Определение № 3841 от 23.09.2026, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3841

Велико Търново, 23.09.2026 г.

Административния съд Велико Търново - V състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Василева-Данаилова административно дело № 1019/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 2, във вр. счл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на О. В. Д. от [населено място], [улица], чрез адв. А. Д. от ВТАК срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-2127311/01.09.2026 г. на младши полицейски инспектор към РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП, за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е наложено принудителна административна мярка /ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на оспорваната заповед. Искането за спиране на изпълнението е мотивирано от оспорващия с твърдения, че липсата на СУМПС ще създаде значителни затруднения, свързани с необходимостта от извършване на работа по посреднически договори, полагане на грижи за здравословното състояние на оспорващия чрез посещение на здравни заведения в Плевен и София, както и предвид обстоятелството, че договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за процесното МПС е бил сключен непосредствено впоследствие.

Съдът, като прецени данните по делото, във връзка с направеното искане на спиране на изпълнението, съобрази следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП с № GPAM-2127311/01.09.2026 г. на младши полицейски инспектор към РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново връчена на жалбоподателя на 01.09.2026 г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед. Жалбата е подадена чрез РУ – В. Търново на 14.09.2026 г. и заведена там с вх. № 173900-17697/16.09.2026 г.

Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е редовна с оглед на разпоредбите на чл., чл. 150 и 151 от АПК и е процесуално допустима. По подаденото искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдът намира следното от правна страна.

Искането за спиране е допустимо. Подадено е в срок, от активно легитимирано лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ, т. е. във висящ процес по оспорване на заповедта.

Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е оборима. Тъй като специалният закон не предвижда основания за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК.

Искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Изтъкнатите от жалбоподателката съображения, мотивиращи искането за спиране изпълнението на оспорваната заповед се свеждат до съображения, че поради факта, че на жалбоподателят, се налага да пътува ежедневно, като липсата на СУМПС ще го лиши от тази възможност и ще затрудни осъществяваната от него дейност.

Изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, че същият работи по трудово правоотношение с работодател в чужбина, като в преките му служебни задължения влиза управление на МПС, както и че съпругата на същия се нуждае от лечение в лечебно заведение в друго населено място и се налага периодично да пътува дотам, взети съвкупно налагат извод, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ, преди решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност на оспорващия са в състояние да му причинят вреди, несъразмерни в конкретния случай с целта на закона.

Извън горепосоченото, съдът намира, че в случая са налице предпоставки за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение по други причини.

Заповедта за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП е за извършено нарушение по чл. 143, ал. 10 от АПК, а именно – управление на МПС без за него да има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Видно от представените с жалбата писмени доказателства – застрахователна полица на 01.09.2026 г. /денят на извършване по соченото нарушение/ оспорващия е сключил застраховка "Гражданска отговорност", а разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК и следва да бъдат взети предвид от административния съд, с оглед принципа за обективност. Със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН, а именно – предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен/несамостоятелен/ характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение, дори и когато е допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените и доказани от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си битови, здравни и трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Поради това, както и изтъкнатите в предходното изложение обстоятелства от здравен и имуществен характер при жалбоподателя, съпоставени с предварителното изпълнение на наложената ПАМ са явно несъразмерни и не се оправдават житейски и от гледище на закона.

Поради това направеното искане следва да се уважени, като се постанови спиране на изпълнението на оспорваната заповед до приключване на производството по обжалването й.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на принудителна административна мярка № GPAM-2127311/01.09.2026 г. на младши полицейски инспектор към РУ – В. Търново при ОД на МВР – В. Търново по чл. 171, т. 1, б. "з", "гг" от ЗДвП до приключване на производството по обжалването й.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал.1 АПК, препис от определението да се изпрати на оспорващия и на ответника по оспорването.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