Определение № 20350 от 16.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20350 гр. С., 16.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110125490 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. (АДРЕС) чрез адвокат Б. П., срещу Т. В. Т., ЕГН: **********, и Б. С. Т., ЕГН:

**********, двамата с адрес гр. С., бул. (АДРЕС).

Съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

След като съдът е разпоредил препис от исковата молба и доказателствата да се връчат на ответниците, те са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорват исковата претенция по основание.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че е собственик на 1/ 4 идеална част от АПАРТАМЕНТ №12 /дванадесет/, с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда сто и пет, точка, двадесет и осем , точка, две, точка дванадесет/, находящ се в град С., район *********", ж.к.„(АДРЕС) със застроена площ 78.57 /седемдесет и осем цяло петдесет и седем стотни/ кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, баня - тоалетна, черно и гардеробно антре, при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта:

***, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, с площ 3.45 /три цяло четиридесет и пет стотни/ кв.м., заедно с 2.08% /две цяло и осем стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и съответни идеални части от правото на строеж върху мястото.

Твърди се, че ответниците на основание покупко-продажба при условията на съпружеска имуществена общност са придобили 1/2 /една втора/ идеална част от апартамента. Твърди се, че ответникът Т. лично е придобил по наследство 1/4 /една четвърт/ 1 идеална част, която е дарил на сина си В. Т. Т..

Сочи се, че Т. В. Т. и съпругата му Б. С. Т. са продали на си В. Т. Т. собствената си 1/2 /една втора/ идеална част от апартамента, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване.

В исковата молба се твърди, че ответниците ползват имота изцяло, включително собствената на ищцата идеална част, като са я лишили от възможността да се ползва от имота или да получава добиви от него.

Ищцата посочва, че е отправила нотариална покана до ответниците да заплащат обезщетение за ползване, като същата била връчена на 13.05.2022 г., а ответниците не са се отзовали на искането.

С оглед изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Т. В. Т., ЕГН: **********, и Б. С. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес гр. С., бул.

(АДРЕС), да заплатят на Д. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), сумата в размер на 1200 лева - обезщетение за ползване на 1/ 4 идеална част от АПАРТАМЕНТ №12, с идентификатор ***, находящ се в град С., район *********", ж.к.(АДРЕС), за периода от 13.05.2021 г. до дата на завеждане на исковата молба, а именно – 12.05.2023 г., представляваща равностойността на среден пазарен наем по 100 лева месечно при условията на солидарност, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане на същата. Претендират се сторените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковите претенции.

Не се спори, че ищцата е собственик на 1/4 /една четвърт/ идеална част от процесния апартамент, заедно с избено помещение и 2.08% идеални части от общите части на сградата и съответни идеални части от правото на строеж върху мястото.

Не се оспорват наведените от ищцата твърдения за начините на придобиване на идеалната част от процесния имот на ответниците, нито се оспорват описаните в исковата молба договор за дарение и договор за покупко-продажба с В. Т. Т.

Не се спори, че ответниците са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продаваемата 1/2 /една втора/ идеална част върху имота, но не и върху дарената от ответника Т. В. Т. 1/4 /една четвърт/ идеална част на В. Т. Т..

Ответниците твърдят, че не ползват процесния апартамент нито през исковия период, нито към настояш момент въпреки правото си на ползване върху 1/2 /една втора/ идеална част от него.

Оспорва се твърдението, че ответниците ползват имота въобще, още по-малко изцяло и само за себе си, както и че са лишили ищцата от възможността да се ползва от имота или да получава добиви от него.

Ответниците твърдят, че достъпът на ищцата до апартамента винаги е бил свободен, същата има ключ от входната врата към него, като ключът не е сменян никога и ищцата винаги е можела, да ползва част от апартамента, съответстваща на притежаваната от нея идеална част, без никога да е била препятствана за това от страна на ответниците.

При евентуалност се оспорва предявения иск и по размер като значително завишен и неотговарящ на действителния среден месечен наем за имот от същия вид, качество, състояние и местонахождение, нито е съобразен с размера на притежаваната от ищцата идеална част от имота. Отделно от това, ответниците считат, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелството, че те притежават пожизнено и безвъзмездно право на ползване само върху продадената 1/2 /една втора/ идеална част върху процесния имот, но не и върху дарената от ответника Т. В. Т. 1/4 /една четвърт/ идеална част от имота.

По изложените съображения, ответниците молят предявеният срещу тях иск да бъде 2 отхвърлен изцяло като неоснователен. Иска се присъждане на направените по делото разноски.

2.Правна квалификация на правата и възраженията: В настоящето производство са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори, че ищцата е собственик на 1/4 идеална част от процесния апартамент; че ответникът Т. В. Т. е дарил своята 1/4 идеална част от имота на сина си – В. Т.; че ответниците са продали съсобствената им 1/2 идеална част от имота на В. Т.; че ответниците притежават пожизнено право на ползване на 1/2 идеална част от имота.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не се нуждаят от доказване обстоятелствата, относно които страните не спорят;

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти: По главния иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността ищцата носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот, че ответниците са съсобственици, че същите ползват лично целия имот по начин, който възпрепятства ищцата от лично ползване, че е изпратена на ответниците покана за заплащане на обезщетение, както и размерът на ползата, от която е лишена. Ответниците следва да докажат основателността на възраженията си.

По акцесорния иск на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за ищцата е тежестта да докаже възникването на валиден главен дълг, а за ответниците – погасяването му.

По доказателствените искания

За приемане на представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са относими, допустими и необходими, по отношение на правния спор – съдът следва да ги допусне като такива в процеса. По искането на ищцата за допускане и назначаване на съдебно-оценителна експертиза - съдът приема, че следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след като даде възможност на страните да поставят въпроси на вещото лице с оглед разпределената им в проекта за доклад доказателствена тежест.

По исканията на страните за допускане на гласни доказателствени средства – съдът го намира за необходимо, като счита, че следва да допусне разпита на двама свидетели при режим на довеждане – един, посочен от ищцата, и един, посочен от ответниците, за установяване на наведените от тях твърдения за ползването на имота през исковия период.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА разпита на двама свидетели при режим на довеждане – по един за всяка от страните.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ , че по искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в 3 обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата. Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.