Решение № 175 от 08.11.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. ХАСКОВО, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500560 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С Решение № 260014/07.07.2021 година, постановено по гр.д. № 119/2020 година, РС-Ивайловград е осъдил Д. Д. С. от град *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД - София сумата в размер на 400 лева – незаплатена главница по договор за кредит № *** година, ведно със законната лихва върху главницата от тдата на подаване на исковата молба 13.08.2020 година до окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода на делото, направените от дружеството-ищец деловодни разноски са възложени в тежест на ответника.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство Д. Д. С., който подава въззивна жалба чрез упълномощен адвокат Д.К. от АК-Хасково. Въвежда оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на 1 твърденията си за валидно сключване на процесния договор, за подписването му от Д.С., както и че последният е получил сумата по кредита. Настоява, че договорът за кредит е нищожен по въведените с отговора на ИМ доводи.

Твърди, че не е уведомен за извършената цесия и счита, че тя не е породила действието си. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество подава писмен отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна.

Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено. Моли в полза на дружеството, представлявано от юрисконсулт, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от страните възражения.

Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което правилно го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които да дават основание за извод, различен от направения от решаващия съд.

Въззивният съд извърши самостоятелен анализ на представените с исковата молба писмени доказателства и ги съпостави с изводите на назначената и изслушана в първоинстанционното производство съдебнотехническа компютърна експертиза. Тези доказателства установяват 2 валидното сключване на процесния договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Предвид спецификите на този вид договори, е обяснимо - на представения физически носител — хартия, да не е положен подпис на кредитополучателя. Това, обаче, не означава, че договорът не съществува в правния мир. Както вече бе посочено по-горе, страните са сключили договора за кредит от разстояние, а именно чрез средство за комуникация - интернет платформата на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2 ал. 1 от ЗЕДЕГУУ „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление чрез попълване на електронни формуляри. Запазването на протоколите за попълване на тези формуляри в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на доставчика дава възможност за тяхно възпроизвеждане.

Именно тази възможност е дала основание за назначаване на СТКЕ и проверка на протоколите, с цел визуализация на електронния документ.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на въззивника за това, че неполагането на квалифициран електронен подпис свидетелства за несключването на договора от Д.С.. Действително, договорът е подписан от кредитополучателя с обикновен електронен подпис. Но попълването на формулярите е свързано, в т.ч., и с установяване на авторството на документа.

Посочена е информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията, съответно на чл. 3 т. 10 от Регламент ЕС № 910/2014 година три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други, които идентифицират кредитополучателя по несъмнен начин. Следва да се има предвид, че законът - чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ, - допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен 3 подпис стойността на саморъчен. Именно такава уговорка е постигната между страните и е приета от ответника-кредитополучател чрез подписване на инкорпорираните правила по чл. 1.8 от ОУ.

Както принципно правилно акцентува процесуалният представител на въззивника, договорът за потребителски кредит е реален договор и фактическият му състав се състои от два елемента — даване на съгласие за сключване на договора и получаване на заемната сума от страна на заемополучателя. Както вече бе посочено по-горе, постигане на съгласие за сключване на договора се е случило посредством средства за електронна комуникация и е установено със заключението на СТКЕ, което съдът възприема като пълно, обективно, компетентно и безпристрастно. ХОС счита, че при условията на пълно и главно доказване въззиваемото дружество е доказало и втория елемент от фактическия състав – получаването на сумата от Д.С.. Само по себе си това се явява още едно доказателство за това, че договорът е сключен именно с Д.С., а не с някакво хипотетично и неизвестно лице, евентуално възползвало се от неговите лични данни, каквато теза се стреми да прокара въззивникът. Действително, самият писмен документ на хартиен носител, а именно разписка, съдържаща подписа на Д.С. за получаване на сумата чрез „Изипей“ АД не е намерена. Но взетите във връзка с това плащане счетоводни записвания са станали обект на изследване от страна на съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че такова плащане действително се е състояло и сумата е била изплатена именно на Д.С..

Неоснователни са доводите на въззивника за нищожност на договора, поради липса на съгласие от негова страна, като в тази насока съдът отново се позовава на заключението на СТКЕ. Вещото лице установява и онагледява в заключението си механизъм на кандидатстване, от което става ясно, че договорът не може да бъде финализиран с бутона „подпиши“, без кредитополучателят да се запознае с условията на договора и без да ги приеме, както и тези, заложени в Общите условия за сключване на процесния договор за кредит.

ХОС е съгласен със становището на първоинстанционния съд за това, че правилата по ЗПК, относими към определяне на лихвен процент, годишен процент на разходите и др. извън главницата, са ирелевантни. Исковата 4 претенция е само за главницата по кредита. Няма данни някаква част от нея да е била изплатена от кредитополучателя С., така че да имат място доводи за рефлектиране на лихви, такси, неустойки и др. върху неизплатения остатък по главницата. Неоснователни са и доводите за това, че извършената цесия от дружество-кредитодател в полза на дружеството-ищец не е произвела правно действие поради несъобщаването на ответника С.. На първо място, видно от представените с исковата молба писмени доказателства – разписка от 19.12.2018 година, уведомлението за цесията е връчено на адреса на ответника, посочен в договора за кредит и е получено от лице на домакинството му. С това връчването следва да се счита редовно при условията на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Но дори и да се приеме противното, цесията следва да се счита съобщена на длъжника и с връчване на препис от исковата молба, инициирала настоящото съдебно производство, доколкото в приложенията към нея се съдържа и уведомлението до Д.С. за цесия.

Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Ивайловград в атакуваното решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл.

272 ГПК.

По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени от ХОС, въззивната жалба се явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на деловодни разноски се явява неоснователна. Тъй като въззиваемото дружество е представлявано от юрисконсулт, в полза на „Кредитреформ България“ ЕООД – София следва да бъде присъдено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение. С оглед правната и фактическа сложност на делото, както и интензитета на осъществената защита, то следва да бъде определено в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260014/07.07.2021 година, постановено по гражданско дело № 119/2020 година по описа на РСИвайловград.

5

ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН ********** от град *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК 8310030580 със седалище и адрес на управление град София, ул. Шандор Петьофи № 10, п.к. 1605, сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6