Решение № 4887 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4887 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100511475 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 17.05.2023г., постановено по гр.дело №17754/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 45-ти състав, е отхвърлен предявения от "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, дължи на "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, сумата в размер на 1918.68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху недължимо събрана и преведена в полза на ответника сума в качеството на взискател по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.01.2022г. по ч.гр.дело №856/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав. С решението е осъден "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, чрез процесуален представител адв.Р.Р., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решението на СРС, като са инвокирани доводи за неправилност и за допуснато съществено 1 процесуално нарушение при определяне на правната квалификация на предявения иск, съответно за неправилно разпределена доказателствена тежест между страните по делото за установяване на конкретните факти, относими към спора. Твърди се, че искът, който е предявен от ищеца срещу ответника е за установяване на вземане за имуществени вреди, причинени от принудително удържани суми въз основа на обезсилен изпълнителен лист и съответно отменено изпълнително основание, чиято равностойност е в размер на законната лихва за забава върху неправомерно удържаната сума за периода от удържането й по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, до възстановяването й въз основа на издаден обратен изпълнителен лист и след образуване на ново изпълнително дело. В този смисъл се поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл.45 и следв. ЗЗД, а не както неправилно е квалифицирал първостепенния съд иска като такъв по чл.55 ЗЗД, тъй като ищецът няма изложени твърдения, че процесната сума е била получена от ответника на някоя от хипотезите на чл.55 ЗЗД.

Излага се още, че след като вземането се претендира като непозволено увреждане, то в този случай и по аргумент на чл.84, ал.3 ЗЗД длъжникът изпада в забава и без покана, поради което в тежест на ищеца не възниква задължение да доказва, че ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на отправянето на покана до него. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и да постанови друго, с което да уважи предявения установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт С.Р., с приложено пълномощно, взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното решение е допустимо, обосновано и законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон, като е обосновал правилен краен извод за неоснователност на предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че нито в заповедното производство, нито в исковата молба ищецът е навел факти и обстоятелства, че претендираното от него вземане е за причинени имуществени вреди от осъществено неправомерно принудително изпълнение, като за първи път това е сторено във въззивната жалба, което е преклудирано. Поддържа се, че правилно първостепенният съд е приел, че при доказателствена тежест за ищеца по делото е останал недоказан факта, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираното вземане, което произтича от неоснователно обогатяване, при която хипотеза длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, което обосновава краен извод за неоснователност на предявената искова претенция. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното първоинстанционно решение.

Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, срещу "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, дължи на "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО 2

ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, сума в размер на 1918.68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху недължимо събрана и преведена в полза на ответника сума в качеството на взискател по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.01.2022г. по ч.гр.дело №856/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело №856/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 41-ви състав, въззивникът -ищец -"НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 10.01.2022г. и е постановена на 13.01.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, за заплащане на сумата, посочена в заявлението, като изрично в т.9в /за какво е паричното вземане/ и в т.12 /обстоятелства, от които произтича вземането/ заявителят изрично е посочил, че претендираната от него сума в размер на 1918.68 лв. представлява законна лихва за забава за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г. и същата е начислена върху сумата от 6577.80 лв. – недължимо събрана и преведена сума в полза на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, възражение, поради което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на предявения в настоящото производство установителен иск.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми Решението по същество е и правилно, 3 като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна инстанция споделя окончателния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Обратно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

На първо място следва да се разгледа релевираното във въззивната жалба възражение досежно допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, настоящият състав счита за неоснователно поради следните съображения:

В разглеждания случай не може да бъде споделен доводът на въззивника, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е дал неправилна правна квалификация на предявения иск. Твърди се във въззивната жалба, че правилната квалификация на иска е по чл.45 ЗЗД, а не както го е определил съдът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В случая от данните по делото се установява, че заявеното в заповедното производство вземане и това, предмет на предявения установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, се основава на едни и същи правопораждащи юридически факти – в подаденото заявление в т.9в /за какво е паричното вземане/ и в т.12 /обстоятелства, от които произтича вземането/ заявителят изрично е посочил, че претендираната от него сума в размер на 1918.68 лв. представлява законна лихва за забава за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г. и същата е начислена върху сумата от 6577.80 лв. – недължимо събрана и преведена сума в полза на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради което издадената на 13.01.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника – "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, е за заплащане на сума в размер на 1918.68 лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 10.01.2018г. до 24.11.2020г. върху главницата от 6577.80 лв. – недължимо събрана и преведена сума в полза на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, в същия смисъл е заявеният в исковата молба петутим на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, дължи на "НЕЗАВИСИМО ИНЖЕНЕРНО ОБСЛУЖВАНЕ" ЕООД, с ЕИК 121134854, сума в размер на 1918.68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху недължимо събрана и преведена в полза на ответника сума в качеството на взискател по изп.дело №20167860401101 по описа на ЧСИ М.М., с рег.№786 на КЧСИ, с район на действие СГС, за периода от 4