Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 128/2025
Вид
Решение № 221
Подписан
22.04.2025
В сила
11.12.2025
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000128 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК вр. чл. 308 ГПК.

С решение № 1608/20.11.2024 г. по т.д. № 1238/2024 г. на СГС, VI-2 състав е осъдено "Културно-масова дейност“ ЕООД, ЕИК 148139473, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ул. „Д-р Владимир Смоленски“ №10, ет. 3, ап. 10 да заплати на СНЦ „МУЗИКАУТОР“, ЕИК 831005050, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ул. „Будапеща“ № 17, ет. 4 на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 58, ал. 2 във връзка с чл. 94о ЗАПСП сума в размер на 21 744.48 лв., представляваща вземане за дължим остатък от уговорено възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на СНЦ „МУЗИКАУТОР“, ЕИК 831005050 на организиран от ответника музикален фестивал „SPICE MUSIC FESTIVAL 2021“ в гр. Бургас, провел се в периода от 06.08.2021 г. до 08.08.2021 г., въз основа на сключен договор от 22.11.2018 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви и споразумение към него от 06.08.2021 г., ведно със законната лихва за периода, считано от подаване на исковата молба в съда - 04.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 21 744.48 лв. до пълния му предявен размер от 21 749.76 лв.

Ответникът "Културно-масова дейност“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната част, а искът да бъде отхвърлен. Конкретно се поддържа, че ищецът няма представителни права спрямо авторите на текста и музиката на 28 музикални произведения, използвани от ответника в процесния музикален фестивал, което се установило посредством изслушаната по 1 делото техническа експертиза. Според чл. 14, ал. 4 от приложимата Тарифа, за тези произведения не се дължало и възнаграждение, тъй като те не се ползвали с авторскоправна защита по отношение на ищеца. Тарифата се прилагала с предимство пред Договора между страните и се прилагала по силата на чл. 94р от ЗАПСП.

Ищецът не бил и предявявал иск по отношение на произведения извън репертоара му.

Той не притежавал авторски права върху установените 28 музикални произведения.

Дори и да имало неплатен остатък от дължимото възнаграждение, то от него следвало да се приспадне възнаграждението за тях, изчислено пропорционално на времетраенето им според правилата на приложимата Тарифа, поради което и присъдената сума следвало да бъде в по-малък размер. В случая не била приложима практиката, касаеща наличието на частично плащане, каквото ответникът направил авансово, тъй като от една страна такова било уговорено с договора между страните, а от друга ответникът не знаел предварително по отношение на кои музикални произведения ищецът има авторски права и платил на доверие, поради което и авансовото плащане не съставлявало признание на права. Отделно жалбоподателят оспорва в икономическата стойност на процесния фестивал да се включва финансирането от община Бургас и поддържа, че същото не може да служи като основа за изчисление на дължимото се възнаграждение. Искът бил неоснователен и защото ищецът не представил надлежен счетоводен документ за претендираната сума.

Ищецът Сдружение „Музикаутор“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Излага подробни съображения по съществото на спора и моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част, е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът СНЦ „МУЗИКАУТОР“ е твърдял в исковата си молба, че в качеството си на организация за колективно управление на авторски права сключил с ответника „Културно – масова дейност“ ЕООД договор от 22.11.2018 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, имащ рамков характер, а въз основа на него и споразумение от 06.08.2021 г., касаещо конкретно събитието „SPICE MUSIC FESTIVAL 2021“, предвидено да се проведе в периода от 06.08.2021 г. до 08.08.2021 г. в гр. Бургас, с което споразумение на ответното дружество, в качеството му на организатор на събитието и ползвател, било отстъпено срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично „на живо“ или чрез 1 запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение върху които са отстъпени на ищеца или ще му бъдат отстъпени по време на действието на посочения договор от неговите членове или членове на чуждестранни организации, с които ищеца има сключени договори за взаимно представителство. Посочил е, че въпросът 2 за начинът на формиране и изплащане на следващото се на ищеца възнаграждение бил уреден в чл. 2 от рамковия договор, който препращал към Тарифа за определяне размера на авторските възнаграждения при публично изпълнение на музикални и свързани с тях литературни произведения по време на концерти и други събития (нар. още „Правила на МУЗИКАУТОР за концерти“), каквато била одобрена със Заповед № РД-09-252/22.04.2020 г. на заместник-министъра на културата. Водещ критерии при определяне размера на възнаграждението за отстъпените права при провеждане на концерт/фестивал била икономическата стойност на събитието, като тази стойност включвала приходи от продажба на платени пропуски, куверти, комплексни платени пропуски, както и от средства от консолидирания държавен бюджет. Ищецът е твърдял, че ответникът не заплатил в пълен размер дължимото се съгласно сключеното между тях споразумението от 06.08.2021 г. възнаграждение относно използването на отстъпените на „Културно-масова дейност“ ЕООД неизключителни права на публично ползване на музикални произведения, реализирано по време на организираното от същия музикално събитие „SPICE MUSIC FESTIVAL 2021“ в гр. Бургас, провело се в периода от 06.08.2021 г. до 08.08.2021 г. Ищецът получил само част от следващото му се възнаграждение в размер на 25 431.98 лева, като е поддържал, че съобразно уговорените между страните правила на изчисление, ответникът продължавал да дължи още 21 749.76 лв. с ДДС. Пояснил е как според него следва да се определи дължимото се възнаграждение, като е посочил, че за така организираното събитие ответникът е заявил общ приход в размер на 608 608.20 лв., от които 580 688.20 лв. – приходи от продажбата на билети и 27 920 лв. – приходи от покани, но към приходите от събитието следвало да се добави и сумата в размер на 183 333,33 лв., получена от ответника под формата на целево финансиране от Община Бургас. Така според ищеца общата база, която следвало да служи за изчисляване на дължимото от ответника възнаграждение по договора с ищеца възлизала на сумата от 791 941.53 лв. без ДДС, като установения според тарифата процент на възнаграждението бил 5,5 % от така формираната икономическа стойност на събитието, или 43 556.78 лв. без ДДС, съответно 52 268.14 лв. с ДДС. От така формираното възнаграждение „Културномасова дейност“ ЕООД платил само 30 518.38 лв., като оставащият неиздължен остатък от възнаграждението възлизал на сумата от 21 749.76 лв. с ДДС. Въпреки редица опити от негова страна за доброволно уреждане на спора с ответника чрез изпращане на покани до него за изплащане на посочения остатък от дължимо възнаграждение до изпълнение така и не се стигнало, тъй като ответникът отказвал с довод, че с плащането на сумата от 30 518.38 лв. се е издължил изцяло по договорния си ангажимент към ищеца, защото при определяне на икономическата стойност на събитието не следвало да се включва финансирането, което му е осигурено от Община Бургас.

