Решение № 709 от 02.01.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Велико Търново, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1385/06.10.2023г., постановено по Гр. д.№1432/2023г. по описа на РС – Плевен, ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Н.Q с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.против „МОБИЛ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК 114123081, със седалище и адрес на управление гр.Плевен ж.к.Сторгозия №108, представлявано от управителя А. Ц., иск с правно основание чл.74 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК да бъде признато за установено, че „МОБИЛ ЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК 114123081, дължи на Н. П. Н. сумата от 12326,78 лева главница и 6255,85 лева лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2017г. - 20.12.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение №3711/21.12.2022г. по ч.гр.дело №6718/2022г. по описа на РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и е осъден ищеца Н. П. Н. да заплати на „МОБИЛ ЕКСПРЕС“ ЕООД, сума в размер на 2072,44лв. – разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Н. П. Н., като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се като неправилен и необоснован, с оглед събраните по делото доказателства, извода на първостепенният съд, че не е установен правният интерес на ищеца по делото – въззивник от изпълнението на чуждият дълг – двете процесни плащания. Сочи се, че видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ, към датата на извършване на двете плащания – 20.12.2017г. ищецът – въззивник е бил съдружник в „Мобил Експрес“ ООД, притежаващ 70% дял от капитала, като по същото време е бил и поръчител в лично качество по ползваният от ответното дружество кредит от „Пощенска банка“ АД, като и за двете обстоятелства по делото са налице безспорни доказателства, които установяват наличието у ищеца на правен интерес от изпълнението, без което личното имущество на въззивника /ищец/ и притежаваните от него дялове в капитала на „Мобил Експрес“ ЕООД биха могли да бъдат предмет на изпълнение от страна на кредиторите на дружеството. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове. Сочи се, че в противоречие с нормата на чл.80 ГПК, в полза на ответника са присъдени разноски, без 1 представен списък на разноските. Претендира направените по делото разноски пред две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по делото „Мобил Експрес“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Г. – АК – Ловеч, с който оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и обосновано.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, вкл. и тези, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№6718/2022г. по описа на РС – Плевен.

В СЗ въззивникът Н. П. Н. лично поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в същата, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира съдебни разноски за въззивното производство. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззиваемата страна „Мобил експрес“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.В. Г. – АК – Ловеч, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира направените във въззивното, първоинстанционното и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, както и допустимо, доколкото е постановено по предявени по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.74 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, съобразно дадената от първоинстанционният съд правна квалификация на спорното право с изготвения по реда на чл.146 ал.1 ГПК доклад по делото, против която ищецът не е възразил в проведеното първо СЗ по делото, които са процесуално допустими, доколкото, с оглед подаденото от длъжника в срок възражение по чл.414 ГПК, е налице правен интерес у ищеца от предявяването им и са предявени в рамките на едномесечният срок по чл.415 ал.4 ГПК.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е основателна и доказана, а първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

РС – Плевен е бил сезиран с предявени от ищеца Н. П. Н. против ответника „Мобил Експрес“ ЕООД по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.4 ГПК обективно кумулативно съединени установителни иск с правно основание чл.74 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 326,78лв. – главница и сумата от 6255,85лв. – мораторна лихва за периода от 20.12.2017г. до 20.12.2022г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, предмет на Ч.гр.д.

№6718/2022г. по описа на РС – Плавен в съда – 20.12.2022г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че на 06.08.2015г. ищецът е бил вписан като едноличен собственик на капитала на ответното ТД – „Мобил експрес“ ЕООД, с ЕИК 114123081, както и че във времето се налагало да заплаща с лични средства някои от задълженията на ответното дружество. Сочи се, че на 20.12.2017г. от банковата сметка на ищеца в „ПИБ“ АД ищецът заплатил частично издадената на „Мобил експрес“ ЕООД фактура №1748/27.09.2012г. от „Стройпродукт“ Плевен. Твърди се, че на същата дата от банковата сметка на ищеца в „ПИБ“ АД превел по банковата си сметка в „Пощенска банка“ АД сумата от 10 000лв., с която заплатил на 20.12.2017г. дължима от „Мобил експрес“ ЕООД по 2 договор за кредит с „Пощенска банка“ месечна вноска в размер на 5280 евро с левова равностойност 10 326,78лв. Твърди се, че до настоящият момент посочените две суми не са заплатени на ищеца от „Мобил експрес“ ЕООД, като ответното дружество дължи на ищеца и мораторна лихва върху главницата от 12 326,78лв. за периода от 20.12.2017г. до 20.12.2022г. в размер на 6255,85лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, предмет на Ч.гр.д.№6718/2022г. по описа на РС – Плевен – 20.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че ищецът е подал против ответника заявление по чл.410 ГПК за исковите суми, по което било образувано Ч.гр.д.№6718/2022г. по описа на РС – Плевен, по което ответникът – длъжник в срока по чл.414 ал.1 ГПК подал възражение против издадената заповед по чл.410 ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми. Претендирал е направените в производството съдебни разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „МОБИЛ ЕКСПРЕС“ ЕООД, с ЕИК 114123081, чрез пълномощника си адв.В. Г. – АК – Ловеч, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност на предявените искове, които е оспорил изцяло, както по основание, така и по размер. Възразил е, че ищецът не е обосновал правния си интерес да извърши процесните плащания вместо ответника „Мобил експрес“ ЕООД. Посочил е, че ищецът не представя процесната фактура, както и договор за кредит. Оспорва предявените искове като неоснователни на основание представена Декларация от ищеца с нотариална заверка на подписа му от 07.08.2018г., с която ищецът декларира, че е съгласен да бъдат заличени всички и всякакви вземания/задължения на ответното дружество към него, както и че няма и не може да има каквито и да било финансови претенции във връзка с негови вземания от дружеството.

