Решение № 1031 от 08.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Варна, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110202077 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. ХР. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0433-000101/30.03.2021 год. на Началник РУ към ОД МВР Варна, РУ 01 Варна.

В жалбата се оспорва извършеното нарушение и се иска отмяната на НП му, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Подробно са изложени доводи.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.

Депозирани са писмени бележки от юк А..

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с бланков №859659/18.03.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 10.03.2021 год. около 14,30 часа в гр.Варна на ул.” Пейо Яворов” до №12 , жалбоподателя е паркирал собствения си лек автомобил Сеат Кордоба с рег. № *** върху тротоара. Акта е съставен на основание възражение по фиш с вх.№ 433000-4866/15.03.2021 год. – нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения 1 отразил, че оспорва нарушението .

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.178 е от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. .

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Н., който потвърждава изложеното в акта.Посочва, че първо е съставил фиш, като на ул.” Пейо Яворов” в бл.12 имало два офиса и два гаража, като автомобила на жалбоподателя бил паркиран върху тротоара. Тъй като на това място не било разрешено паркирането съставил първоначално фиш, а след неговото обжалване и АУАН.

Св. Ц. потвърждава показанията на св.Н..

По искане на жалбоподателя съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Стела И.а, негова съпруга, която запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства, като посочва, че на процесната дата семейния им автомобил действително е бил паркиран на ъгъла на ул.Пейо Яворов с ул. Яне Сандански.Твърди, че на това място на което автомобила бил паркиран не могат да преминават пешеходци, тъй като имало три шахти, гаражи и стъпала на офиси.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Ц., Н. и И.а, дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор ПП ОД МВР Варна, въз основа на Заповед № 8121З-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Според разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП "за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на 2 моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци."

В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на полицията. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на закона.

Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на актосъставителя – мястото, на което е бил паркиран автомобилът, ясно се отграничава от пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от плочки, предназначен е за движение на пешеходци, въпреки, че граничи с гаражи и офиси, поради което и безспорно е „тротоар“ по смисъла на закона. Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът е част от пътя, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост – т.е. пътят, чиято част е и тротоарът е именно общинска собственост.

В случая, процесният автомобил е установен от контролни длъжностни лица паркиран на тротоар, който не е определено от общинската администрация като място за паркиране и не е означено като такова. С оглед горното, за съставомерността на извършеното е напълно ирелевантно дали е имало 2 метра разстояние от сградата и дали автомобилът не е представлявал препятствие за движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл. второ ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на конкретни обстоятелства. Освен начинът на паркиране на автомобила, включително и изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да е бил определен за паркиране от администрацията - в случая Община Варна. Видно от писмото на Директор Дирекция ИИБ, Община Варна е, че не е разрешено паркирането на МПС върху тротоара на ул.“ Пейо Яворов“ до № 12 в гр.Варна.

По посочените съображения съдът приема за несъстоятелни доводите на жалбоподателя, че не е осъществен фактическия състав на посочената в наказателното постановление норма.

Това че автомобилът е паркиран на място, достатъчно широко, за да не препятства движението на пешеходците, както сочи И., не променя горните изводи. Налице е един сложен фактическа състав и само при наличие на всички елементи от него, би могло да се приеме, че е налице хипотеза, в която паркирането върху тротоар е разрешено.

В заключение съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В 3 случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно.

Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушението е квалифицирано правилно, правилно е определена и съответстващата санкционна норма. Наложената глоба е минимална, спрямо визирания размер в разпоредбата на чл178 е, който е от 50 до 200 лева.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0433-000101/30.03.2021 год. на Началник РУ към ОД МВР Варна, РУ 01 Варна , с което на Г. ХР. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн. чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..

ОСЪЖДА Г. ХР. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80 лв., представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4