Във връзка с изложеното ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати 21 749.76 лв., представляваща дължим остатък от уговорено възнаграждение за авторски права за използваните защитени произведения принадлежащи към репертоара на ищеца на организиран от ответника музикален фестивал „SPICE MUSIC FESTIVAL 2021“ в гр. Бургас, провел се в периода от 06.08.2021 г. до 08.08.2021 г., въз основа на сключен договор от 22.11.2018 г. за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви и споразумение към него от 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ответникът „Културно – масова дейност“ ЕООД е депозирал своевременно отговор на исковата молба, в който е поддържал, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърдял е, че относно организираното на посочената в исковата молба дата и място събитие – музикален фестивал, е заплатил изцяло дължимото се на ищеца 3 възнаграждение по сключения между тях договор, като размерът му бил правилно определен на сумата от 30 518.38 лв. с ДДС, за което ищецът издал и съответната фактура. Впоследствие обаче СНЦ „МУЗИКАУТОР“ насочил допълнителна претенция към ответника за извършване на плащане на допълнително възнаграждение за събитието в размер на сумата от още 21 749.76 лв. Ответникът е поддържал, че СНЦ „МУЗИКАУТОР“ не е имал сключени договори за представителство с чуждестранните организации за колективно управление на авторски права, където евентуално са членували авторите на текста и музиката на произведенията изпълнени на живо по време на състоялия се в гр. Бургас концерт, както и че авторите не членували в тези чуждестранни организации, с които ищецът евентуално имал сключени договори за взаимно представителство, което означавало, че произведенията, чийто текст и музика те са създали изобщо не били част от неговия репертоар. На второ място ответникът е поддържал, че при формирането на евентуално дължимото по договора възнаграждение в полза на ищеца не следвало да се вземат предвид приходите на организатора получени от финансиране, дадено от Община Бургас. След като е направил анализ на понятието „консолидирана фискална програма“ според легалната му дефиниция, съдържаща се в чл. 4 от Закона за публичните финанси, ответникът е посочил, че при съобразяване съдържанието на приложения към отговора договор за обществена поръчка, въз основа на който ответникът е получил общинското финансиране на мероприятието, и в частност разпоредбата на чл. 3, се ,установявало, че средствата били отпуснати по общинска програма „Летен театър фестивали и концерти“ и не попадали в бюджетите, обхващащи се от консолидираната фискална програма по смисъла на чл. 4 ЗПФ. Освен това СНЦ „МУЗИКАУТОР“ не фактурирал остатъка от търсеното възнаграждение, съответно да го е включил в счетоводните си записи, съответно в изготвения от него дневник на продажбите. Поддържал е и това, че към 2018 г., когато страните сключили рамковия договор, на който ищецът се позовава досежно начина на формиране на процесното възнаграждение, действала не Тарифата от 2020 г., която ищецът цитирал, а нейна предходна редакция, която според ответника се прилагала и в която компонентът „средства от консолидирания държавен бюджет и по европейски и републикански фондове и програми, които се отпускат за подготовката, организирането, провеждането и популяризирането на събитие с платен достъп“ не бил включен при определяне размера на възнаграждението за събитието.