Решение № 2934 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2934 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330110458 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против А. А. А. /А./ се твърди, че за периода от 19.12.2018г. до 29.03.2022г. ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на 890.36 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 28.02.2019г. до 31.03.2022г. в размер на 112.94 лв., за обект, находящ се в ***. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.

Ответникът имал качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил собственик/ползвател на водоснабдения недвижим имот. Отчетът бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № 5920 по описа на ПРС за 2022г. заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в 1 производството.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, чрез назначения особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Липсвали данни по делото ответницата да е собственик или наемател на жилището, съответно да е потребител на ВиК услуги. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 5920 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 3064 от 28.04.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът А. А. А. да заплати на дружеството сумата от 890.36 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 19.12.2018 г. – 29.03.2022 г.; 112.94 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 28.02.2019г.-31.03.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 27.04.2022г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, както и карнета за обект, находящ се в ***.

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, според което няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ***. Постъпило е писмо от Община Пловдив, според което след направена справка в масивите на Дирекция МДТ гр.Пловдив е установено, че за имота е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от лицето *** на дата 12.03.2007г., с която е декларирано, че заедно със *** и *** са собственици при равни права на земя от 100 кв.м. и жилище от 48 кв.м. и второстепенна постройка 10 кв.м.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5920 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не се установява ответницата да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за нея задължението за заплащане на потребена и отведена вода.

2

От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че няма подадени декларации за процесния недвижим имот от лицето А. А. А.. От второто постъпило писмо пък е видно, че за имота е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от лицето *** на дата 12.03.2007г., с която е декларирано, че заедно със *** и *** са собственици при равни права на земя от 100 кв.м. и жилище от 48 кв.м. и второстепенна постройка 10 кв.м., но по делото не се твърди, нито се установява между тези лица и ответницата да има някаква връзка – било то родствена или друга. Следователно ищецът не установи, че именно ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същата да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен представител *** срещу А. А. А. /А./, ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че А. А. А. /А./ дължи следните суми - сумата от 890.36 лв. главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена канална вода за периода от 19.12.2018г. – 29.03.2022г. за обект, находящ се в ***, 112.94 лв. обезщетение за забава за периода 28.02.2019г. – 31.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.04.2022г. до окончателното погасяване, предмет на издадената заповед № 3064 от 28.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 5920 по описа на ПРС за 2022г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3