Решение № 1206 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20261100901188 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ

Образувано е по жалба, подадена от „МУНДУС КОМФОРТ“ ЕООД с ЕИК103831912, със седалище и адрес гр. София, бул.“Искърско шосе" № 7, Търговски център Европа, сграда 8, чрез адв. Д.К.Д.-М. с адрес за призоваване и получаване на съобщения гр. София.

1404, бул. „България“ №45/А срещу Отказ № 202605141418 от 19.05.2026 г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20260514141801/14.05.2026 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари по партидата на „МУНДУС КОМФОРТ“ ЕООД с ЕИК103831912.

С жалбата се излагат доводи, че отказът на ДЛР противоречи на закона и се отправя искане съдът да го отмени и да укаже на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.

Агенция по вписванията депозира отговор, с който твърди, че подадената жалба е неоснователна, а постановения отказ от длъжностното лице правилен и законосъобразен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.

Жалбата е основателна.

С обжалваният отказ ДЛР е отказал вписването на обстоятелства по заявление Б7 с 1 вх. № 20260514141801/14.05.2026 г. подадено от „Мундус Комфорт“ ЕООД за вписване на обстоятелства в поле № 550 „Действителни собственици“ на Н.К., Д.М. и В.Р. - управители на СМЕРемедиумКАП, Люксембург в качеството им на лица, изпълняващи длъжността на висш ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен собственик, с мотиви, че в съответствие с разпоредбата на пар.2, ал.5 от ДР на ЗМИП на вписване в поле № 550 „Действителни собственици“ подлежи физическите лица, които изпълняват длъжността на висш ръководен служител на "МУНДУС КОМФОРТ" ЕООД (дружеството жалбоподател), което обаче не се декларира в представената декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, нито се заявява за вписване със заявлението по образец Б7.

От събраните по делото доказателства и извършени служебни справки в ТРРЮЛНЦ по делото се установи, че като едноличен собственик на капитала на „Мундус Комфорт“ е вписан „Мундус Сървисиз" ООД. ЕИК 208783803, чийто мажоритарен съдружник е „К.

Мундус" ЕООД. ЕИК 208534638, като последното притежава 59,391 (петдесет и девет хиляди триста деветдесет и един) дяла с номинална стойност от 0,51 евро (петдесет и един евроцента) всеки, представляващи приблизително 97.56 % от капитала на „Мундус Сървисиз“ ООД. Едноличен собственик на капитала на „К. Мундус" ЕООД с ЕИК 208534638 е К. С.А., акционерно дружество, учредено съгласно законите на Гърция, с регистрационен номер 004053001000. със седалище и адрес на управление: ул. Мусон 39Г и Клистенус 211А 39Г, ПК 15344 Геракае, Атика. Геракас. Видно от приложените към заявлението и към жалбата документи - Извлечение от Книгата на акционерите на К. С.А. и Извлечения от Гръцкия Регистър на действителните собственици относно К. С.А., мажоритарен акционер в К. С.А. е СМЕРемедиумКап - командитно дружество с акции (инвестиционно дружество е променлив капитал - запазен алтернативен инвестиционен фонд), учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В240029, със седалище и адрес на управление: ул. „Нойдорф“ 534. 2220 Люксембург, което притежава 98, 8% от капитала на К. С.А. Неговият главен управляващ съдружник СМЕРемедиумКап ГП САРЛ има множество акционери (л.151), но нито едно от тези лица не притежава косвено в дружеството мажоритарен съдружник повече от 25 % от капитала. Ето защо, по отношение на веригата на собственост СМЕРемедиумКап не може да бъде открито физическо лице, отговарящо на критериите по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, т.е. нито един от тях не може да бъде квалифициран като действителен собственик. СМЕРемедиумКап се представлява от единствения си главен съдружник СМЕРемедиумКап ГП САРЛ, чрез управителите си – които именно са посочените в заявлението физически лица.

С декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП, в съответствие изискването на чл. 38 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн. ДВ, бр. 89 от 24.10.2023 г.), която предвижда че представляващите на учредените на територията на Република България юридически лица са задължени да подадат декларация с нотариална заверка на подписа, която съдържа реквизитите съгласно приложение № 3, управителите на „Мундус Комфорт“ Хр.Д. и Д.И. са декларирали посочените по-горе обстоятелства.

Съдът, за да се произнесе взе предвид, че регистърното производство е 2 охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система п о чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства. В случая заявлението е подадено от легитимирано лице и за вписване са заявени данни за действителните собственици, като са приложени писмени документи, от които може да се направи извод за верността на заявеното. Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по см. на § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Посочената легална дефиниция за „действителен собственик“ гласи – „действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия…“. В т. 1 на същата алинея са дадени условията, на които следва да отговаря действителния собственик по отношение на юридически лица – физическо лице, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в 3 съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за косвено притежаване е налице, когато акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Когато веригата на собственост върху капитала на дружеството по смисъла на чл. 63. ал. 6 ЗМИП спира до юридическо лице, по отношение на което не могат да бъдат установени физически лица, които да отговарят на условията по § 2, ал. 1 ЗМИП, респективно до чуждестранно юридическо лице в хипотезата на чл. 63, ал. 6. т. 2 ЗМИП, при които собствениците на капитала на чуждестранното юридическо лице не покриват условията ни § 2, ал.1 от ЗМИП на деклариране като действителна собственици подлежат висшите ръководни служители на чуждестранното юридическо лице.

С оглед на това и на основание § 2. ал. 5 от ДР на Закона за мерките срещу изпирането на пари, с процесното заявление като действителни собственици на Дружеството са заявени за вписване лицата Н.К. (управител от клас А), Д.М. (управител от клас Б) и В.М.П.Р. (управител от клас Б), които изпълняват длъжността на висш ръководен служител, а именно управители на дружеството, което се намира на върха на корпоративната структура на Мундус Комфорт - СМЕРемедиумКап.

Съгласно разпоредбата на §2, ал. 5 от ЗМИП когато, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител.

Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1. Нормата на § 2, ал. 5 ЗМИП се позовава изрично не на притежание върху капитала на дружеството (за разлика от първата алинея), а на участие в управителния орган на юридическото лице от веригата на собствеността. Източникът на влияние еднозначно следва от указаното качество на декларираните физически лица. По отношение понятието „висш ръководен служител“ употребено от законодателя в нормата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, нито национален закон, нито в Директива (ЕС) 2015/849 се съдържа легална дефиниция. В Директивата се употребяват двата израза "висш ръководен 4 служител" и "висше ръководство", като в посочената дефиниция двата израза не са приравнени. Смислово, а и съобразно практиката висшият ръководен служител се определя като този, който управлява и/или представлява дружеството и е член на СД, а висшето ръководство включва служители с компетенции в областта на мерките срещу изпирането на пари и може да не е член на СД. Относно това кой висш ръководен служител има предвид нормата на чл. § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП - този на дружеството заявител или този на последното дружество по веригата на собствеността, съдът споделя точно обратното становище на изразеното в мотивите на обжалвания отказ. Тъй като за целите на предотвратяване изпирането на пари чрез вериги от юридически лица законът изисква да се проследи в пълнота веригата на собствеността и при наличие на пряко контролиращо дружество, да се издирят неговите собственици физически лица, а ако има такива, които са юридически лица - техните собственици физически лица. Т.е. следва да има пълно проследяване по веригата на собствеността, като действителен собственик може да бъде само физическо лице и то такова, което стои в началото по веригата на собствеността (найотдалеченото лице от българското дружество). Когато в началото на тази верига не се открива физическо лице, което отговаря на изискванията на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, то законът го замества с друго презумптивно физическо лице, което обаче също следва да стои в началото на веригата, т.е., това е висшият ръководен служител на най-отдалеченото от българското дружество друго дружество, упражняващо пряк или косвен контрол чрез притежание или по друг начин. Или в случая това са управляващите и/или представляващите чуждестранното дружество управляващ съдружник на К. С.А.