Решение № 3167 от 18.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 18.05.2018 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Боряна Воденичарова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №248 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 17.10.2017 год., постановено по гр.дело №52120/2016 год. по описа на СРС, ГО, 76 с-в, „А.К.и Т.“ ООД е осъдено да заплати на С.И.Б. по иск с право основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на трудова злополука от 04.07.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.09.2016 год. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв., като на основание чл. 78, ал. 3 и 1 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника по компенсация направените разноски по делото в размер на 457.86 лв.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца С.И.Б.. Жалбоподателят поддържа, че правилно СРС бил приел, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, както и че на 04.07.2016 год. ищецът е претърпял трудова злополука на строителен обект в гр.Мелиха, Република Малта, вследствие на което му е била причинена травма на левия долен крайник – фрактура на големия пищял в областта на тибиалното плато. Неправилен бил обаче извода на първоинстанционния съд, че сумата от 10 000 лв. се явява справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и че последното следва да бъде намалено с 50 % поради неправилно проведено лечение и рехабилитация, за което вина има пострадалият. Определеното обезщетение не било съобразено с критериите за справедливост. СРС не бил взел предвид обема, характера и тежестта на уврежданията. На ищеца била поставена диагноза в Травматологична клиника – Плевен по клинична пътека №217, която включвала:

„процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник. В отговора на исковата молба не били направени възражения за забавено или неправилно лечение, като същевременно СРС не бил взел предвид уточненията, направени от вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че дори и при правилно и своевременно проведено лечение за подобни фрактури се изисквал минимален период за възстановяване от 4-5 месеца и се налагало да бъдат извършени минимум 2 операции – за поставяне и съответно за премахване на метални импланти. Не били съобразени и сравнително тежките последици за ищеца, тъй като получената фрактура била с разместване на костите, наложителното ползване на чужда помощ, непосредствено след счупването, степента на увреждането – средна телесна повреда, тъй като било довело до трайно затруднение при движението на левия долен крайник за повече от 1 месец, както и останалите големи белези по левия крак, които променяли съществено начина, по който същият щял да изглежда занапред. Следователно ищецът бил получил тежка физическа и емоционално-психологическа травма. Последващите му действия нямали никакво отношение към характера на полученото увреждане, а последиците било достатъчно тежки, дори и при правилно и своевременно проведено лечение. Трябвало да бъдат отчетени освен това икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап на развитие на обществото. СРС бил допуснал и нарушение на чл. 201, ал. 2 КТ, като въпреки че приел, че не е налице груба небрежност, е намалил дължимото обезщетение с 50 %. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „А.К.и Т.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че СРС бил намалил наполовина обезщетението за неимуществени вреди не на основание чл. 201, ал. 2 КТ, а поради особено тежка форма на съпричиняване на вредите – чл. 83, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът не притежавал необходимите теоретични и практически знания и умения за заемане на длъжността „арматурист“, като напълно съзнавал този факти се напълно умишлено се бил поставил с ситуация, която предразполагала към настъпване на трудова злополука. В задълженията на арматуристите не влизало нивелирането на бетонни кофражи, а при настъпването на трудовата злополука, ищецът самоволно изпълнявал неследваща се дейност. Не била извършена проверка на стабилността и състоянието на подкрепящите рамки, с което била нарушена инструкцията за безопасна работа със стълби, скелета и люлки, посочени в длъжностната характеристика.

Срещу решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „А.К.и Т.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил оставил без уважение възражението за недействителност на трудовото правоотношение. Необосноват бил изводът, че в длъжностната характеристика липсва изискване за специална квалификация „арматурист“, а изискванията се отнасяли към длъжността „строител“. Под квалификация следвало да се разбира съвкупността от знания и умения, които работникът притежава и които са необходими за изпълнение на произтичащите от заеманата от него длъжност задължения.

В тази съвкупност се включвали както знанията и уменията, придобити чрез съответното образование, така и знанията и уменията, придобити в различни курсове, школи и др., а така също и притежаваните от работника практически знания, умения и делови качества, усвоени и развити от него в процеса на професионалното му развитие. За извършването на някои дейности квалификацията можела да има решаващо значение, какъвто бил и настоящия случай, а преценката за това била предоставена на работодателя и не можела да бъде контролирана от съда. За процесната длъжност било необходимо наличието на знания в съответната област на строително-монтажни работи, които били посочени в раздел І, чл. 2 от длъжностната характеристика, наименован „Основни функции“. Поради това в раздел ІІ, чл. 1, било посочено, че изискуемото образование е „основно с курс за квалификация“, като квалификационният курс и неговите предполагаеми резултати били посочени в раздел ІІ, чл. 3, т. 1 – 4 от длъжностната характеристика и за същите следвало да се представи удостоверителен документ. Тези специфични познания били в основата на различието в длъжността „строител“ и длъжността „арматурист“. Изводите на СРС противоречали на нормативно установените дефиниции за професионална квалификация, професионални компетенции, знания и умения по смисъла на § 1, т.

