дъщерите й и по право на заместване на починалата й дъщеря М. М. М., синовете на последната.