Решение № 1031 от 07.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Варна, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200292 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Я. Д., с ЕГН: **********, с адрес: **, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Х. Р. от АК – София срещу Наказателно постановление № 22 – 0819 – 006531 от 22.12.2022 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя Д., на основание разпоредбата на чл. 174, ал.

1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около 05:25 часа на 23.09.2022 г. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ до кръстовището с ул. ‚Перла“ в посока центъра на гр. Варна, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В 2393 ВМ, собственост на ‚Силвеко“ ЕООД, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда – 0, 61 промила в обема на издишания от водача въздух, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARBB 0027 – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят М. Я. Д. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място заявява, че не му е бил връчван 1 талон за изследване от органите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, които са го спрели за проверка, като по този начин е била осуетена възможността да се подложи на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в организма му. Счита, че е възможно техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в издишания от него въздух да дава отклонения в своите показания, което също представлява съществен порок в процедурата по издаване на наказателното постановление. Също така заявява, че е навел конкретни възражения пред актосъставителя, които обаче не са били вписани в АУАН. Оспорва приетата от административно – наказващ орган правна квалификация на нарушението, като също така счита, че в случая би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като е можело административно – наказващия орган единствено официално да го предупреди, без да му налага административно наказание. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 03.05.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 292 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят М. Я. Д. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество. В постъпила на 26.04.2023 г. писмена защита, изготвена от адв. Х. Р. се заявява, че се поддържа жалбата на посочените в нея основания и се отправя молба за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените деловодни разноски.

Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество по време на проведеното на 03.05.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 292 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 26.04.2023 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.А. – процесуален представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Въпреки, че преди това употребил неустановено по делото количество алкохол, в сутрешните часове на 23.09.2022 г. жалбоподателят М. Я. Д. привел в движение товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В 2393 ВМ, собственост на дружеството „Силвеко“ ЕООД, като се движел с него по бул.

„Владислав Варненчик“ в гр. Варна в посока централната част на града.

Около 05:25 часа на 23.09.2022 г. жалбоподателят Д. с управлявания от него товарен автомобил се намирал в непосредствена близост до кръстовището на бул. „Владислав Варненчик“ и ул. „Перла“, където същевременно се намирал екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който бил св. Р. Г. К. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол на автомобилното движение в този район на града.

Св. К. спрял за проверка управлявания от жалбоподателя Д. товарен автомобил с рег. № В 2393 ВМ, като извършил проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARBB 0027 за наличието на концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, като пробата отчела 0, 61 промила.

Св. К. преценил, че с това свое поведение в сутрешните часове на 23.09.2022 г. жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата тази дата му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 22.12.2022 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя М. Я. Д. административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

3

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на водачите на пътни превозни средства е забранено да управляват пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От събраните в хода на административно – наказателното производство и съдебното следствие доказателства се установява, че в ранните сутрешни часове на 23.09.2022 г. жалбоподателят М. Я. Д. е пренебрегнал изпълнението на това свое задължение, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

В тази посока са показанията на св. К., които съдът кредитира като последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства – талон за изследване от 23.09.2022 г.; писмени сведения от двамата служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приложени към административната преписка.

Във въззивната жалба е наведено възражение, че фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наказателно постановление не отговаря на действителността, но прави впечатление липсата на каквато и да е конкретика кое обстоятелство точно се оспорва.

Св. К. ясно посочи как е преминала проверката на жалбоподателя, какъв резултат е отчело техническото средство и потвърди, че талон за изследване е бил предоставен на жалбоподателя.

Самият жалбоподател лично е удостоверил с полагането на подпис в талона за изследване, обстоятелството, че такъв му е бил връчен в 05:35 часа на 23.09.2022 г., поради което и съдът намира за несъстоятелно възражението 4 му в тази посока. Напротив – от съдържанието на самият талон за изследване и от показанията на св. К. се установява, че талон за изследване му е бил връчен, друг е въпроса, че жалбоподателя не се е възползвал от предоставената му възможност да даде кръв в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД за лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в организма му.

Съдът не може да сподели опасенията на жалбоподателя Д. и неговия процесуален представител адв. Р., че техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARBB 0027 е било неизправно към момента на проверката – напротив приложеното на л. 53 от НАХД № 292 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд писмено доказателство установява, че уреда е бил технически изправен към датата 23.09.2022 г.

В случай, че жалбоподателят е счел, че възраженията му, както твърди, не са вписани в АУАН, възниква логичния въпрос защо тогава е подписал самият АУАН, където действително пише, че жалбоподателят „няма възражения‘‘. Същият е имал възможност да откаже да подпише АУАН, докато изричните му възражения (ако такива е имало) не са вписани в него.

Предвид разпоредбата на чл. 189з от Закона за движение по пътищата, квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“ не е възможно.

В обобщение съдът намира, че всички възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление са неоснователни, а самото Наказателно постановление № 22 – 0819 – 006531 от 22.12.2022 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна е законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Още повече, че размера на наложените административни наказания е строго фиксиран в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с тях в процеса на индивидуализация на наказанията, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

5

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 0819 – 006531 от 22.12.2022 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на М. Я. Д., с ЕГН: **********, с адрес: **, на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за това, че около 05:25 часа на 23.09.2022 г. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ до кръстовището с ул. ‚Перла“ в посока центъра на гр. Варна, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № В 2393 ВМ, собственост на „Силвеко“ ЕООД, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда – 0, 61 промила в обема на издишания от водача въздух, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARBB 0027 – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда М. Я. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 292 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6