Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5332 от 25.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39469/2023
Вид
Решение № 5332
Подписан
25.03.2024
В сила
25.03.2024
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 3, ал. 3, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 61 · Закон за устройство на територията
  • чл.410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 293 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 5332 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110139469 по описа за 2023 година

Производството е по Част II, Дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове при условията на акцесорност от [фирма] срещу **** за заплащане на сумата от 7930,77 лв., представляваща сбора от изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на увреден автомобил и ликвидационни разноски, както и за заплащане на сумата от 2480,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2023 г.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 14.08.2018 г. в **** е осъществено пътно-транспортно произшествие, при което върху застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество лек автомобил **** с рег. № **** е паднало дърво.

Произшествието е посетено от органите на МВР и е съставен Протокол за ПТП. Пред застрахователя по имуществената застраховка е подадено заявление за изплащане на обезщетение, образувана е щета, автомобилът е бил огледан от експерти и е избран начин на обезщетяване чрез ремонт в официален сервиз на марката. На 28.03.2019 г. ищецът застраховател изплатил застрахователно обезщетение в размер на 7920,77 лв. За определяне на обезщетението направил ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Твърди се, че след изплащане на обезщетението [фирма] се е суброгирало в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата. Според ищеца ответникът **** отговаря за причинените щети, защото не е изпълнил задълженията си по Закона за пътищата за стопанисване и поддръжка на повереното имущество, а именно – общинска улица. Сочи, че с писмо от 30.04.2019 г., получено в **** на 03.05.2019 г., поканил ответника в 7-дневен срок да възстанови 1 изплатената сума, но плащане не получил, поради което ответникът е изпаднал в забава на 10.05.2019 г. Претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.07.2020 г. до 14.07.2023 г. в размер на 2480,84 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 вр. 60, ал. 6 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез юрисконсулт Я. П., в който исковете се оспорват по основание и по размер. Ответникът счита, че претенциите не са доказани. Оспорва твърдения механизъм, счита, че не са настъпили предпоставките за ангажиране отговорността му. Нямало данни за посещение на инцидента от Пожарна безопасност или Полицията, които да установят причините за настъпването му. Сочи, че исковата претенция е необоснована, тъй като описаната от ищеца фактическа обстановка не съответства на приложените писмени доказателства и не е конкретизирно мястото на инцидента. Твърди, че е изпълнил задълженията си за поддръжка на пътната мрежа, сочи, че ако са настъпили вреди, то те са били вследствие на природни явления и бедствия. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ:

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ****. От събраните доказателства се установява, че на 14.08.2018 г. по време на действието на 2 сключения между ищеца и застрахования договор за застраховка „Каско” е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.

Не е спорно по делото наличието на застрахователно правоотношение, а и по делото е представена застрахователна полица № 0000632253 от 07.02.2018 г., съдържаща подписи на страните – л. 9. Съдът намира, че писмената форма за сключване на застрахователния договор е спазена, а и дори и да не беше спазена, следва да се съобрази разпоредбата на чл.

293 ТЗ, приложима за търговските сделки, каквато безспорна е тази за застраховка "Каско на МПС", съгласно която разпоредба страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на ВКС, I т. о.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице валидно сключен договор за застраховка "Каско" по отношение на лек автомобил **** с рег. № **** с период на покритие от 15.02.2018 г. до 14.02.2019 г., включващ датата на настъпване на застрахователното събитие.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че при застрахователя е образувана преписка по претенция № 10018030122934/2018 г. от 24.08.2018 г. за настъпило застрахователно събитие. От представените като писмени доказателства опис на претенция, експертиза по претенция, два броя фактури от 29.11.2018 г., приемопредавателен протокол за автомобил, доклад по щета, възлагателна претенция и преводно нареждане от 28.03.2019 г. се установява, че след извършените оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 7920,77 лв., която сума е изплатена на извършилия ремонта автосервиз.

Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1704833 от 14.08.2018 г., причина за ПТП е внезапно падане на крайпътно дърво върху лек автомобил **** с рег. № **** на ***. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством 3 всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.

Соченият по делото механизъм се установява по безспорен начин не само от представения по делото протокол за ПТП, а и от свидетелските показания на П. Р. С. и приетата по делото САТЕ.

Свидетелят сочи, че е участник в инцидента и е потърпевш от същия. Посочва, че при управление на процесния автомобил по *** с посока към опашката на коня на ***, спрял в началото на улицата, тъй като пред него имало друг автомобил, който паркирал. Твърди, че в момента на потегляне чул силен тътен от падналото върху управлявания от него автомобил и току-що паркиралото МПС дърво. Дървото паднало върху лявата задна част на лек автомобил **** с рег. № ****, като имало клони и върху тавана на колата. След съобщаване за инцидента на тел. 112 на местопроизшествието пристигнал авариен екип на ****, служители на ищеца, както и служители на МВР, които съставили протокол за ПТП.

Свидетелят сочи, че хора от съседни търговски обекти, разположени на процесната улица, казали, че при ремонт на тротоарната настилка били изрязани корените на всички дървета и се очаквало да се случи подобен инцидент, като подавали сигнали за това, но резултат липсвал. Допълва, че метеорологичната обстановка е била спокойна, без валежи.

Според заключението на съдебноавтотехническата експертиза, щетите по отношение на процесния автомобил, е възможно да бъдат получени и са в резултат от настъпилото на 14.08.2018 г. произшествие в **.

Механизмът, посочен в протокола за ПТП, съответства на заключението по САТЕ и показанията на свидетеля С., поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца.

Процесното произшествие е причинено от падане на дърво на *** № 38 в **, като между страните не е налице спор, че посочената улица е част от общинската пътна мрежа.

Нещо повече, ответникът изрично заявява, че в изпълнение на задълженията си е сключил договор № СОА16-ДГ55-345/29.07.2016 г. за възлагане дейностите по поддържане на дървесната растителност, попадаща в зоната, в която се е реализирало и произшествието, с третото за настоящото производство лице – [фирма]. Съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според чл. 61, ал. 4 от ЗУТ, озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично предназначение по ал. 3 - 4 собственост на държавата и общините, са публична собственост. Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската собственост поддържането и ремонтите на вещите общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост във вр. с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане в изправност на повереното му имущество, в това число общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване, сред които попадат и териториите по чл. 61 от ЗУТ.