Решение № 770 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Цветомир М. Минчев

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100514885 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19174 от 24.10.2024 г. по гр.д. № 8381/2024 г. Софийски районен съд, 127 състав признал за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. Н., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 789.78 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 301988, за периода от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109.93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г., и сумата 26.27 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 31830/25.10.2023 г. по ч.гр.д. № 54830/2023 г. по описа на Софийски районен 1 съд, 127 състав, като отхвърлил предявения иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 912.17 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 06.11.2020 г., предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 136.04 лева, и предявения иск за сумата 6.80 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., като неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 63.95 лева – разноски за заповедното производство, и сумата 106.58 лева – разноски за исковото производство. На основание чл. 38 ЗА ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответницата сумата 44.18 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р. Д. Н., която го обжалва в частта, с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е уважен до размер от 109.93 лв., както и в частта, с която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за главница за дялово разпределение е уважен за размера от 26.27 лв. Първостепенният съд неправилно приел за дължими суми за лихви върху главницата за топлинна енергия, след като ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта дружеството или по друг начин, респективно не установил изпадането в забава на ответника, като в жалбата се цитират клаузи от ОУ на договора от 2014 г.

Нямало никакво основание за присъждане и на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. В тежест на ищцовото дружество било да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответника е да заплаща в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение. Трябвало да се докаже основанието за това задължение, както и че същото е в рамките на процесния период, а също и датата, на която възнаграждението следвало да бъде платено. От страна на ищеца не били ангажирани доказателства, от които да се установят при условията на пълно доказване всички тези предпоставки, поради което този иск също бил неоснователен. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в 2 обжалваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия и за главница за дялово разпределение. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в становище от 20.10.2025 г.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

Неоснователен е доводът в жалбата във връзка с акцесорния иск за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия.

Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.

Според чл. 33, ал. 2 от приложимите към процесния период (м. 05.2020 г.

3

– м. 04.2022 г.) и приети по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.

3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, отразяваща реалното потребление на база изравнителните сметки. Тълкуването на тези клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извод, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на обща фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за съответния отоплителен сезон отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. Дотогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД клиентът изпада в забава, считано от 15 септември на съответната година, а отправяне на покана не е необходимо. Цитираните в жалбата клаузи от общите условия от 2014 г. са неотносими за спора.

Неоснователни са и доводите във връзка с дължимостта на главницата за дялово разпределение.

С п о р е д чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с 4 лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

В случая ищецът е сключил договор при ОУ с третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ, който е приет по делото. С договора по чл. 139в ЗЕ, който се одобрява от КЕВР, се определя и цената на услугата дялово разпределение по посочените в ал. 3 на чл. 139в критерии, а цената на услугата се обявява на интернет страниците на продавача и на търговеца, извършващ дялово разпределение. Съгласно чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016 г., клиентите заплащат на продавача както сумите за потребената топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец.

Следователно ищецът е доказал основанието да получи сумите за извършеното дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР с договора по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач.

Противно на поддържаното в жалбата, от приетото и неоспорено извлечение от сметки се установява, че главницата за дялово разпределение е начислена именно за процесния период м. 08.2020 г. – м. 04.2022 г. Що се отнася до размера на дължимите суми, с отговора на исковата молба ответницата изрично е заявила да не се назначават поисканите от ищеца експертизи, тъй като оспорва иска само по основание и не оспорва размера на сумите, освен погасените по давност. С доклада по делото, срещу който ответницата не е възразила, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК районният съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че стойността на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия, цената на услугата дялово разпределение и начисленото обезщетение в размер на законната лихва възлизат на посочените от ищеца суми. Ето защо правилно първостепенният съд, след като е приел, че искът за главница за дялово разпределение е доказан по основание, е определил размера му по реда на чл. 162 ГПК за периода, за който се дължи от ответницата.

Доводите в жалбата са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на 5 юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Въпреки че се касае за възнаграждение за положен труд преди 01.01.2026 г., претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в евро, което, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. е официалната парична единица в Република България. Или дължимото юрисконсултско възнаграждение е 51.13 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19174 от 24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 8381/2024 г. на Софийски районен съд, 127 състав в обжалваните части, с които е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д. Н., ЕГН **********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 109.93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г., и сумата 26.27 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 06.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b871f1b-98f4-495a-912a-fa6f88e22137