Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1661 от 22.05.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 430/2026
Вид
Определение № 1661
Подписан
22.05.2026
Състав
Катя Арабаджиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1661

Плевен, 22.05.2026 г.

Административният съд - Плевен - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдията Катя Арабаджиева административно дело № 430/2026 г. на Административен съд - Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по жалба от И. В. И. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], ап. 18, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM-1792717 от 10.05.2026г., издадена от мл. автоконтролъор А. Б.- сектор ПП към ОД на МВР-[населено място].

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Направено е искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, като жалбоподателят сочи, че работи на две места и свидетелството за управление на МПС му е изключително необходимо.

Ответникът не е взел становище по искането за спиране изпълнението на оспорения акт.

Съдът намира, че искането е допустимо, но неоснователно. За да направи този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 5 и 6 ЗДвП, обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК, а подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона. В ЗДвП не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал 2 и 4 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на актове по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, а и дали са налице нови обстоятелства за спиране на изпълнението. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, както и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на оспорващия.

В случая по делото, пред административния съд , единственото твърдение, което жалбоподателят излага е, че работи на две места и свидетелството за управление на МПС му е изключително необходимо. Не представя доказателства както за наличието на нови обстоятелства, така и за вероятността от причиняване на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на приложената ПАМ. Не са представени доказателства, които да могат да обосноват наличието на особено значим интерес, който да е противопоставим на обществения интерес, презюмиран от законодателя за допускане предварителното изпълнение на ПАМ. Дори не се твърди настъпването на такива вреди от степен на значимост, противопоставими на защитения от закона обществен интерес. Оплакванията в жалбата са относими към законосъобразността на оспорената заповед, не към искането за спиране нейното изпълнение.

При липса на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК, искането на жалбоподателя за спиране изпълнението на процесната заповед следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. В. И. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [жк], ап. 18, за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка GPAM-1792717 от 10.05.2026г., издадена от мл. автоконтролъор А. Б.- сектор ПП към ОД на МВР-[населено място] Определението може да се оспори с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

Съдия: