Решение № 753 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Н.а при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503479 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260030 от 22.07.2022 г. по т. д. № 5/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил ЗД “Евроинс” АД, София е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на А. Е. Г. сумата 64000 лева обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 12.05.2019 г. пътнотранспортно произшествие, и сумата 120 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 09.10.2019 г. до окончателното им изплащане. Искът за обезщетение на неимуществените вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 100000 лева.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част неимуществените вреди до пълния предявен размер от 100000 лева с оплакване за непълно репариране на вредите поради определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и неправилно прието съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението; несъобразяване с характера и тежестта на увреждането и с възстановителния процес, с липсата на пълно възстановяване, с икономическата конюнктура. Без да се оспорват фактическите констатации на съда, се сочи неправилно приложение на критериите за определяне конкретната сума на обезщетението за имуществени вреди, тъй като не са 1 съобразени тежестта на увреждането и неговите последици за физическото и психическото здраве на ищеца; данните за непълно възстановяване и трайност на негативните последици. Оспорва се изводът за съпричиняване като се твърди, че единствено противоправното поведение на водача е причина за настъпване на ПТП, както и че приетото съпричиняване на ищеца е със завишен принос. Оспорен е правният извод за началната дата, от която се дължи законна лихва върху обезщетенията, като се твърди, че това е 01.07.2019 г. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, със законна лихва от 01.07.2019 г.

Ответникът оспорва въззивната жалба. Подал е насрещна въззивна жалба срещу осъдителната част на решението над 56000 лева по обезщетението за неимуществени вреди, с оплакване за занижен размер на приетото съпричиняване вредоносния резултат от ищеца предвид механизма на ПТП, като счита, че приносът на пострадалия е в размер 30 %.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, за наличието и обема на съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат, както и за началния момент, от който ответникът е изпаднал в забава на задължението за плащане на обезщетенията. В частта, с която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 56000 лева, решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.

По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди. Фактическата обстановка, от значение за определяне размера на вредите, е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните доказателства, и се възприема от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК. Тя не се и оспорва от страните, поради което липсва основание за ревизирането й. Основателно е оплакването във въззивната жалба на ищеца, че при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички болки и страдания, последиците от увреждането, причинени на ищеца в процесното ПТП и цялостната промяна на живота му вследствие причинената травма.

2

При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените доказателства, заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертизи и показанията на свидетелите М. Д., Н. К. и Е. И.: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – средна по тежест черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчни контузии двустранно челнопариетално; субарахноидна и интравентрикулна хеморагии (наличие на кръв под паяжиновидната обвивка на мозъка и в мозъчните стомахчета); развитие на психоорганичен синдром и посттравматична церебрастения – слабост на нервната система с паметови нарушения, трудна концентрация, раздразнителност, намалена поносимост на стрес, лесна уморяемост и главоболие при натоварване, чувства на потиснатост и тревожност. Посочените увреждания в мозъка са трайни, включват органично разстройство на личността с устойчиво занижена способност за изпълнение на целенасочена дейност, упадък на познавателните възможности, занижена пластичност на мозъчните функции и променливо емоционално поведение - промяна на личността от органичен тип с необратим характер; б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период – 39 дни болнично лечение – 9 дни за овладяване на животозастрашаващото състояние и 30 дни за лечение на психоорганичния синдром. Домашно лечение за възстановяване от посттравматичната церебрастения. Общ възстановителен период от черепно-мозъчната травма – шест месеца, а от посттравматичната церебрастения - до 2 години като в конкретния случай и към третата година оплакванията продължават и състоянието следва да се приеме за трайно; в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – през първите 5-15 дни болки с по-голям интензитет в главата, гадене, световъртеж и повръщане. След първите 5-15 дни остават симптомите на посттравматичната церебрастения; г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 37 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ – невъзможност за самообслужване и нужда от чужда помощ, влошен сън, не може да спи; имал период от около два месеца на буйстване, агресия, нарушение на съзнанието и психичното функциониране, халюцинации и налудности, маниен синдром; е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние – Мозъкът е възстановен, без данни за неврологична и общомозъчна симптоматика. Психоорганичният синдром е с необратим характер; Трайни последици са негативно промененият мисловен процес; влошаването на работоспособността; влошеното психическо състояние на ищеца – понижена себеоценка и страх. Налице е органична личностова промяна, засягаща паметта, интелекта, мисленето, 3 емоционалния живот и поведението на ищеца. Вследствие е променен начинът му на живот – учил в университет, работил в изследователски център по проекти, свързани със социология След ПТП престанал да работи, защото не може да се концентрира. ж/. обществено-икономическите застрахователното събитие. условия в страната към настъпване на

Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 100 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По спорния въпрос за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Обстоятелствата, с които е обосновано възражението на ответника, са пътуване без поставен предпазен колан, с което е допринесъл за собственото си увреждане. Основателно е оплакването във въззивната жалба, че незаконосъобразно е прието съпричиняване на това основание. Намаляването на обезщетението за вреди се извършва само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Доказателствата по делото не установяват, че при поставен предпазен колан А. Г. не би получил уврежданията на главата, довели до черепномозъчна травма.

Предпазният колан задържа тялото към седалката и предотвратява удар на главата в предното стъкло. Видно от заключението на автотехническата експертиза, при установения механизъм на ПТП (завъртане по посока на часовниковата стрелка и първоначален удар с предна лява гума и на цялата лява страна на автомобила в мантинелата), и скорост на движение на автомобила, тялото на ищеца се е придвижило надясно и се е ударило с рамо в тази посока. При това инерционно движение на тялото надясно предпазният колан не може да е ефективен, защото не предпазва удар на главата в страничната част на автомобила. Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, поставен предпазен колан би предотвратил травма на главата челно в предното стъкло или предната част на купето. При завъртането на автомобила тялото и главата се движат надясно и наляво. Предпазният колан не може да предотврати напълно получените увреждания, предвид близостта на десния прозорец и врата. Поставен колан би смекчил удара, но не би предотвратил изцяло удара на главата в предната дясна врата. При тези заключения не може да се приеме за доказано възражението за съпричиняване. Съдът кредитира становището на вещото лице по автотехническата експертиза, че коланът не би бил ефективен в конкретния 4 случай, защото то е дадено в областта на компетентност на експерта и след съобразяване с механизма на ПТП и функциите на предпазния колан.

Становището на доц.Велинов, че предпазният колан би смекчил удара, но не би предотвратил напълно получените увреждания, на първо място не установява категорично, че при поставен контакт ищецът не би получил процесното увреждане, и на второ място това становище е дадено извън компетентността на вещото лице неврохирург. В обобщение при наличните доказателства възражението за съпричиняване не е доказано. Следва да се приеме, че липсва принос в поведението на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. Дори да се приеме, че ищецът е пътувал без поставен колан, не е налице причинна връзка между нарушението му и настъпването на вредите.

По оплакването на ищеца за неправилно определяне на момента, от който се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Правоотношението се регулира от КЗ от 2016 г., който в чл. 429, ал. 3, изр. 2 лимитира включените в застрахователното обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. Ищецът е предявил претенцията си към застрахователя на 01.07.2019 г. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл.

497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от 01.07.2019 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Следователно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 01.07.2019 г. Възражението на ответника, че ищецът не бил представил изискани с писмо от 01.10.2019 г. документи, не обосновава забава на кредитора, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл.496, ал.3 от КЗ. Не се спори, че при предявяване на претенцията пред застрахователя ищецът е представил Констативен протокол за ПТП. Следователно ответникът е бил длъжен да се произнесе по искането и да определи справедливо обезщетение. Като не е сторил това, е изпаднал 5 в забава, считано от 01.07.2019 г. По изложените мотиви искането за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение, считано от 01.07.2019 г. е основателно.