Решение № 2694 от 02.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2694 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100506106 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 4376 от 12.03.2024 г., постановено по гр. д. № 24843/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 40-и състав, е отхвърлен предявеният от М. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1973,01лв., платена без основание, отнасяща се за топлоенергия за отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г., начислена с фактури № 1019509864/31.07.2022г. и № 1022528567/30.09.2022г. и дебитни известия № 1501714174/25.10.2022г. и № **********/25.10.2022г.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 770 лв. – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата М. Б., в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивницата сочи, че в проведеното открито съдебно заседание да е оспорила истинността на представените от ответника протоколи за неосигурен достъп до процесния имот, като в доказателствената тежест на ответника е било да докаже истинността на представените протоколи. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е оспорена автентичността на положения подпис, поради което и производство по реда на чл.

193 ГПК не е откривано, както и че неправилно е приел, че от ищцата се оспорва верността на отразените в протокола обстоятелства. Твърди, че освен подписа ищецът е оспорил и съдържанието и датата на документа, но това представлявало отделно процесуално действие, обективирано в отделно изявление. Считайки, че съдът неправилно е приел, че ищцата не е оспорила автентичността на протоколите за достъп, намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е открил производство по чл. 193 ГПК. Посочва, че 1 доколкото изрично е оспорена истинността на датите на протоколите за достъп, това е основание да се открие производство по чл. 193 ГПК. Поддържа, че не са събрани доказателства за истинността на подписа на лицето, което го е положило, както и че лицето Г.С. е била живуща в сградата. Въззивницата сочи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при кредитирането на свидетелските показания, като се позовава на практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 172 ГПК. Посочва, че видно от представения по делото нотариален акт, ищцата е собственик на апартамент № 8, но първоинстанционният съд не е обсъдил и не е формулирал самостоятелни мотиви относно разминаването между номера на процесния имот, посочен в нотариалния акт, и номера на имота, посочен в издадените фактури. По отношение на представителната власт на отчетника И.И. твърди, че последната е била на граждански договор с третото лице помагач, в който договор не е посочен ясно предметът и обектите, които ще бъдат отчитани. Счита, че на основание чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването отчет на измервателните уреди на топлителните тела и изводите за гореща вода се извършва от представители на топлопреносното предприятие. Оспорва изводите на съда касателно извънсъдебното признание, инкорпорирано в депозираната молба пред обществените посреднити на „Топлофикация София“ ЕАД, като се аргументира, че доколкото имотът не е ползван от ищцата, а от наемателя М.Ц., същата няма как да има информация, че не е бил осигурен достъп за отчет, като е научила, че не е бил осигурен достъп , когато е получила изравнителната сметка от топлинния счетоводител. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 1973,01 лева.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице помагач в законоустановения срок не взима становище и не подава отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ищцата, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Софийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е платил исковата сума в изпълнение на задължение, както и че не е било налице основание за заплащането.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването установява задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно ал. 4 на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да 2 заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****. Следователно ищецът е носител на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил и не е формулирал самостоятелни мотиви относно разминаването между номера на процесния имот, посочен в нотариалния акт, и номера на имота, посочен в издадените фактури. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че е собственик на топлоснабден имот ап. 8, като е представил и доказателства за собствеността върху топлоснабдения имот, находящ се на същия адрес под № 8. Страните не спорят, че абонатният номер на топлоснабдения имот е 29276, като същият е индивидуализиран под този номер, разписките за плащане, както и в изравнителните сметки и фактури. В приетата по делото молба, подадена от ищцата до обществения посредник отново е посочен този абонатен номер.

Въпреки че по делото са представени и доказателства, сочещи на различен номер на топлоснабдения имот от този посочен от ищцата в исковата молба, това не е от значение и не може да доведе до извод, че не доказано качеството потребител на ищцата върху топлоснабдения имот, доколкото от събраните по делото доказателства се установява пълна идентичност на абонатния номер на имота по претенцията (така и в Решение № 437/ 29. 12.

2015 г. по гр. д. № 3140/ 2015 г. по описа на ВКС, IV г. о.).