Изложил е твърдения, че видно от справка в ТР, ищецът е едноличен собственик на капитала на ответното дружество от 05.08.2015г. до 12.04.2017г., респ. е съдружник в ответното дружество от 12.04.2017г. до 01.12.2020г. вкл., като, считано от 02.12.2020г. ищецът не е съдружник в „Мобил експрес“ ЕООД, защото е изключен като такъв по реда на чл.517 ал.3 от ГПК, като повече от 15г. единствен управител на ответното дружество е А. Ц.

Ц.. Позовава се на представено с писмения отговор на ИМ Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на дружеството от 12.10.2015г., по силата на което ищецът е имал възможност да се разпорежда и се е разпореждал с парични средства, собственост на „Мобил експрес“ ЕООД. Оспорил е ищцовото твърдение, че процесните парични задължения са заплатени от ищеца със средства от негова лична банкова сметка, с твърдение, че ищецът е платил процесните задължения на ответника с парични средства, собственост на „Мобил експрес“ ЕООД, като са изложени твърдения, както следва: че на 26.08.2016г. ищецът е превел по своя лична сметка в „УниКредит Булбанк“ АД от разплащателната сметка в лева в „Юробанк България“ АД с титуляр ответника „Мобил експрес“ ЕООД сума в размер на 30 110лв. с основание – захранване на сметка; на 12.04.2017г. ищецът е превел по своя лична сметка в „Юробанк България“ АД от разплащателната сметка в лева в „Юробанк България“ АД с титуляр ответника „Мобил експрес“ ЕООД сума в размер на 15 000лв. с основание – прехвърляне на средства; ищецът е изтеглил в брой от разплащателната сметка в лева в „Юробанк България“ АД с титуляр ответника „Мобил експрес“ ЕООД суми на дати и в размери, както следва: на 26.08.2016г. – 32 000лв., на 04.05.2017г. – 1200лв., на 15.05.2017г. – 2000лв., на 16.05.2017г. – 3000лв., на 18.05.2017г. – 9500лв., на 18.05.2017г. – 1500лв., на 22.05.2017г. – 5000лв., на 02.06.2017г. – 1500лв., на 08.06.2017г. – 2000лв., на 16.06.2017г. – 2000лв., на 14.08.2017г. – 2000лв., на 02.02.2017г. – 20 000 евро, 12.05.2017г. – 1000 евро, на 18.10.2017г. – 1710 евро; че на 17.08.2017г. ищецът е превел по своя лична сметка в „Юробанк България“ АД от разплащателната сметка в евро в „Юробанк България“ АД с титуляр ответника „Мобил експрес“ ЕООД сума в размер на 850 евро с основание – вноска по кредит. Изложени са твърдения, че посочените в писмения отговор на ИМ парични суми ищецът не е предал на управителя на ответното дружество, задържал е у себе си паричните средства, собственост на ответника по делото, като техния общ размер се явява задължение на ищеца към ответника към 20.12.2017г. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че ищецът е платил със свои лични парични средства задълженията на ответника, ответникът е предявил евентуално възражение за прихващане на ищцовото 3 вземане против ответника в размер на 12 326,78лв. с насрещното вземане на ответника против ищеца за задържаните от ищеца парични средства, собственост на ответника по делото. Релевирал е възражение, че към датата на плащането от ищеца – 20.12.2017г., задължението на „Мобил експрес“ ЕООД по фактура №1748/27.09.2012г., издадена от „Стройпродукт“ – Плевен е погасено по давност и ищецът е платил по собствено желание погасено по давност задължение без съгласието на „Мобил експрес“ ЕООД. Претендирал е направените в исковото и заповедното производства съдебни разноски.