Решение № 7 от 08.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Добрич, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230201100 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72 ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Т. С. С. ЕГН **********, чрез адвокат Д. Д. против Заповед за задържане на лице от 03.10.2022г., издадена от В. П. Г. младши инспектор към СПП при ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована, оспорва се наличието на правното основание на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Прави се искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания. Претендират се и разноски.

Ответникът В. П. Г. - младши инспектор към СПП при ОД на МВР Добрич, излага доводи за законосъобразност на извършените от него действия и издадената заповед за задържане. Сочи, че жалбоподателят е бил спрян за проверка като водач на МПС по време на полицейска операция. Била е извършена проба за упойващи вещества на водача. Резултатът излязъл положителен за наркотично вещество. Водачът бил отведен в ЦСМП за даване на кръвна проба, а след това му бил съставен и АУАН. В . Г. заяв ява 1 също, че във връзка с чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР има основание да задържи лицето за извършено престъпление от него. Поради тази причина му била издадена Заповед за задържане.

Жалбата е подадена от легитимирано лице - адресата на заповедта, в 14дневния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

От фактическа страна:

Н а 03.10.2022г. в гр. Д. на ул. „***“, в близост до ОУ „***“, в посока ул. „***“, Т. С. управлявал лек автомобил „***, като бил спрян за проверка от органите на реда. При проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с номер ARME – 0036 e установено, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество амфетамин. По направено възражение за отчетената проба С. бил отведен до ЦСМП - гр. Добрич, където дал за изследване кръвна проба и урина, за което бил съставен протокол № 275.

След това водачът бил отведен в сградата на Първо РУ - гр. Добрич, където ответникът Г. изготвил Заповед за задържане на лице от 03.10.2022г. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като в графа фактически и правни основания за издаване на заповедта посочил „управление на МПС след употреба на упойващи вещества във връзка с чл. 343б ал. 3 от НК“, в резултат на което жалбоподателят С. бил задържан в сградата на Първо РУ – гр.

Добрич за срок от 24 часа.

В хода на разследването по образуваното ДП № 732/2022г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич била назначена съдебно химическа експертиза, видно от заключението по която в кръвта и урината на Т. С. С. не са били открити наркотични вещества.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства.

От правна страна:

По своята правна същност, издадената от органите на МВР Заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съо бразно чл. 72 ал. 4 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при 2 издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган ответникът е заемал длъжността младши инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич. Като действащ служител при ОД на МВР /Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/, ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно ответникът В. П. Г. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР - да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74 ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74 ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, което в разглеждания случай е налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й - „управление на МПС след употреба на упойващи вещества във връзка с чл. 343б ал. 3 от НК“. Съдът счита, че фактическите съображения в Заповедта, дали основание за задържането, са в достатъчна степен подробно описани, поради което не е налице нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР.

Съобразно представените по делото доказателства съдът намира, че в конкретния казус към момента на издаване на Заповедта са налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Същевременно чрез ограничаването на свободното придвижване на задържаният е предотвратена възможността задържаният да извърши престъпление. Съдът приема, че Заповедта съответства на целта на закона.

Поради това съдът намира, че разглежданият административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, като не се констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му. При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът следва да извърши преценка допуснати ли са противоречия с материалноправните 3 разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона.

Настоящият състав намира, че оспорената заповед за задържане е издадена в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление.

В случая, от приобщените по делото доказателства, безспорно се установява, че са били налице данни за извършено престъпление. Тези данни според съда са напълно достатъчни, за да се направи предположение, че жалбоподателят има съпричастност към описаното в процесната заповед.

Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило нарушение или престъпление, а не да му е повдигнато 4 обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. Преценката дали тези данни осъществяват състав на престъпление по НК се прави на по - късен етап и то не от полицейските органи, постановили задържането, а от разследващите такива. Посочването на конкретната форма на изпълнителното деяние и квалификацията според съответното предложение от фактическия състав на деянието също не е дължимо от полицейския орган. Точната /прецизирана/ правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България - прокурора /чл. 46 ал. 1 от НПК/.

Поради това задържането на жалбоподателя е извършено на предвидено в закона основание. Съществувала е необходимост от задържането на жалбоподателя в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на визираните в закона предпоставки.

Следва да се отбележи, че принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ може да се прилага единствено и само, ако е съобразена с основните принципи на правото, включително и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

В този смисъл, сп а з е н е , и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ не е санкция, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка или опасност.