5 и 6, § 1а, т. 1, 2 и 3 от ДР на Закона за професионалното образование и обучение, както и на нормите на чл. 33 – 40б от същия закон, регулиращи реда и начина за придобиване на професионална квалификация или валидиране на знания, умения и компетенции. Посочените в р. ІІ, т. 3 от длъжностната характеристика изисквания за познания всъщност били изисквания за професионална квалификация.

С оглед Наредба №5 от 09.01.2012 год. за придобиване на квалификация за професията „строител“, следвало да се приеме, че изискването за професионална квалификация в длъжностната характеристика се отнасяли до професията строител, специалност „Армировки и бетон“, на които се оказало, че ищецът не отговарял.

Неправилно СРС бил приел, че небило нарушено нормативно изискване. Ищецът бил придобил първа професионална квалификация по друга професия „помощник в строителството“, специалност „основни и довършителни работи“. С оглед Наредба №1 от 06.01.2011 год. за придобиване на квалификация по професията „помощник в строителството“, тази квалификация не му давала право да заема длъжността арматурист. Освен това в НКПД за всяка една длъжност били посочени образователните и квалификационни изисквания за заемането й – за длъжността арматурист се изисквало образователно и квалификационни ниво 02, което означавало втора степен на професионална квалификация, каквато ищецът не притежавал. В този смисъл трудовият договор между страните бил недействителен поради нарушение на нормативните изисквания за професионална квалификация за заемане на длъжността „арматурист“. Ищецът бил недобросъвестен при сключване на договора, тъй като знаел, че няма квалификация за строител, а притежаваната от него била такава за помощник в строителството, с която можел да заема само длъжности като общ работник. Поради това и по аргумент за противното от чл. 75, ал. 1 КТ недействителността имала обратно действие и ищецът нямал право на обезщетение по чл. 200 КТ. Не можело да бъде споделено и изложеното от СРС, че работодателят не бил изискал документи за налична квалификация преди инцидента.

Такива били поискани още при постъпването на ищеца на работа, но трудовият договор бил сключен преди представянето им, по настояване на ищеца. На следващо място жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд бил изчислил процентът на съпричиняване – същият бил занижен. Установено било по делото, че пострадалият със собственото си поведение бил станал причина за продължителността и интензитета на търпените от него страдания, като не бил предприел мерки за тяхното ограничаване и намаляване. Подобно поведение било силно укоримо, поради което приносът в сходни хипотези се определял поне на 2/3. Освен това съпричиняване било налице и при самото настъпване на трудовата злополука.

Ищецът сам се бил поставил в ситуация на повишен риск. Злополуката била настъпила още в първите дни от започване на изпълнението на трудовия договор. В задълженията на арматуристите не влизало нивелирането на бетонни кофражи, а при настъпването на трудовата злополука, ищецът самоволно изпълнявал неследваща се дейност. На 04.07.2016 год. техническият ръководител на работната площадка му бил възложил да участва при изготвянето на кофраж. След явяване на работа, ищецът констатирал, че кофражът е вече направен, но не били спуснати платната и нивелацията, при което се захванал да извършва измервания и нивелиране, въпреки липсата на знания за това, при което подкрепящата рамка /дока/ поддала и той паднал. Неизвършената проверка на стабилността и състоянието на подкрепящите рамки представлявала нарушение инструкцията за безопасна работа със стълби, скелета и люлки, посочени в длъжностната характеристика. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен, евентуално – отхвърлен за разликата над 500 лв. до присъдените 5 000 лв. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата С.И.Б. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Поддържа, че преди сключването на трудовия договор работодателят следвало да се снабди с всички необходими документи. За първи път във въззивната жалба ответникът заявявал, че трудовата злополука е настъпила поради липсата на знания и необходима квалификация – в отговора на исковата молба се сочело, че причината за падане от скелето е „употреба на алкохол и непълноценна почивка“. Не било доказано, че длъжностната характеристика била връчена на ищеца, респ., че работодателят го е запознал с необходимите изисквания за заемане на длъжността, поради което бил добросъвестен при възникване на трудовото правоотношение. Добросъвестността на работника при сключване на договора се изразявала в незнание на опорочаващите факти – тя се предполагала, т.е. в тежест на работодателя било да докаже недобросъвестността по несъмнен начин. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:

Разпечатката съдържа 23 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b8d795c-0c45-4f92-abff-09311f7e3796