Решение № 12486 от 30.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12486

Варна, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар ИЛИЯНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20267050702053 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Н., [ЕГН], чрез адв.Ц. Б. – АК-Варна, против Решение № 623/28.05.2026г. на Районен съд – Варна, ХХІІ-ри състав, постановено по АНД № 5135/2025г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 25-0433-001992/16.10.2025г. на началник І-во РУ МВР към ОДМВР - Варна, с което за нарушение на чл.6, ал.1 ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 50,00лв. (25,56 евро). С решението Н. е осъден да заплати в полза на ВРС сторените в производството разноски в размер на 282,10 евро, както и да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50,00 евро.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Твърди се липса на мотиви по възраженията на защитата относно нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН като тази връзка се сочи, че лицето Н. С. – което твърди, че лично е възприело нарушението и е предоставило видеозаписа, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство, не е вписано като свидетел при съставяне на АУАН. Независимо дали съдът намира това възражение за основателно или не, е бил длъжен да изложи мотиви по въпросите: защо счита, че разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН е спазена; защо лицето, което твърди, че е очевидец на нарушението, не следва да бъде вписано като свидетел по акта; защо този пропуск не се отразява на законосъобразността на административнонаказателното производство. Вместо това и без да извърши какъвто и да било анализ, ВРС приел единствено, че възраженията са бланкетни, като по този начин е нарушено задължението за пълно и всестранно обсъждане на доводите на страните – съществено процесуално нарушение на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Твърди се и че ВРС е възприел заключението по СТЕ безкритично, без пълното му и обективно обсъждане. Изводът на ВРС – че от заключението по безспорен начин се установява нарушението, не следва от доказателствата по делото. В тази връзка сочи, че експертното изследване е извършено единствено върху копие на видеофайл, записан на оптичен носител, а не върху първичното устройство, с което е осъществен записа. От изслушването на вещото лице се установявало, че същото не е извършило проверка на първичното устройство, на неговите настройки, на часовника му и на начина на съхранение и прехвърляне на първоначалния запис. При това положение експертът не е можел да установи достоверността на времевите параметри на записа, нито да даде категоричен отговор относно характеристиките на първичния носител. Вместо това ВРС е приел, че времето и обстоятелствата на нарушението били доказани по несъмнен начин, без да обясни по какъв начин този извод следва от доказателствата. Твърди се и че не е изяснена доказателствената основа на административнонаказателното обвинение, т.к. същото се основава на сигнал на гражданин, частен видеозапис, копие на електронен файл и експертно изследване на копие на файл. Същевременно лицето, което твърди, че е възприело нарушението и предоставило видеозаписа, не е разпитано от съда. По изложените съображения се твърди, че ВРС е достигнал до категорични фактически изводи без да разполага с непосредствени доказателства от заснемането, съхранението и предаването на записа, който подход противоречи на принципите на непосредственост и свободна оценка на доказателствата. ВРС неправилно е интерпретирал и събраните доказателства като в мотивите си е приел, че жалбоподателят не е направил възражения по съставянето на акта. В тази връзка твърди, че липсата на възражения при връчване на АУАН не освобождава АНО от задължението да установи по безспорен начин всички елементи от твърдяното нарушение, като в административнонаказателния процес не съществува задължение за санкционираното лице да доказва собствената си невинност. Твърди нарушение на принципа „in dubio pro reo“ – при съмнение се решава в полза на обвиняемия, като по делото са останали неотстранени съмненията относно: начина на създаване на видеозаписа; първичният носител; достоверността на времевите параметри; възможността за проверка на устройството, с което е осъществен записът. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Алтернативно – в случай че съдът приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендират се разноски за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. С писмени бележки С.д. № 19327/15.09.2026г., адв.Б. поддържа касационната жалба, на наведените с нея основания и моли да бъде уважена. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

Ответната страна – РУ при ОДМВР – Варна, чрез гл.юрк.К. Л. – А., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки С.д. № 19447/16.09.2026г. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да бъде определено в минимален размер.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд – Варна е бил сезиран с жалба от С. В. Н., против НП № 25-0433-001992/16.10.2025г. на началник РУ в ОДМВР – Варна, РУ 01 Варна, с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП, му е наложена глоба, в размер на 50,00 лв. (25,56 евро).

За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 11.09.2025г. около 17:40 часа, в гр.Варна, по [улица], от [улица], в посока [улица], С. Н. управлявал собствения си л.а. „Ауди А3” с рег.№ [рег. номер], като непосредствено преди кръстовището с [улица], от средната лента за движение /за направо/, преминава в крайна дясна лента /за направо и надясно/, като пресича двойна непрекъсната линия от надлъжната пътна маркировка /М2/. Така описаното движение на автомобила било заснето с техническо средство – видеорегистратор, монтирано в служебен учебен автомобил „Фолксваген Голф“, в който се намирал св.Н. С. С., който изпратил сигнал до компетентните органи на МВР, ведно с видеозапис. Видеозаписът на нарушението бил изпратен във връзка със стартираната кампания „Запис без компромис“ от Пътна полиция ОДМВР - Варна, на електронния адрес – [електронна поща]. След извършена проверка и установяване на собственика и водача на процесния автомобил, на Н. бил съставен АУАН №791937/06.10.2025г. за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено НП № 25-0433-001992/16.10.2025г., с което на Н. на основание чл.185 ЗДвП била наложена глоба, в размер на 50,00лв.

