Решение № 3577 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100509503 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение от 21.12.2021 г., постановено по гр. дело № 8891/2013 г. по описа на СРС, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. Г. Т. дължи на ищеца сумата в размер на 560,32 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м. 10.2010 г. – м. 04.2012 г. за имот, съставляващ апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Левски зона В“, бл. ****, абонатен № 338243, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2013 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата в размер на 64,31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.12.2010 г. до 18.12.2012 г.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се излагат подробни съображения в тази насока. Поддържа се, че съдът е приел, че искът е установен в своето основание, но вместо да приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК, каквото задължение законът му вменява, е отхвърлил главния и акцесорния иск като неоснователни. Излагат се доводи, че първата инстанция незаконосъобразно е игнорирала събраните по делото писмени доказателства и изготвените въз основа на тях 1 съдебни експертизи. Моли се съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло претенциите на ищеца.

В законоустановения срок въззиваемата страна не е подала отговор на въззивна жалба.

Третото лице – помагач „МХ ЕЛВЕКО“ ООД не е изразило становище по основателността на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по правилността на съдебния акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспорените от длъжницата В. Г. Т. главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /вж. решение № 246/11.01.2013 г. по т. дело № 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т. дело № 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр. дело № 801/11 г. на ІV ГО на ВКС и др./.

Уважаването на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е обусловено от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия; доставка на количество топлинна енергия през исковия период за процесния имот и за претендираната стойност; неизпълнение на насрещното задължение от страна на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Отношенията между доставчиците и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в 2 същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, регламентирана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Според задължителната практика на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. Следователно собственикът или титулярът на вещно право на ползване в имот в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е да е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

От представеното заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том LXIX, дело № 13657/14.06.1994 г. безспорно се установява, че на посочената дата ответницата В. Г. Т. в качеството на купувач е придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, а именно протоколи от ОС на етажните собственици на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ****, собствениците са взели решение да се сключи договор с „Топлофикация София“ ЕАД и „СИМЕНС и ЕЛВЕКО“-„МИХ-ЕЛВЕКО“ ООД за услугата дялово разпределение. Към този протокол е съставен списък на етажните собственици, в който се съдържа подписа на ответницата срещу ап. 22.

От качеството на ответницата на собственик на топлоснабден имот в периода м.

10.2010 г. - м.04.2012 г. произтича и качеството й на потребител на топлинна енергия за 3 битови нужди за посочения период. Следователно между страните по делото е възникнала облигационна връзка, по силата на която въззиваемата страна дължи спазване на задълженията си по договора, едно от които е заплащане в срок стойността на изразходваната топлоенергия в топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. от ал. 2. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиент) по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя (клиент), вкл. и относно приемането на ОУ (в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО).

Съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ договорното правоотношение се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., действали за процесния период. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява да е упражнила това право срещу Общите условия на "Топлофикация София“ АД, поради което настоящият съдебен състав намира, че същата ги е приела. Ето защо съдът приема, че за исковия период между ищеца и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставката на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и ОУ от 2008 г.

На следващо място, количеството и стойността на доставената топлинна енергия се установяват от събраните по делото доказателствени източници и заключенията на вещите лица по извършените в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Въззивният съд намира, че приетите като неоспорени от страните заключения на вещите лица по СТЕ и ССчЕ са изготвени компетентно, обективно и обосновано, по поставените от СРС задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Следва да се отбележи, че при изслушване на заключението на вещото лице по СТЕ и ССчЕ процесуалният представител на ответницата не е оспорил истинността на констатации на вещото лице за релевантните за спора факти, нито е поискал в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК повторно заключение по същите въпроси поради съмнение в тяхната правилност.

4

От заключението по изготвената СТЕ се установява, че сградата е топлофицирана през 1994 г. , като за периода от м. 10.2010 г. до м. 04.2012 г. е била с непрекъснато топлоснабдяване. Количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер. Ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер на ЕС, който е преминавал периодично метрологичен контрол съгласно изискванията. За сметка на „Топлофикация София“ ЕАД са отчислявани технологични разходи за АС. В ЕС не се използва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Изчислява се топлинна енергия за сградна инстанция. През исковия период отоплителните тела в процесния имот са демонтирани. Отчетите в имота за процесния период са редовни изготвени. Изчисленията за топлинна енергия са съгласно действащите нормативни актове и включва топлинна енергия. Общата сума за топлинна енергия, начислена във фактури за абоната, е в размер на 505,43 лева, от които 505,43 лева е за сградна инстанция, като от изравнителни сметки следва да се доплатят 44,69 лева.