Решение № 10009 от 29.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10009 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110160367 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Г. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1-во и пр. 3-то от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу /фирма/ за връщане на сума в размер на 196,80 лв., недължимо платена въз основа на нищожни клаузи от договор за потребителски кредит № 5662845/09.01.2021 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние № 5662845/09.01.2021 г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 800,00 лева срещу задължението да върне същата сума при лихвен процент в размер на 40,32 % и ГПР 49,38 % за срок от 44 седмици, на 22 двуседмични вноски, всяка с размер от 63,20 лв., с дата на първата вноска 23.01.2021 г. и дата на последната вноска 13.11.2021г.

Ищецът навежда твърдения, че кредитодателят наложил на потребителя заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 440,53 лева, която следвало да заплати разсрочено – на равни части и да се включи в размера на всяка погасителна вноска. Счита процесният договор за изцяло недействителен, поради законови нарушения, всяко от които на самостоятелно основание за прилагане на чл. 22 от ЗПК. Навежда твърдения за нищожност на клаузите за неустойка и за заплащане на такса за експресно разглеждане, по договора, сключени в противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на ЗПК и ЗЗП.

Поддържа, че неправилно е приложен ГПР, надхвърлящ максимално допустимия размер по чл. 19, ал.4 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 196,80 лв. като недължимо платена по договор за паричен кредит № 5662845/09.01.2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането. При условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора – клаузата предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи в размер на 400,00 лв., клаузата за годишен процент на разходите, клаузата определяща изисквания за срок за предоставяне на обезпечение и клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на 1 обезпечения в размер на 293,26 лв. Претендира деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими поради на липса правен интерес. Навежда твърдения, че ищецът не сочи защитим чрез установителен иск по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД правен интерес. Твърди още, че таксата за експресно разглеждане не е задължителна, а опционална, допълнителна, която клиентът сам е избрал да ползва и не следва да бъде включена в ГПР. Навежда твърдения, че искът за установяване на нищожност на клаузи от сключения договор е недопустим. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Счита, че не са налице основанията за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД доколкото и съобразно задължителните постановки на Постановление № 1от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, не е осъществен фактическият състав на цитираната правна норма, респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете и да присъди сторените в производството разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира предявените искове за допустими поради наличието на правен интерес от ищеца с оглед твърденията му за нищожност на клаузи в потребителски договор и за извършени от него недължими плащания на основание тези клаузи.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23 ЗПК ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор, евентуално на клаузите по чл. 1, ал. 3, чл. 4, ал. 1 и ал.2 от договора.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже действителността на сключения договор, както и факта, че предвидената неустойка е законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: обедняването си със заплащането на сумата в размер на 196,80 лв., платена по договор за потребителски паричен кредит № 5662845/09.01.2021 г., представляваща неустойка и/или такса за експресно разглеждане, начислена въз основа на оспорения договор; обогатяване на ответника с получаването на сумата в размер на 196,80 лв.; че договорът за паричен заем е нищожен, както и следва да докаже изискуемост на вземането, т.е. моментът на даването/получаването на сумата. Ответникът следва да установи, че я е получил на валидно правно основание.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на процесния договор за паричен кредит № 5662845/09.01.2021 г., между страните е възникнало облигационно правоотношение.

От представения по делото договор за потребителски кредит № 5662845/09.01.2021 г. се установява, че на ищеца е отпуснат кредит в размер на 800 лв., платим на 22 двуседмични вноски по 63,20 лв. (включващи такса), с падеж на последната вноска 13.11.2021 г, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32% и ГПР 49,38%.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на усвояване на сумата, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на физическо лице, което да отговаря на определени в договора изисквания или банкова гаранция с бенефициер - кредитора, за целия размер на дължимата от кредитополучателя сума по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Уговорено е в чл. 4, ал. 2 от договора, че при 2 неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок до три дни, считано от датата на усвояване на сумата, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 293,26 лева. Неустойката се заплаща от кредитополучателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора ищецът се е задължил да заплати на кредитора и такса за експресно разглеждане на документите за одобрение в размер на 440,00 лв., която също е включена в погасителния план, и се дължи заедно с главницата на падежа.

Заедно с допълнителните оскъпявания дължимата двуседмична вноска възлиза на 76,53 лв., като общата дължима сума по кредита ведно с лихвата, неустойката и таксата е 1683,66 лв.

Не се спори между страните, че дружеството е предоставило на ответника и той е усвоил сумата от 800 лв. в рамките на уговорения кредит.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че заплатените суми от С. Г. В. за погасяване на задълженията по Договор за паричен заем № 5662845/09.01.2021 г. са в размер на 1 532,33 лева. С тази сума са погасени следните задължения съгласно погасителния план: 800 лв. за главница, 120,94 лв. за договорна лихва, 171,39 лв. за неустойка и 440 лв. – такса за експресно разглеждане. Според вещото лице посоченият в договора ГПР от 49.38% включва единствено договорната възнаградителна лихва. Ако в него се включат и останалите разходи по кредита – неустойка и такса за експресно разглеждане, то ГПР трябва да възлиза на 590,49% при допустими съгласно чл. 19, ал. 4 50% ГПР за периода.

От представения по делото договор за паричен заем № 5714528 от 08.07.2021 г., сключен между С. Г. В. и /фирма/ (чийто универсален правоприемник е ответника), се установява, че процесният заем от 800 лв. е рефинансиран частично за сумата от 613,80 лв.

Това означава, че от горната сума от 1532,33 лв., отнесена за погасяването на първоначалния заем на ищеца, 918,53 лв. са заплатени лично от него, а 613,80 лв. са рефинансирани от кредитодателя по нов договор за кредит.

На първо място, съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем № 5662845/09.01.2021 г. е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Законa за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съдът намира, че уговорената в договора неустойка в размер на 293,26 лева за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза.

Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната клауза за неустойка по чл. 11, 3 ал. 1 и 2 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като размерът на неустойката възлиза на около 1/3 от стойността на отпуснатия заем.

С оглед на това следва да се посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.

Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение всъщност не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен това съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му причиняват значителни затруднения на длъжника при изпълнението му. Създава се впечатление, че обезпечението е нежелано от кредитора, а неустойката има за цел единствено да служи като скрито оскъпяване на кредита и да доведе до неоснователно обогатяване. В този смисъл съдът отбелязва, че кредиторът изначално е предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение в чл. 11, ал. 1 от договора, поради което е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка. Така посочената неустойка следва да се включи към ГПР по кредита съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, съгласно която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлява по своята същност разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който е известен на кредитора още към момента на сключване на договора.