По делото е представена индивидуална справка за използвана топлинна енергия, съгласно която за процесния период служебно е начислена топлинна енергия поради неосигурен достъп.

Спорен между страните се явява въпросът дали е било налице основание за служебно начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди от страна на абоната, като в тази връзка настоящият състав намира следното.

Не е спорно по делото, че дружеството, предоставящо услугата дялово разпределение – „МХ Елвеко“ ООД е уведомило жителите на сградата, в която се намира и процесният имот, че ще извърши отчет на 31.05.2022 г. в 11.30 часа и на 04.06.2022 г. в 16.00 часа.

По делото е представен констативен протокол за извършен отчет на адрес ул. ****, в който е посочено, че на първата дата на отчети – 31.05.2022 г. са неотчетени апартаменти с отопление както следва: на № 17 – ап. 7 и 8, а на № 19 – ап. № 3 и 6. Удостоверено е, че протоколът е получен от Г.С. и е положен подпис, като отчитането е извършено от „отчетник № 1“. На втората дата за отчет - 04.06.2022г., са неотчетени следните апартаменти с отопление – на № 17 – ап. 7 и 8. Отново е удостоверено, че протоколът е получен от Г.С. и е положен подпис, като отчитането е извършено от „отчетник № 1“.

Ищецът в рамките на преклузивния срок е оспорил съдържанието и достоверната дата на представените протоколи, но не и тяхната автентичност, т.е. че посоченият юридически автор на волеизявлението е действителният такъв. От протокола от проведеното пред Софийски районен съд открито съдебно заседание на 12.09.2023 г. е видно, че ищцата е оспорила протоколите досежно датата и верността на отразените факти – „считам, че същите са антидатирани и не отразяват вярно фактите“, като не са формулирани изрични оспорвания във връзка с положените подписи. Съдът намира за неоснователно изложеното във въззивната жалба оплакване, че оспорването на датата и съдържанието на документа са отделни процесуални действия, обективирани в отделно изявление, което следва хронологично изявлението за оспорване на истинността на документа, доколкото в открито съдебно заседание изрично е конкретизирал, че оспорва протоколите по отношение на датата и верността на удостовереното, но не е изложил възражения във връзка с автентичността на положените подписи. Поради това първоинстанционният съд не е следвало да открива производство по чл. 193 ГПК и не откривайки, не е допуснал процесуално нарушение.

За първи път във въззивната жалба се излагат твърдения, че подписът положен от получателя Г.С., не е на посоченото лице, но доколкото е настъпила преклузията по чл. 193, ал. 1 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение искането за откриване на производство по 3 чл. 193, ал. 1 ГПК, тъй като е преклудирано. При изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл. 180 ГПК, доколкото не е оспорена автентичността на положения подпис, следва да се приеме, че същият е положен от Г.С., чието качество на представител на етажната собственост не е било своевременно оспорено в производството пред Софийски районен съд.

По-нататък следва да се посочи, че протоколът за достъп е частен свидетелстващ документ и верността на удостоверените в него факти, както и датата, на която е посочено, че е съставен, подлежат на доказване по общия ред, т.е. при анализ и оценка на събрания по делото доказателствен материал. За установяване верността на вписаните обстоятелства по делото е разпитана свидетелката И.И., която към процесния период е работила като отчетник по силата на граждански договор с „МХ Елвеко“ ЕООД. Свидетелката посочва, че през 2022 г. е била разпределена за районите в кварталите „Суха река“, „Слатина“, „Гео Милев“, части от него и „Хаджи Димитър“, както и че е извършвала отчети на ул. ****. Разказва, че когато е имало осигурен достъп, е влизала и отчитала уредите, а когато е нямало достъп, не е отчитано. Посочва, че обичайно представител от входа осигурява достъп до сградата, след което се обикалят апартаментите. Отбелязва, че е правила всичко възможно да отчете максимално много имоти, като при невъзможност търси домоуправител или касиер за съдействие. Заявява, че не може да каже конкретно за сградата на ул. **** за кои апартаменти не му е бил осигурен достъп. Посочва, че е бил отчетник № 1.