За да потвърди наказателното постановление, ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в определените за това срокове и съдържат изискуемите по закон реквизити. НП е мотивирано, законосъобразно и правилно. В АУАН е отразена възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, като нарушението е правилно квалифицирано по чл.6, т.1 ЗДвП. АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който отбелязал, че не е запознат с цялата преписка, но не е направил конкретни възражения, които да са налагали допълнителна проверка от страна на АНО. Според ВРС, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това се кредитират изцяло. ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, без допуснати процесуални нарушения, АУАН и НП отговарят на законовите изисквания, нарушението е правилно съотнесено към нарушената правна норма и глобата е законосъобразно определена. По същество ВРС е приел, че нарушението е доказано и правилно е ангажирана отговорността на Н. по чл.185 ЗДвП. Безспорно е установена фактическата обстановка - останала непроменена от съставянето на АУАН до издаване на НП, безспорно е установена посоката на движение, управляваният от Н. автомобил, в какво се изразява нарушението, от кого, как и къде е извършено. Нарушението е установено по единственият възможен начин – чрез извършване на видеозаснемане с техническо средство – видеорегистратор, монтиран на друг автомобил. Въззивникът, като водач на МПС с издадено СУМПС, безспорно е ходил на курсове и е положил изпити за да докаже познаването на ЗДвП, пътните знаци и маркировки, и е бил длъжен да се съобразява с тях при управлението на МПС.

Възраженията в жалбата са отхвърлени като неоснователни, по съображения, че със същите жалбоподателят се опитва да оспори процесното НП като твърди допуснати процесуални нарушения, каквито не се установяват при извършване на съдебния контрол. С твърденията за процесуални нарушения се прави опит да се изгради оневиняваща жалбоподателя версия, която не е конкретизирана, за да бъде обсъдена подробно. Според ВРС не е логично ако лицето е имало възражения срещу АУАН, да не ги отбележи в акта, а в случая конкретни възражения не са направени при връчване на АУАН, в установения срок след това и с жалбата до съда, като бланкетно се твърди за наличие на нарушения. Според ВРС от заключението по изготвената по делото СТЕ се установява, че няма данни да са извършвани манипулации на изследвания видеофайл, който е приложен по делото – записан на компакт диск.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от ВРС съществени нарушения на процесуалните правила. Обжалваното решение не отговаря на изискванията по чл.339, ал.1 и ал.2 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

При произнасяне по жалба срещу наказателно постановление, въззивният съд следва да посочи и обсъди в решението си доводите в жалбата, основното съдържание на наказателното постановление, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в производството, и решението си по жалбата (чл.339, ал.1 НПК). Когато потвърди наказателното постановление, въззивният съд е длъжен да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата (чл.339, ал.2 НПК).

Несподелими са отправените със съдебното решение упреци към жалбоподателя и защитата му – че с твърденията в жалбата се правят опити за изграждане на оневиняваща версия, която не е конкретизирана и поради това не може да бъде обсъдена подробно. Всъщност, в това се състои смисълът на обжалването и на формулирането на защитни тези – да се оневини нарушителя, било заради допуснати в производството процесуални нарушения, било заради недоказаност на обвинението и/или неправилно приложение на материалния закон. Съдът дължи служебна и цялостна проверка на всички основания за законосъобразност на наказателното постановление, при това не с бланкетни формулировки – както е сторено в случая, а с конкретни препратки към законови разпоредби и факти, установяващи се от доказателствата по административнонаказателната преписка и събрани в хода на съдебното следствие.

Противно на възприетото от ВРС, в случая доводите на жалбоподателя за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения изобщо не са бланкетни. В пледоария по същество адв.Б. е изложил конкретни и аргументирани доводи за допуснати съществени нарушения на изискванията на разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, която въвежда изискването АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали на извършване или установяване на нарушението. Конкретните възражения на процесуалния представител на жалбоподателя са били досежно неучастието - както в административнонаказателното, така и в съдебното производство, на лицето, което е подало сигнала в кампанията „Запис без компромис“, и непосочването му в АУАН като свидетел при установяване на нарушението. Тези конкретни оплаквания в случая са относими както към спазване на формалните законови изисквания, така и към доказването на нарушението, но са напълно игнорирани от ВРС. Нещо повече, неясно защо и в какъв контекст, на лицето, подало сигнала – Н. С. С., ВРС е придал процесуално качество на свидетел /стр.2 от мотивите на съдебното решение/, при положение че същият нито е вписан като такъв в АУАН, нито е разпитван като такъв в хода на съдебното следствие.

Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b8da7e3-aae0-4883-b608-3658499727bc